Решение № 8418 от 8.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 530/2024 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.160, ал. 7 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на С. Г. К., чрез адв. Савов, против решение 143/31.10.2023 г., постановено по адм. дело 169/2023 г. по описа на Административен съд Шумен, с което е отхвърлена жалбата й срещу ревизионен акт (РА) Р-03002721004050-091-001/11.03.2022 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на НАП Варна, потвърден с решение 84/03.06.2022 г. на директора на Дирекция "ОДОП" Варна при ЦУ на НАП, в частта с която е ангажирана отговорността на ревизираното лице по чл.19, ал.1 и ал.2 от ДОПК за задължения на Ралица Игнатова ЕООД в общ размер на 20 588,35 лв.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебното решение - касационни отменителни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Според аргументите на касатора, решаващият съд е следвало да се произнесе само за установените задължения за корпоративен данък в размер на 1128,84 лв. и за ДДС в размер на 6203,64 лв., тъй като другите задължения не са установени с РА на Ралица Игнатова ЕООД и мотивите на ВАС не са приложими за тези задължения. Претендира, че за 124,47 лв. /задължения за ДДС за 2012г./ абсолютната погасителна давност е изтекла. Счита, че по отношение на трето лице следва да се прилагат общите разпоредби на чл. 171, ал.1 от ДОПК. Чрез процесуален представител отправя молба за отмяна на обжалваното решение и претендира присъждане на разноски.

Ответната страна Директора на Дирекция "ОДОП" Варна при ЦУ на НАП, чрез юрк. Марчева, оспорва касационната жалба с подробни доводи за неоснователност, изложени в молба-становище депозирана по делото, като моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховната прокуратура на Република България дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на оспорването.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и след като извърши служебна проверка на основанията по чл.218, ал.2 от АПК, приема от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно и в срока по чл.211, ал.1 от АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

С решение 6953/26.06.2023 г. по а.д. 524/2023 г. на ВАС е отменено решение 123 от 04.11.2022г. по а.д. 186 за 2022 г. на Административен съд Шумен, в частта с която е отменен РА Р-03002721004050-091-001/11.03.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. Варна, потвърден с решение 84/03.06.2022 г. на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика - гр. Варна, в частта му, с която на С. Г. К. е ангажирана отговорността по чл. 19 ДОПК за задължения на Ралица Игнатова ЕООД за данъци и осигурителни вноски, както следва:

• КД по ЗКПО за периода 01.01.2012г. 31.12.2014г. в общ размер на 1128,84 лева, от които главница 605,81лв. и лихва 523,03 лв.;

• ДДФЛ за 2013г. в общ размер на 106,82 лв. (лихва);

• ДДС за периода 01.06.2012г. до 30.11.2015г. в общ размер на 18037,98 лв., от които главница 10720,02 лв. и лихва 7317,96 лв.;

-ДОО за периода от 01.05.2012г. до 31.12.2013г. в общ размер на 992,27лв., от които главница 514,72 лв. и лихва 477,55 лв.;

• ЗО за периода от 01.05.2012г. до 31.12.2013г. в общ размер на 68,90 лв. (лихва);

• УПФ за периода от 01.05.2012г. до 31.12.2013г. в общ размер на 253,54 лв., от които главница 131,25 лв. и лихва 122,29лв. и делото е върнато за ново разглеждане на друг състав от същия съд в тази част.

Предвид изложеното предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Шумен е била законосъобразността на РА Р-03002721004050-091-001/11.03.2022 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на НАП Варна, потвърден с решение 84/03.06.2022 г. на директора на Дирекция "ОДОП" Варна при ЦУ на НАП в частта, с която е ангажирана отговорността на ревизираното лице по чл.19, ал.1 и ал.2 от ДОПК за горецитираните задължения на Ралица Игнатова ЕООД. В останалата част РА е влезнал в сила.

От фактическа страна първоинстанционният съд е приел въз основа на вписванията в ТР, че за периода от 21.06.2012г. до 31.01.2017 г. С. Г. К. е била едноличен собственик на капитала и управител на Ралица Игнатова ЕООД. Последната управлява дружеството до 23.01.2017 г., когато прехвърля собствеността на дружествените й дялове на друго лице, вписано в ТР на 31.01.2017 г.

Основна дейност на Ралица Игнатова ЕООД през ревизираните периоди е ресторантьорска дейност в обект кафе-клуб Делфина , находящ се в гр. Шумен, ул. Цар Освободител 106. На дружеството е била извършена ревизия по особения ред по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК поради данни за укрити приходи или доходи, приключила с РА Р-03002715007717-091-001/26.02.2016г., с който са установени задължения за ДДС в общ размер на 2203,49 лв. главница и 559,20 лв. лихва и за КД в размер на 605,81лв. главница и 151,91лв. лихва. В РА е изведен извод за наличие на неотчетена реализация и укрити приходи от продажба на стоки. Органите по приходите са приели, че паричните средства от продажбите не са влезли в патримониума на Ралица Игнатова ЕООД, а са останали на разположение на управителя - С. Г. К. и е извършено отклонение на парични средства от дружеството.

Освен установените с РА задължения на Ралица Игнатова ЕООД за периода от 07.06.2012 г. до 23.01.2017 г. са налице неплатени задължения по подадени от дружеството декларации, както следва: задължения по Декларация обр.6 - ДОО в общ размер на 9639,15 лв.; здравни вноски в общ размер на 2789,48 лв.; УПФ в общ размер на 2699,87 лв.; данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения общо в размер на 5636,24 лв.; данък върху доходите на ФЛ - свободни професии, граждански договори и др. общо в размер на 902,15 лв. и задължения по СД по ЗДДС - данък върху добавената стойност в общ размер на 34858,08 лв.

С РА, предмет на настоящото производство е прието, че по отношение на управителя на дружеството - С. Г. К. са налице предпоставките за ангажиране на отговорност по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК. Органите по приходи са обосновали извод, че С. Г. К. в качеството на управител и представляващ Ралица Игнатова ЕООД е знаела за данъчните и осигурителните задължения, декларирани в подадените декларации, включително и за установените с РА задължения на дружеството, но не е предприела действия за погасяването им. Налице е и образувано изпълнително дело, но задълженията на дружеството не са били платени, което според органа е проява на бездействие от страна на К., която е била наясно със смисъла и значението на действията си, предвиждала е последиците от това бездействие и е искала или допускала настъпването на тези последици несъбирането на данъчни и осигурителни задължения. Юридическото лице чрез неговия управител е подавало декларации, с които са декларирани дължимите осигурителни и здравни вноски, данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения, данък върху добавената стойност, но същите не са заплатени, въпреки, че са удържани дължими данъци и осигурителни вноски от изплатените възнаграждения на назначените в дружеството по трудови правоотношения лица. Наред с това ревизиращите органи са изложили мотиви, че наличието на публични задължения, които не се обслужват от дружеството, обуславя възникване на задължение за длъжника да поиска откриване на производство по несъстоятелност, при което и съгласно чл.78, ал.1 от ДОПК, същият следва да уведоми НАП преди внасянето на молбата в съда. Въз основа на това е счетено, че С. Г. К. в качеството на управител на Ралица Игнатова ЕООД е укрила факти и обстоятелства относно неплатежоспособността и свръхзадлъжнялостта на дружеството, които по закон е била длъжна да обяви пред приходната администрация, с което е затруднила събирането на вземанията на държавата в лицето на НАП, която в случая се явява основен кредитор на Ралица Игнатова ЕООД, а причина за несъбираемостта на задълженията се явява поведението на субекта, в което е налице умисъл. Въз основа на тези констатации с РА е прието, че за С. К. са налице всички предпоставки да й бъде ангажирана отговорност по чл.19, ал. 1 от ДОПК.

На следващо място е обосновано наличие и на предпоставките на чл.19, ал. 2 от ДОПК, тъй като приходният орган е установил, че дружеството е притежавало дълготрайни материални активи МПС - Фолксваген Кади и Опел Зафира , заведени по счетоводна сметка 207 Транспортни средства с балансовата стойност в размер на 16 100,04 лв. Установява се, че Фолксваген Кади е придобит от Ралица Игнатова ЕООД по договор от 25.03.2014г. за сумата от 26 000 лв. и продаден на съпруга й за 5000лв. По данни на К. лек автомобил Опел Зафира е продаден за 1500 лв. Поради непредставяне на цялата счетоводна отчетност на Ралица Игнатова ЕООД за 2016г., не е било възможно да се установи, дали паричните средства от продажбата на автомобилите са постъпили в касата на дружеството и доколкото не е установено да са внесени по банковите сметки на дружеството, приходните органи са приели, че имуществото на дружеството е намаляло. На следващо място въз основа на представен инвентаризационен опис на наличните стоки в стопанисваното от дружеството заведение към 30.06.2016г. материалните запаси са били в размер на 35 171,61 лв. Въз основа на оборотната ведомост на Ралица Игнатова ЕООД било установено, че дружеството притежава машини и оборудване на стойност 54 499,52лв. Процесният обект бил отдаден под наем на Вест блуум ЕООД, което наело помещението, оборудвано с почти всички необходими съоръжения (оборудване) за започване на дейност, без да заплаща парични средства за същото. За периода от 04.07.2016г. до 26.09.2016г. С. Г. К. е назначена по трудов договор във Вест блуум ЕООД на длъжност управител кафене , а за периода от 01.07.2018г. до 31.12.2018г. е извършвала консултантски услуги, във връзка с управлението на заведението по сключен граждански договор. Въз основа на тези факти органите по приходите са приели, че машините и оборудването за дейността, собственост на Ралица Игнатова ЕООД, са останали в обекта и са ползвани от новия наемател Вест блуум ЕООД безвъзмездно. По отношение на материалните запаси е направен извод, че същите е можело да бъдат продадени на Вест блуум ЕООД, което дружество продължава да извършва същата дейност в обекта, а не да бъдат бракувани съгласно представен от касатора протокол. Извършен е преглед и анализ на извлеченията от банковите сметки на Ралица Игнатова ЕООД, в резултат на което е установено, че за периода от м.07.2015г. до м.08.2016г. от банковите сметки на дружеството са изтеглени парични средства в размер на 9381,00 лв. с основание аванс . От представен регистър на счетоводна сметка 501 Каса за периода 01.08.2015г. - 31.12.2016г. е констатирано, че не са постъпвали суми от банковите сметки на дружеството. При анализ на счетоводна сметка 421 Персонал за 2015г. и оборотна ведомост за 2016г. е установено, че трудовите възнаграждения са изплащани в брой, с оглед на което е направен извод, че изтеглените от банката парични средства не са използвани за изплащане на работни заплати. Поради непредставяне на пълна счетоводна отчетност на Ралица Игнатова ЕООД за периода 01.08.2015г. - 31.12.2016г. не е могло да се установи, както осчетоводяването на изтеглените парични средства от банката, така и дали са използвани за търговската дейност, поради което ревизиращите органи са направили извод за намаляване на имуществото на дружеството чрез тегленето на парични средства от банковите сметки на Ралица Игнатова ЕООД и неотразяването им в увеличение на касовата наличност. Наред с това е констатирано, че на С. Г. К. е била изплатена сума в размер на 52 000,00 лева, видно от представената оборотната ведомост и главната книга за 2016г. на Ралица Игнатова ЕООД, съгласно които счетоводна сметка 102 Основен капитал, неизискващ регистрация е с начално кредитно салдо в размер на 115 900,00 лв.; дебитен оборот в размер на 52 000,00 лв. и крайно кредитно салдо в размер на 63 900,00 лв. Предвид изложеното приходните органи са приели, че сумата в размер на 52 000,00 лева е изплатена на С. Г. К., вместо с тези парични средства да се погасят всички и/или поне част от задълженията към бюджета на представляваното от нея дружество. В обобщение на база събраните доказателства с РА е прието, че за С. Г. К. са налице и обстоятелствата по смисъла на чл.19, ал.2 от ДОПК, тъй като са налице недобросъвестни разпоредителни сделки от нейна страна в качеството ѝ на едноличен собственик и управител на Ралица Игнатова ЕООД, в т.ч. последната прехвърля дружествените си дялове в посоченото дружество по номинална стойност, при наличие на натрупани и непогасени задължения за данъци и осигурителни вноски, както и предоставя безвъзмездно част от активите на дружеството, продава друга част от ДМА под пазарната им стойност, бракува налични материални запаси, изплаща на себе си сума, надвишаваща задълженията на дружеството, което е довело до намаляване на имуществото на предприятието.

След като е разгледал извършените процесуални действия от органите по приходите в хода на ревизията, решаващият съд е потвърдил валидността на оспорения административен акт приемайки, че е издаден от компетентен орган, в предвидената форма и при спазване на изискванията за неговото съдържание, като в хода на ревизията не са констатирани съществени процесуални нарушения, които водят до отмяна.

От правна страна в мотивите на съда са посочени необходимите предпоставки на отговорността по чл.19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК и е направено заключение, че по делото е налице безспорна установеност на всички кумулативно изискуеми елементи. В тази връзка административният съд е приел, че е налице фактическия състав на чл.19, ал. 2 от ДОПК, доколкото по делото е безспорно установено, че С. Г. К. е била едноличен собственик на капитала на Ралица Игнатова ЕООД и управител на дружеството за ревизирания период, дружеството има непогасени публични задължения и трайно не внася задължения за данъци и осигурителни вноски. Изложени са мотиви, че С. Г. К. е теглила суми от банковите сметки на дружеството в размер на 9 381 лв., като не са налице доказателства, че изтеглените парични средства са изразходвани за дейността на Ралица Игнатова ЕООД. Наред с това й е изплатена сума в размер на 52 000 лв., която не е свързана с погасяване на задължения на дружеството. Изводите на съда са обосновани и от факта, че С. Г. К. продава лек автомобил "Фолксваген Кади", собственост на дружеството за сумата от 5000,00 лева, платена в брой от съпруга й, която е под пазарната и балансова стойност на автомобила. В решението е посочено, че към 30.06.2016 г. дружеството е разполагало с материалните запаси в размер на 35171, 61 лв., а към 31.12.2016 г. същото притежава машини и оборудване на стойност 54 499,52 лева, които активи са предоставени безвъзмездно на "Вест Блуум" ЕООД при отдаването под наем на стопанисваното от дружеството заведение за бързо хранене, а материалните запаси са бракувани. В заключение съдът е извел извод, че безспорно се установява наличието на всички елементи от правопораждащия фактически състав на отговорността по чл.19, ал. 2 от ДОПК и законосъобразно с РА са установени задължения на С. К. във връзка с управляваното от нея дружество. В решението са изложени подробни мотиви, че установените задължения не са погасени по давност, които изводи се споделят от настоящата касационна инстанция и не следва да се преповтарят.

Постановеното съдебно решение е валидно и допустимо и правилно.

По делото не е налице спор от фактическата страна, а по правилното тълкуване и приложение на закона. Различни от установените при ревизията факти и доказателства в тази насока не са събрани в производството пред Административен съд Шумен.

Нормата на чл. 19 от ДОПК в приложимата редакция урежда два отделни състава на отговорността и прояви на неправомерно поведение на третото лице (укриване по ал. 1 и извършване на плащане или отчуждаване на имущество по ал. 2), водещи до невъзможност съответните задължения да бъдат събрани.

Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ДОПК, който в качеството си на член на орган на управление, управител, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 укрие факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител и вследствие от това не могат да бъдат събрани задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски, отговаря за несъбраното задължение. Безспорно в случая наличието на публични задължения, които системно не са били обслужвани от дружеството, обуславя възникване на задължение за длъжника да поиска откриване на производство по несъстоятелност, при което и съгласно чл.78, ал.1 от ДОПК, същият следва да уведоми НАП преди внасянето на молбата в съда, предвид което правилно е прието, че С. Г. К. в качеството на управител на Ралица Игнатова ЕООД е укрила факти и обстоятелства относно неплатежоспособността и свръхзадлъжнялостта на дружеството, които по закон е била длъжна да обяви пред приходната администрация и съда. Налице е причинно-следствена връзка между поведението на К. и несъбираемостта на публичните задължения, тъй като неподаването на искане за откриване на производство по несъстоятелност е затруднило събирането на вземанията на държавата от страна на НАП. В допълнение на изложеното следва да се посочи, че умисъла в действията и недобросъвестното поведение на К. е виден и от факта, че същата не е внасяла декларираните от дружеството данъци и осигурителни вноски, въпреки, че такива са били удържани от заплатите на назначените по трудово правоотношение лица в Ралица Игнатова ЕООД.

Съгласно чл.19, ал. 2 от ДОПК, управител носи отговорност за непогасените задължения на задължено юридическо лице по чл.14, т.1 и т. 2 от ДОПК, когато недобросъвестно извърши едно от следните действия, в резултат на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са погасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски:

1. извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество, включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните;

1. извърши действия, свързани с обременяване с тежести на имуществото на задълженото юридическо лице за обезпечаване на чужд дълг и то бъде осребрено в полза на третото лице.

По делото е безспорно установено, че С. Г. К. е теглила суми от банковите сметки на дружеството в размер на 9 381 лв., за които не са налице доказателства, че са изразходвани за дейността на Ралица Игнатова ЕООД. Наред с това й е изплатена сума в размер на 52 000 лв., която не е свързана с погасяване на задължения на дружеството. На цена значително по-ниска от пазарната продава лек автомобил "Фолксваген Кади", собственост на дружеството на съпруга й, а активите на дружеството - машини и оборудване на стойност 54 499,52 лева, предоставя безвъзмездно за ползване на "Вест Блуум" ЕООД, в което е назначена на трудов договор. Въз основа на изложените факти и съвкупната преценка на доказателствата по делото, касационната инстанция счита за доказана причинно-следствената връзка в хипотезата на чл. 19, ал. ал. 2 от ДОПК между действията на касатора и намаляването на имуществото на дружеството в резултат на тегленето на средства от банковите сметки на дружеството и извършените разпоредителни сделки с имущество му, в резултат на което натрупаните задължения са останали непогасени.

Изложените мотиви обосновават извод за законосъобразност на оспорения РА, включително в частта му за лихвите с оглед ТР 5/29.03.2021 г. по т. д. 7/2019 г. на ОСС на ВАС, и като е достигнал до същите правни изводи, Административният съд-Шумен е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Неоснователни са наведените в жалбата доводи, че съдът е следвало да се произнесе само по отношение на задълженията по ЗДДС и ЗКПО, установени с РА. В случая останалите спорни задължения се установяват от подадени от Ралица Игнатова ЕООД декларации, като размерът им не е оспорен от касатора и съответства на този, за който е ангажирана отговорността на управителя на дружеството - С. Г. К..

Относно наведените в жалбата доводи за изтекла абсолютна погасителна давност за 124,47 лв., представляващи задължения за ДДС за 2012 г. следва да се посочи, че общ принцип в прилагането на института на погасителната давност е, че с погасяването на едно вземане по давност не отпада дългът, а възможността за неговото принудително събиране. т. е. давността погасява правото да се претендират публичните вземания, като те остават дължими и могат както да бъдат платени доброволно /чл.174 от ДОПК/, така и да бъдат прихванати / чл. 128, ал. 1 от ДОПК/. Съгласно разпоредбата на чл.173, ал. 2 от ДОПК вземанията се отписват служебно с изтичането на срока по чл. 171, ал. 2 от ДОПК, тоест с изтичането на така нар. абсолютна 10-годишна погасителна давност. В случая обаче фактическият състав на отговорността на дружеството за задълженията за ДДС и на този на отговорността на управителя по чл.19 от ДОПК е различен, както и различни са моментите на възникването им. Моментът на възникване на отговорността на управителя е датата на разпореждане с имуществото, а не моментът на възникване на несъбраните задължения за данъци и ЗОВ на дружеството, предвид което абсолютната погасителна давност не е изтекла.

С оглед изхода на спора на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 2252,95 лв., на основание чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,