Решение № 5291 от 27.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1152/2016 г.

Решение № 5291 от 27.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1152/2016 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция "Земеделие"- Б. срещу решение № 1900/04.12.2015 г., постановено по адм. д. 654/2015 г. по описа на Административен съд-Б. и касационна жалба с характер на частна жалба на З. И. Ш. срещу определение № 2025/21.12.2015 г., постановено по адм. д. 654/2015 г. по описа на Административен съд-Б.. Директорът на Областна дирекция "Земеделие"-Б. обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение. Съображения в подкрепа на твърдените касационни основания и искането са изложени в касационната жалба и писмено становище. Претендира заплащане на разноски. Ответната страна З. И. Ш. оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмени бележка и обжалва определението по чл. 248 от ГПК като твърди, че е незаконосъобразно. Иска да бъде отменено определението от 21.12.2015 г. и да й бъдат присъдени направените и доказани пред първата инстанция разноски. Претендира разноски и за касационната инстанция. По делото е постъпила и касационна жалба с характер на частна жалба от З. И. Ш. против определение № 2025/21.12.2015 г., постановено по адм. д. 654/2015 г. по описа на Административен съд - Б., в която се твърди, че то е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да й бъдат присъдени направените по делото разноски. Ответната страна по тази жалба не изразява изрично становище по нея, но с оглед искането за отмяна на цялото съдебно решение и постановяване на друго, с което да бъде отхвърлена жалбата, следва да се възприеме, че се поддържа позиция за недължимост на разноски в полза на З. Ш.. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба на директора на Областна дирекция"Земеделие" и основателност на жалбата на З. Ш.. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба на директора на Областна дирекция"Земеделие" е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Касационната жалба на З. И. Ш. има характер на частна жалба, също е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение № 1900/04.12.2015 г., постановено по адм. д. 654/2015 г. по описа на АС- Б. е отменена Заповед № РД-12-13/17.08.2015 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие"- Б., с която е прекратено служебното правоотношение на З. И. Ш. на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) поради съкращение в щата. Административният съд е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган и в предвидената писмена форма, но при допуснати нарушения на материалния закон, които са довели до незаконосъобразност на оспорената заповед. Първоинстанционният съд е установил и приел, че не е налице реално съкращение на щата, защото общата численост на щатните бройки за длъжността "старши експерт" в ГД "Аграрно развитие" при ОД"Земеделие"-Б. е останала непроменена. Така постановеното решение е правилно. Фактическата обстановка е правилно установена от решаващият съд и последователно е описана в логически издържани мотиви, които изцяло се споделят от касационната инстанция и не е необходимо подробното им преповтаряне. Фактическите и правни изводи на решаващият съд са обосновани и са в съответствие със събраните по делото доказателства. Изрично следва да бъде посочено, че напълно законосъобразен е изводът, че проверката относно наличието на предпоставките на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл следва да е въз основа на факти, които са осъществени след възстановяване на държавния служител при условията на чл. 122, ал. 1 от ЗДСл. От съществено значение за правилното решаване на спора по същество е констатираното от АС-Б. обстоятелство, че след постановяване на влязлото в сила съдебно решение за отмяна на Заповед № РД-12-03/31.07.2012 г. не са извършвани промени в длъжностното разписание на ОД"Земеделие"- Б.. Следва изрично да бъде посочено, че съгласно чл. 122, ал. 1 от ЗДСл. при отменяне на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение от органа по назначаването или от съда държавният служител се възстановява на предишната длъжност, ако се яви в съответната администрация в двуседмичен срок от влизането в сила на административния акт или на съдебното решение. В случая дори не е издадена заповед на основание чл. 122, ал. 1 от ЗДСл. По искането за възстановяване на работа поради наличие на влязло в сила съдебно решение за отмяна на незаконно уволнение е издадена на нова заповед за прекратяване на служебното правоотношение на същия служител като дори не е възстановен на предишната заемана от него длъжност. Тези действия на практика има правни последици на неизпълнение на влязло в сила съдебно решение. Извършените структурни и персонални промени в администрацията в периода от време от датата на издаване на отменената заповед за прекратяване на служебно правоотношение на държавен служител до датата на влизане в сила на съдебното решение за нейната отмяна не следва да бъдат преценявани като обективна пречка пред органа по назначаването да изпълни влязлото в сила съдебно решение. Предпоставките за прекратяване на служебното правоотношение с З. Ш. по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл не са изпълнени и поради обстоятелството, че последното длъжностно разписание, цитирано и в оспорената заповед е от 19.05.2015 г., а съдебното решение е влязло в сила на 27.07.2015 г. т. е. то не е ново длъжностно разписание спрямо възникналото задължение за възстановяването на служителката на заеманата преди уволнението длъжност. Това длъжностно разписание не е възможно да представлява фактическо основание за издаване на заповед по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, защото промяната в щатната численост не само е съществувала към момента на първото прекратяване на служебното правоотношение на З. Ш., но и защото утвърждаването на новата щатна численост на администрацията е извършено преди възстановяването й на длъжността по повод на влизане в сила на съдебното решение за отмяна на заповедта от 31.07.2012 г. Допълнително изрично АС- Б. е формирал и правилния фактически извод, че заеманата от З. Ш. длъжност продължава да съществува и е с непроменена численост. Материалноправното основание на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл следва да съществува към момента на издаване на административния акт. За съкращавано па длъжност би могло да се говори, ако в конкретния случай след възстановяването на З. Ш. на длъжността, която е заемала, са настъпили промени в длъжностното разписание, в резултат на които длъжността е престанала да съществува, като нормативно определена позиция и като система от функции, задължения и отговорности, респективно е намален броя на лицата, които упражняват тези функции. Предвид изложеното решението като правилно, законосъобразно, обосновано и постановено без допуснати процесуални нарушения, следва да бъде оставено в сила. С оглед този изход на спора З. Ш. има право да й бъдат заплатени направените от нея разноски и за двете съдебни инстанции. Неоснователно и необосновано АС-Б. е приел, че разноските в размер на 800 лв. не е доказано, че са направени. Пълномощното (л. 117 от адм. д. 654/2015 г.) съдържа изявление от страна на упълномощителя З. Ш., че е заплатила договореното адвокатско възнаграждение. Този писмен документ неправилно е възприет от АС- Б. като недостатъчно доказателство за установяване на извършеното плащане. В този смисъл в случая не е приложимо Тълкувателно решение № 6/2013 г. на ОСГКТК на ВКС. П. изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че определението, с което не е уважено искането за допълване на съдебното решение в частта относно разноските е неправилно и следва да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено присъждане на своевременно претендираните и доказани реално направени разноски по делото пред първата инстанция в размер на 800 лв. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция, направеното искане и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК разноските, направени от З. Ш. в размер на 600 лв. следва да бъдат възстановени от бюджета на касатора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение