Решение № 618 от 15.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7117/2019 г.

ВАСПетчленен състав15.01.2020 г.докладчик Диана Петкова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 5121/5.04.2019 г., постановено по адм. д. № 3255/2018 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение. ОСЪЖДА Н. Терзиева, [ЕГН], [населено място], [адрес] да заплати на Министерството на околната среда и водите сумата от 100/сто/ лева съставляващи юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 618 от 15.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7117/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Диана Петкова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба подадена от Н. Терзиева от [населено място] срещу Решение № 5121/5.04.2019 г., постановено по адм. д. № 3255/2018 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, с което е отхвърлена жалбата на касаторката срещу Заповед № 108/9.02.2018 г. издадена от Министъра на околната среда и водите. В касационната жалба се развиват доводи за постановяване на съдебния акт при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалният закон и необоснованост-касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяна му и постановяване на ново по съществото на спора, с което обжалваната заповед да бъде отменена. В с. касационния жалбоподател редовно призован не се явява и не се представлява. В срока за произнасяне от съда е депозирана писмена защита, с която се поддържат оплакванията по касационната жалба. Претендира се заплащане на съдебни разноски. Ответната страна, чрез процесуалният си представител оспорва основателността на касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира заплащане на разноски съставляващи юристконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в петчленен състав на втора колегия намира че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в 14-дневния преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт. На представения по делото плик от куриерска фирма Еконт липсва отразяване на датата когато пратката, съставляваща касационна жалба е приета, поради което и съдът приема че жалбата е подадена в срок. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Решението на Върховният административен съд, пето отделение предмет на касационното обжалване не страда от посочените от касационния жалбоподател пороци. Развитите доводи в касационната жалба не опровергават правните изводи на съда. Предмет на съдебната проверка за законосъобразност пред тричленния състав на Върховния административен съд е Заповед № 108/9.02.2018 г. на Министъра на околната реда и водите, с която на осн. чл. 107, ал. 2 във вр. с чл. 108 ЗДСл е прекратено едностранно, без предизвестие служебното правоотношение на Н. Терзиева. За да отхвърли жалбата решаващият тричленен състав на Върховния административен съд, пето отделение е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентния административен орган и при спазване на изискванията за форма регламентирани в чл. 108, ал. 1 ЗДСл. Аргументирано и в съответствие с нормативната уредба и събраните доказателства първоинстанционния съд е стигнал до извода, че служебното правоотношение на жалбоподателката е прекратено при наличие на предпоставките на чл. 107, ал. 2 ЗДСл- получена най-ниската годишна оценка за изпълнение на длъжността. Приел е, че оспорената заповед е издадена при спазване на административнопроизводствените правила и след осъществяване на материалноправните предпоставки, предвидени в закона. Обосновал е извода, че оценяването на жалбоподателката е проведено в съответствие с изискванията на Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация/Наредбата/. Атестирането обхваща периода 1.01.2017 г. -31.12.2017 г. и в съответствие с чл. 8, ал. 1 от Наредбата е проведено на три етапа, включващи изготвяне на работен план в началото на периода, междинна среща и заключителна среща с определяне на обща оценка за изпълнение на длъжността. Преценено е, че оценяването е извършено съобразно условията на чл. 9, 10, 11, 12 и 13 от Наредбата. Заключението на решаващият съд, е че процедурата по оценяване на жалбоподателката е изпълнена и не са допуснати нарушения, които да опорочават определената обща годишна оценка. Атакуваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при изяснени фактически обстоятелства и правилно приложен материален закон. Съдът е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право и е извел обосновани изводи, които се възприемат изцяло от настоящия съдебен състав. Съдебното решение е постановено при правилна преценка, издадено е в съответствие с приложимите в случая материалноправни норми и при спазване на съдопроизводствените правила. При постановяване на съдебния акт е отговорено на всички относими възражения. Условията и реда за оценяване на служителите в държавната администрация за изпълнение на заеманите от тях длъжности, както и повишаването в държавна служба на държавните служители са уредени в Наредбата. Основната цел на системата за атестиране чрез оценка на трудовото изпълнение е да се създадат условия за ефективно управление на изпълнението за постигане на целите на съответната административна структура. Държавният служител трябва да отговаря на нормативно установените изисквания за заемане на държавна служба не само към момента на назначаването си, но и във всеки един момент докато трае служебното правоотношение. Едно от изискванията на които държавния служител следва да отговаря е професионалната му пригодност да изпълнява служебните си задължения. Средството чрез което се осигурява периодична преценка на професионалната пригодност на държавния служител е оценяване на изпълнението. Резултатите от това оценяване са материалноправна предпоставка за прекратяване на служебното правоотношение. С оглед на това процеса на оценяване като елемент от фактическия състав на пракратяване на служебното правоотношение по чл. 107, ал. 2 ЗДСл подлежи на контрол за законосъобразност. Като тук следва да се посочи, както и посочил и касатора, че правилността на оценката не подлежи на съдебен контрол, а се проверяват спазването на условията и реда за оценяване, както и наличието на установената нормативно оценка. С оглед на изложеното съдът правилно е извършил контрол за законосъобразност на процедурата по оценяване, а не на правилността на оценката и е констатирал че процедурата по оценяване е изпълнена в съотвтествие със законовите изисквания и са спазени предвидените етапи на оценяване. Работния план е съгласуван с жалбоподателката и е съставен съгласно изискванията на чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от ЗДСл, като са отчетени основната цел, преките задължения, правляваните ресурси и компетентностите, определени в длъжностната характеристика на длъжността, заемана от оценявания и са определени целите, срокът, изискванията/критериите за изпълнение, които оценявания трябва да постигне през периода Изготвянето и съгласуването на индивидуалния работен план е извършено съвместно от оценяващия ръководител и от оценявания, като първия формуляр е подписан от служителя, с което е изразено съгласие с поставените цели, тяхната адекватност и постижимост. Правилно съдът е отбелязал че неподписването от служителя на втория формуляр изготвен след преназначаването му в Дирекция"Обществени поръчки" не съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като от една страна поставените цели за изпълнение не се различават от тези по първия формуляр и на второ място съгласно чл. 7, ал. 1 от Наредбата жалбоподателката е оценявана за изпълнението на длъжността, която е заема по-дълго. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че съдът не е отчел че поставените цели в индивидуалния работен план не отговарят на изискванията на чл. 9 от Наредбата. Касационната инстанция споделя изложените от тричленния състав на Върховния административен съд мотиви, че целите са в максимална степен конкретни, постижими, съгласувани с целите на административната структура като цяло и са измерими по обем, качество и срокове, което е видно от изготвената оценка, в която са отразени конкретни факти относно действия/бездействия по всяка една от целите. Междинната среща е проведена в посочения в чл. 12, ал. 1 от Наредбата период и на нея е извършен преглед на изпълнението на длъжността с оглед постигане на целите, изпълнението на преките задължения. Оценени са показаните компетентности от служителя, като са дадени и препоръки за подобряване на изпълнението. Резултатите са отразени във формуляр подписан от служителя и от оценяващия ръководител. Заключителната среща е проведена съгласно нормативните изисквания. Възраженията на касационната жалбоподателка за допуснати нарушения на чл. 13, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата са неоснователни. Никъде във формуляра от заключителната среща не е отбелязано от жалбоподателката че не й е дадена възможност да представи основните си постижения, възникналите трудности, възможността за подобряване на изпълнението и самооценката й, както и че не е проведено обсъждане между оценяващия ръководители оценявания. Видно от формуляра Терзиева е посочила само че не е доволна от оценката и от мотивите, поради което допълнително ще направи възражение. Правилно е заключението на решаващият съд, че общата годишна оценка на жарлбоподателката за изпълнение на длъжността е определена съобразно нормативните изисквания. Въз основа на степента на постигане на целите от индивидуалния работен план и на показаните компетентности оценяващия ръководител определя годишната оценка на изпълнението на длъжността/чл. 16, ал. 1 от Наредбата/. Оценката е извършена обективно и безпристрастно въз основа на конкретни факти, отразена е във формуляр по образец съгласно чл. 19, ал. 1 от Наредбата, като последния е подписан от оценяващия и оценявания. Годишната оценка е потвърдена от контролиращия ръководител. Неоснователни са възраженията в касационната жалба, че съдът не е обсъдил всички представени от жалбоподателката доказателства, както и че не е допуснал оспорване на приложените към административната преписка проекти на документи, които са послужили за формиране на годишната оценка и които се цитират във формуляра за оценка. Писмените и гласни доказателства относими към правния спор са обсъдени от съда и въз основа на тях правилно са установени релевантните факти. С Протоколно определение от 23.01.2018 г. тричленния състав на Върховния административен съд е оставил без уважение молбата на жалбоподателката за откриване на производство по оспорване на посочените проекти за документи, изброени от п. 1 до п. 19 в молбата на Терзиева от 16.08.2018 г. като се е мотивирал, че се касае за заверени копия на проекти на документи, поради което разпоредбата на чл. 193 ГПК във вр. с чл. 144 АПК за оспорване на официални или частни документи е неприложима. Настоящата инстанция изцяло възприема съображенията на решаващия съд. Неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е спазил разпоредбата на чл. 163, ал. 2 АПК е и е дал възможност на административния орган да представи писмен отговор и да посочи доказателства. Разпоредбата на чл. 152, ал. 2 АПК приложима по силата на чл. 124 ЗДСл не създава задължение за административиня орган при изпращане на подадената чрез него жалба до съответния компетентен съд да се прилага и писмен отговор. Настоящата инстанция преценя като неоснователни възраженията за нищожност на съдебното решение поради нарушаване на чл. 9 Закона за съдебната власт респ. чл. 157, ал. 2 от АПК. В касационната жалба се сочи, че по делото липсват данни докладчика по същото да е определен съобразно сочените законови разпоредби, изискващи съдията –докладчик да бъде определен на принципа на случайния подбор чрез електронна разпределение съобразно поредността на постъпването на оспорванията в съда. В конкретния случай се установява, че при образуване на делото съдията –докладчик е определен чрез електронно разпределение. Този съдия е постановил определение с което е насрочил делото. При разглеждане на делото в открито съдебно заседание, както и при постановяване на съдебното решение е посочен друг съдия- докладчик. Липсват данни този втори по реда си съдия –докладчик по делото да е определен на принципа на случайния подбор, както и липсват данни той да е определен със заповед на административния ръководител. Липсата на тази информация обаче е свързана с начина на администриране на делото и не влияе върху крайния акт на съда. Тази липса не би могла да се прецени като съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК и сама по себе си да доведе до нищожността на съдебното решение. Липсата на данни за това би могло да обоснове съществено процесуално нарушение само ако по отношение на съдебния състав са били налице основания за отвод, визирани в разпоредбите на чл. 22 ГПК във вр. с чл. 144 АПК и те не са се отвели. Неоснователни са възраженията за неправилност респ. нищожност на съдебния акт поради наличието на основания за отвод на член от съдебния състав, какъвто не е направен. На първо място по делото липсват каквито и да са доказателства съдия от съдебния състав да е в познанство със свидетеля по делото М. Гайдарджиев. В тази насока само е посочено че същите са от едно и също населено място. Освен това участието в съдебния състав на съдия който е имал основание за отвод не води до нищожност на съдебния акт-ТР 13/1976 г. на ОСГК на ВС. П. вид на изложеното, настоящата инстанция приема че отхвърляйки подадената до него жалба като неоснователна, Върховният административен съд, пето отделение е постановил правилен съдебен акт, който при липса на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на ответникът по касацията за присъждане на съдебни разноски, които съдът определя в размер на 100 лв. на осн. чл. 143, ал. 4 АПК, чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ и ТР № 3/2010 го. на ВАС. В. от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 пр. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 108