Решение № 12359 от 19.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 413/2015 г.

Решение № 12359 от 19.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 413/2015 г., III о., докладчик съдията Емилия Георгиева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Маскар" ЕООД, седалище в гр. Сливен, чрез адвокат Ана Георгиева Станкова срещу решение № 129 от 11.11.2014 г., постановено по адм. д. № 80/2014 г. на Административен съд - Сливен, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу Уведомително писмо изх. № 02-120-2600/8691 от 20.09.2013 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2012 г. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на решението, като постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че при постановяване на решението си административният съд не е съобразил установените по делото обстоятелства и е допуснал нарушение на материалноправните разпоредби, което е довело до необоснованост на съдебния акт. Иска от касационния съд да го отмени и да уважи изцяло жалбата на касатора. В съдебно заседание, не се представлява, не сочи нови доказателства. Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" не се представлява в съдебно заседания, в писмено становище, чрез юрисконсулт Милена Стоянова оспорва жалбата, намира я за неоснователна, иска от съда да остави в сила обжалваното решение и да присъди съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Намира решението на Административен съд - Сливен за правилно и законосъобразно, поради което предлага да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства в рамките на сочените касационни основания и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна: Решението е валидно, допустимо и е постановено в съответствие с материалния закон. Жалбата е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С решение № 129 от 11.11.2014 г., постановено по адм. д. № 80/2014 г. на Административен съд - Сливен е отхвърлена жалбата на касатора срещу Уведомително писмо изх. № 02-120-2600/8691 от 20.09.2013 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2012 г. Установено е по делото, че "Маскар" ЕООД, като земеделски стопанин е подал общо заявление за плащания на площ за кампания 2012 г. по схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ и по плащания на земеделски стопанин за райони с ограничения, различни от планинските райони /НР2/ в общ размер на площите 20.58 ха. За кампания 2012 г. слоят "Площи в добро земеделско състояние" е одобрен със заповед № 09-4 от 03.01.2013 г., за което земеделският стопанин е уведомен с писмо изх. № 70-1774 от 18.04.2013 г. С оспорения акт, административният орган е оторизирал суми за подпомагане и по двете схеми и мерки, като по СЕПП е оторизирал сумата от 3 466.86 лв., а по НР2 - 1 794.84 лв. и е отказал да оторизира суми за подпомагане по СЕПП в размер на 2 046.79 лв. и по НР2 - 1 059.65 лв. Приел е, че е заявена недопустима за подпомагане площ от 2.58 ха, които попадат извън допустимия за подпомагане слой, очертан със заповедта на министъра на земеделието и храните. С обжалваното решение, административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия и в установената форма, при правилно прилагане на материалноправните разпоредби и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е установил, че касаторът като земеделски стопанин по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, е заявил за подпомагане площи, за които извършените проверки, съответно теренното заснемане установили, че част от заявените площи попадат извън обхвата на одобрения слой "Площи в добро земеделско състояние". В производството пред административния орган и в съдебното производство чрез съдебно-техническа експертиза е установено и не е оборено с други доказателства обстоятелството, че заявеният БЗС № 40419-56-2-1 попада частично - в размер на 2.58 ха - извън одобрения със заповед № РД-09-148 от 28.02.2013 г. на министъра на земеделието и храните окончателен специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2012 г. Административен съд - Сливен е изследвал подробно провеждането на производството пред административния орган и приложимите законови разпоредби и е установил, че не е допуснато нарушение на материалния закон или на административнопроизводствените правила при издаването на оспорения административен акт. Неоснователни и недоказани са твърденията на оспорващия в този смисъл . Размерът на установената като недопустима за подпомагане площ спрямо заявените за подпомагане площи е 14%, а именно установена е площ от 2,58 ха, попадаща извън допустимия за подпомагане слой, което представлява 14.12% от заявената за подпомагане. Това обстоятелство е основание част от заявената площ да бъде санкционирана и за нея да се откаже подпомагане, както правилно е сторил административният орган, като е отказал финансово подпомагане по СЕПП и НР2 - общо санкционирана площ от 13.11 ха, съгласно приложимата в случая разпоредба на чл. 58, § 1 от Регламент № 1122/2009 г. Обжалваното решение е правилно. Правилно Административен съд - Сливен е приел, че административният орган не е допуснал нарушение на материалния закон и на административнопроизводствените правила, след като посочените фактически основания съответстват на установеното и оспорващият не е оборил тези констатации, както и не е установил, че е изпълнил условията за подпомагане по съответната схема или мярка. В съответствие с чл. 43, ал. 3, т. 4, т. 5 от ЗПЗП административният орган е установил недопустими площи, като кандидатът е заявил площи, които не стопанисва. Отказаната финансова помощ е основана на посочените разпоредби на ЗПЗП и Наредба № 105/2006 г. въз основа на установената за недопустима площ по СЕПП и НР2, поради което правилно е приложен материалния закон. В съответствие с разпоредбата на чл. 58 от Регламент № 1122/2009 г., административният съд правилно е установил обстоятелствата и е приложил правната норма на общностното право, като е приел, че по двете схеми за подпомагане е приета за недопустима площ в размер на 2.58 ха, които отнесени към заявената за подпомагане площ се равняват на 14.12 % недопустима за подпомагане площ. Неоснователни са твърденията на касатора за допуснато от съда нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. За изясняване на обстоятелствата по делото, съдът е допуснал СТЕ, чийто констатации не са оспорени и не са представени други доказателства, които да обосноват обратен извод. Оспорващият и пълномощникът му не са правили други доказателствени искания за установяване на релевантни обстоятелства, не са правени и не са представяни доказателства в подкрепа на твърденията в жалбата. Освен това, касаторът не е представил пред първостепенния съд доказателства, които да оборят установените от административния орган обстоятелства. Настоящият касационен състав намира, че административният съд е изяснил релевантните за делото факти, обсъдил е доказателствата и възраженията, прилагайки относимите правни норми и е достигнал до правни изводи, които се споделят изцяло. Решението на съда е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. При постановяването му не са допуснати пороци, които да съставляват касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Предвид изхода на делото искането на касатора за присъждане на съдебни разноски е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение