Решение № 357 от 12.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11266/2015 г.

Решение № 357 от 12.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11266/2015 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП против Решение № 1492 от 12.07.2015 г. на Варненски административен съд по адм. дело № 3691 по описа за 2014 г., в частта му, с която по жалба на "А." ООД гр. В., ул. "М." ..№..., представлявано от Т. И. С., е отменен ревизионен акт № 03251400038/04.08.2014 г. на органи по приходите при ТД на НАП гр. В., потвърден с Решение № 628/27.10.2014 г. на и. д. директор на Дирекция "ОДОП" гр. В. при ЦУ на НАП, в частта му с която на ревизираното лице, са установени задължения за ДДС по ЗДДС за данъчни периоди м. 12.2007, м. 05, 06, 07,10 и м. 11.2008 г. общо в размер на 64 189.79 лв. и лихви за забава в размер 42 784.04 лв. по фактури на "П. П.-М." ЕООД, "П. П." ЕООД и "Р. 96" ЕООД, както и в частта, с която е извършено преобразуване на финансовия резултат в посока увеличение за 2007 г. със сумата 10 682,74 лв., представляващи отчетени разходи за командировка и за 2008 г. в размер на 63 373,20 лв. с отчетени разходи по фактура, издадена от "П. П. М." ЕООД и при това са определени задължения за корпоративен данък по ЗКПО и лихви за забава и Дирекцията е осъдена да заплати разноски.

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение в посочената част е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани фактически изводи за доказана реалност на доставките на селскостопанска зеленчукова продукция по фактурите на "П. П.- Ми" ЕООД и "П. П." ЕООД, при непредставяне на доказателства за предаването на стоката от доставчиците и при противоречия в представените от жалбоподателя писмени доказателства относно предаването и транспортирането на същата. По отношение на доставчика "Р. 96" ЕООД, съдът е игнорирал липсата на дължима грижа от страна на ревизираното дружество да провери в публичния бюлетин на НАП коректността на този доставчик по отношение на изпълнение на данъчните му задължения, както и на доказателства, че доставчиците са разполагали с фактурираната стока. Цитирана е съдебна практика на СЕС по тълкуване на разпоредби на Директивата по ДДС, съгласно която реалността на доставките е условие без което не може да се признае право на данъчен кредит на получателя по тях.

В частта по ЗКПО, неправилно съдът признал отчетени разходи за командировка за 2007 г. в размер на 10 682,74 лв. въпреки липсата на писмени доклади от командированите лица. Приетото е в нарушение на разпоредбите на Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина /НСКСЧ/, а при липса на всякакви доказателства за връзката на пътуването на командированите лица до Тайланд с независимата икономическа дейност на ревизираното дружество, както и на документална обоснованост /бордни карти, самолетни билети и фактури/, признаването на разходите е незаконосъобразно. Без основание съдът признал и разходите по фактура № 323/15.12.2007 г., издадена от "П. П.-М." ЕООД, като разход за материали през 2008 г.

Иска се отмяна на решението в посочената част и отхвърляне на жалбата против тази част на РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба "А." ООД гр. В., чрез адв. М. Жикова, оспорва жалбата по съображения в писмени бележки. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на разноски за касационната инстанция.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното:

Спорът пред първоинстанционния съд, относно процесната в настоящото производство част на РА, в частта по ЗДДС, е бил относно реалността на доставките на краставици, домати, пипер, патладжан, чушки и тиквички по фактурите на "П. П.-М." ЕООД и "П. П." ЕООД и на дървени палети по фактурите на "Р. 96" ЕООД като първа предпоставка за признаване на право на данъчен кредит на ревизираното дружество-получател по тези доставки. В частта по ЗКПО, спорно е било увеличението на ФР за 2007 г. с разходи за командировки до Тайланд, и със сумата по фактура на "П. П. - ми" ЕООД, издадена през м. 12.2007 г. и осчетоводена като разход за материали през 2008 г.

За да отмени РА в посочената част, първоинстанционният съд е приел 1/ че реалността на доставките на родовоопределените стоки по фактурите на "П. П.-М." ЕООД, "П. П." ЕООД и на "Р. 96" ЕООД е доказана с доказването на получаването на стоката в склада на дружеството, отразяването на фактурите в счетоводствата, както на получателя, така и на доставчика, използването на стоката в независимата икономическа дейност на ревизираното лице /установено с неоспорена експертиза/, безспорно доказаното плащане по фактурите и представяне на конкретни доказателства за начина на транспортирането й; 2/ че разходът за нощувки в Тайланд е документално обоснован с представени фактури, а връзката му с дейността на ревизираното дружество е доказана с подробно описване на целта на командировката в командировъчната заповед; и 3/ че по фактурата на "П. П. ми" ЕООД, издадена през м. 12.2007 г. и осчетоводена като разход за материали през 2008 г. разход е отказан незаконосъобразно.

Решението в обжалваната част е правилно.

1. Относно отказания данъчен кредит:

Не е било спорно пред административния съд и е доказано, че ревизираното дружество има предприятие за производство на консерви в гр. К. Пред първоинстанционния съд е доказано наличието на родово-определения предмет на доставките на зеленчукова продукция при ревизираното лице, както и въз основа на приети неоспорени счетоводни експертни заключения, проследяващи конкретно използването на предмета на процесните фактури за последващи облагаеми доставки, извършени от ревизираното лице, е установено това използване. С възражението против ревизионния доклад жалбоподателят е приложил многобройни писмени доказателства под опис, представени от управителя на доставчиците "П. П.-М." ЕООД и "П. П." ЕООД, между които: товарителници, приемо-предавателни протоколи, експедиционни бележки, стокови разписки и пътни листи, установяващи предаването на стоките по преките доставки на ревизираното дружество. Безспорно и доказано е било и плащането по банков път по процесните фактури на "П. П.-М." ЕООД и "П. П." ЕООД, а тези на "Р. 96" ЕООД са разплатени касово, за което са приложени касови бонове от ЕКАФП. Това прави несъстоятелни касационните оплаквания, че към процесните фактури не са представени достатъчно придружаващи документи. Случаят е идентичен от фактическа страна с този по главното производство на дело С-18/2013 на СЕС, М. П. /вж т. 20 от мотивите на решение от 13.02.2014 г./. В мотивите на същото решение е прието /т. 28/, че при обсъжданата хипотеза "на данъчнозадълженото лице може да се откаже право на приспадане само при условие, че въз основа на обективни данни се установи, че това данъчнозадължено лице, което е получило стоките и услугите, основание за правото на приспадане, е знаело или е трябвало да знае, че с придобиването на тези стоки или услуги е участвало в сделка, която е част от измама с ДДС, извършена от доставчика или друг стопански субект, действащ нагоре или надолу по веригата от тези доставки на стоки или услуги." Обосновано първоинстанционният съд е приел, че нито твърдения, нито обективни данни за участие на ревизираното лице в такава измама липсват. Основателно с отговора на касационната жалба се поддържа, че при липса на дерегистрация на доставчика "Р. 96" ЕООД и обстоятелството, че този доставчик не фигурира в списък на НАП за нередовни данъкоплатци, не може убедително да се твърди, че ревизираното дружество не е положило дължимата грижа във връзка с проверката на добросъвестността на този доставчик, което от своя страна да обоснове убедително отказ на данъчен кредит по шестте му фактури.

Неоснователно е и противоречи на съдебната практика на СЕС, цитирана от административния съд, оплакването за необоснованост на фактическите изводи на съда за реалност при: неоткриването на доставчиците в хода на ревизията на декларираните данъчни адреси и непредставянето на поискани доказателства от тях; недоказване да са разполагали с персонален, технически и стоков капацитет за извършване на доставките; недоказан произход на стоката. Поддържаното от касатора, по същество, е частен случай на искане за санкциониране на добросъвестен получател по облагаема доставка за действия на доставчиците му, за които той не отговаря. В случая дори и недобросъвестни действия от страна на доставчиците "П. П.-М." ЕООД и "П. П." ЕООД не са налице, защото техният управител е представил всички доказателства, с които е разполагал, свързани с процесните фактури.

При установеното получаване на стоката от ревизираното лице и използването й за последващи облагаеми доставки, установено категорично от експертизите, противоречията между отразеното в представените многобройни доказателства за транспорт не следва да бъдат решаващи и не са от естество да обосноват обратни фактически изводи на направените от страна на първоинстанционния съд.

Предвид изложеното, съдебното решение, в тази част, не страда от пороците, посочени в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила.

1. По ЗКПО:

Относно увеличението на финансовия резултат на дружеството за 2007 г. на осн. чл. 26, т. 1 и т. 2 от ЗКПО със сума в размер на 10 682.74 лв., органът по приходите е установил, че по счетоводна сметка 609 "други разходи" са отчетени разходи за командировки в размер на 10 682.74 лв. Представени за заповеди за командировки в чужбина - Тайланд на лицата И. С., управител на "А." ООД и Е. С. - деловодител в "А." ООД. Целта на пътуването до Тайланд, описано в командировъчните заповеди, е проучване на пазара с цел покупка на суровини: диворастящи гъби и корнишон, както и анализ на пазара на работна ръка с цел набиране на работници. От страна на жалбоподателя в хода на ревизионното производство са представени писмени обяснения /стр. 639/, съгласно които няма съставени авансови отчети и отчет за свършена работа, тъй като е отчетен само разход за нощувки по представени документи. Органите по приходи са приели, че не са представени доказателства за това какво е извършено по време на командировката, какъв е бил практическият резултат от нея. Не са представени доказателства за посетени търговци в чужбина, осъществени бизнес срещи, доказателства за сключени договори с чуждестранни дружества. Отделно от изложеното е прието, че разходите са документално необосновани, предвид непредставянето на разходно-оправдателни документи-самолетни билети, бордови карти, фактури.

Обосновани са фактически и правни изводи на първоинстанционния съд за липса на основание за непризнаване на посочените разходи. Разходите са документално обосновани, защото освен заповедите за командировки са представени-фактури за нощувки, бордни карти, визи и задгранични застраховки. В командировъчните заповеди е посочено като задача на командированите лица: проучване на пазара в Тайланд на суровини и полуфабрикати и възможностите за сключване на сделки, а не сключване на договори с чуждестранни търговци, в която хипотеза да се изискват доказателства за сключени такива.

Правилно съдът е приел, че Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина /НСКСЧ/ не изисква, извършените посещения и бизнес срещи да се документират с писмени документи с оглед доказването им в ревизионното производство. Правилно съдът е приел, че писмен доклад за командировката съгласно чл. 38 от НСКСЧ не се изисква по отношение на търговските дружества, а само за ведомствата, поради което изискването за такъв доклад, в случая, не е имало нормативно основание, при което отказът за признаване на извършените разходи на осн. чл. 26, т. 1 и т. 2 ЗКПО е незаконосъобразен.

По отношение извършено увеличение на финансовия резултат за 2008 г. в размер на 63 373.20 лв., с отчетени разходи по фактура № 323/05.12.2007 г., издадена от "П. П.-М." ЕООД, органът по приходите е установил, че с оглед мотивите в частта по ЗДДС и от приложените доказателства и констатацията за липсата на реални доставки по фактури, издадени от "П.-П.-М." ЕООД, органите по приходи са приели, че разходите не са документално обосновани по смисъла на чл. 26, т. 2 вр. с чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, поради което са извършили увеличение на финансовия резултат с тяхната стойност. Предвид правилността на решението в частта по преюдициалния спорен фактически въпрос относно реалността на доставката по фактурата във връзка с облагането по ЗДДС, решението, в частта му, с която е отменен РА и относно непризнаването на разходи по тази фактура, е правилно.

Предвид изложеното, първоинстанционното решение, в обжалваната част, не страда от пороците, обосновани в касационната жалба и следва да остане в сила, като на ответника по касационната жалба се присъдят разноски за касационната инстанция в размер на 3 600 лв.

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение