Решение № 12172 от 17.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4590/2015 г.

Решение № 12172 от 17.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4590/2015 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от пълномощника на Венета Стоянова Русинова от гр. София - като майка и законен представител на малолетното дете Радостина Емилова Русинова, срещу решение № 1324 от 6.03.2015 г. по адм. дело № 11395/2014 г. по описа на Административен съд - София-град, първо отделение, 46-и състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на решението и на оспорения административен акт. Претендира се присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът - директорът на Дирекция "Социално подпомагане - Оборище" - гр. София, не е взел отношение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, а разгледана по същество, е основателна. С решение № 1324 от 6.03.2015 г. по адм. дело № 11395/2014 г. Административният съд - София-град, първо отделение, 46-и състав, е отхвърлил жалбата на Венета Стоянова Русинова от гр. София като майка и законен представител на малолетното дете Радостина Емилова Русинова срещу заповед № 1513 от 23.09.2014 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане - Оборище" - гр. София, потвърдена с решение № РД 01-534 от 28.10.2014 г. на директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане - гр. София. Съдът е приел, че хотел "Орфей", к. к. Пампорово, където Радостина Емилова Русинова е пребивавала в периода 10.08.2014-17.08.2014 г., не представлява обект, отговарящ на стандартите по Наредба № 30/2004 г., поради което и с оглед изменението и допълнението на разпоредбата на чл. 28, ал. 1 ППЗИХУ, в сила от 4.07.2014 г., административният орган законосъобразно е отказал добавка за социална интеграция по чл. 42, ал. 2, т. 4 от Закона за интеграция на хората с увреждания (ЗИХУ) за балнеолечение и рехабилитационни услуги. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. По първоначалното дело не е било спорно, че детето Радостина Емилова Русинова, чиято майка и законна представителка е Венета Стоянова Русинова от гр. София, страда от инсулинозависим захарен диабет със степен на увреждане 70% с чужда помощ, видно от ЕР № 0640 от 25.02.2014 г. на ТЕЛК, Общи заболявания. В изготвената социална оценка от 14.04.2014 г. на комисията при Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) е отправено предложение до директора на ДСП за отпускане на добавка за балнеолечение и рехабилитационни услуги веднъж в годината. Издадено е медицинско направление за санаториално лечение от 31.07.2014 г., като в периода 10.08.2014-17.08.2014 г. с детето е била провеждана социална рехабилитация в к. к. Пампорово, хотел "Орфей". Представен е разходооправдателен документ за заплатени на "ВАЯ ТУР" ЕООД извършени услуги - фактура № 9000000271 от 16.08.2014 г. Не е спорно също така, че заявлението за отпускане на добавка за социална интеграция по чл. 42г, ал. 2 от Закона за интеграция на хората с увреждания (ЗИХУ) и чл. 28 ППЗИХУ за балнеолечение и рехабилитационни услуги е било подадено от Венета Русинова на 29.08.2014 г., както и че услугите са били предоставени в периода 10.08.2014-17.08.2014 г., т. е. при действието на разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ППЗИХУ, с допълнението, влязло в сила от 4.07.2014 г. Съгласно последното добавката по чл. 42, ал. 2, т. 4 от ЗИХУ се изплаща при извършено балнеолечение или рехабилитационни услуги в обекти, отговарящи на стандартите по Наредба № 30 от 2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Физикална и рехабилитационна медицина". Предвид посоченото допълнение на разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ППЗИХУ съдът е приел, че пречка за изплащане на стойността на извършеното рехабилитационно лечение в случая е това, че хотел "Орфей", к. к. Пампорово, не отговаря на медицинския стандарт "Физикална и рехабилитационна медицина", по който въпрос също не се спори - писмо изх. № 3624 от 21.10.2014 г. на директора на РЗИ - гр. Смолян. Съдът обаче не е съобразил, че детето е посетило именно този хотел, тъй като в него от Националната асоциация на деца и млади хора с диабет е бил организиран летен лагер за деца с диабет. Пред първоинстанционния съд е представен и договор за сезон лято 2014 г. за СПА хотел "Орфей", к. к. Пампорово, сключен между цитираната асоциация и "ВАЯ ТУР" ЕООД на 12.05.2014 г. По време на престоя на детето в хотела в рамките на обявената програма на лагера за деца, болни от диабет, са осъществени дейности като срещи с лекар - специалист по детска ендокринология, обучение за създаване на правилен хранителен режим и корекция на инсулиновите дози, измерване на гликиран хемоглобин, стимулиране на двигателната активност, психологическа подкрепа, които са насочени към подобряване на здравословното състояние на детето и промяна на живота му към по-висока степен на независимост, поради което тези дейности представляват по естеството си рехабилитационни дейности и по-конкретно - дейности за социална рехабилитация. Според легалното законово определение, дадено в § 1, т. 5 от ДР на ЗИХУ, "рехабилитация" е последователен и непрекъснат възстановителен процес, който подпомага човека с увреждане да достигне оптимално физическо, интелектуално, психическо и социално равнище на дейност, като му се осигуряват възможности за промяна на живота към по-висока степен на независимост. В чл. 51, ал. 3 от Конституцията е прогласено, че лицата с физически и психически увреждания се намират под особена закрила на държавата и обществото. В разпоредбата на чл. 15, ал. 1 ЗИХУ е регламентирано правото на хората с трайни увреждания на медицинска и социална рехабилитация. В чл. 15, ал. 2 ЗИХУ е посочено, че медицинската рехабилитация е лечебна дейност, осъществявана от мултидисциплинарни екипи при условията и по реда на Закона за лечебните заведения и на Закона за здравното осигуряване, както и какви терапии включва медицинската рехабилитация. Към социалната рехабилитация не са поставени такива законови изисквания. Съгласно ал. 4 от същия текст социалната рехабилитация е създаване на умения за водене на самостоятелен живот чрез рехабилитация на зрението, слуха и говора, двигателна рехабилитация, психологична помощ, предоставяне на социални услуги и други дейности. Според чл. 42, ал. 1 ЗИХУ хората с трайни увреждания имат право на месечна добавка за социална интеграция според индивидуалните им потребности съобразно степента на намалена работоспособност или вида и степента на увреждането, като в т. 4. от алинея втора изрично са посочени балнеолечението и рехабилитационните услуги. В чл. 42г, ал. 1 ЗИХУ е регламентирано правото на децата с определени вид и степен на увреждане на добавка по чл. 42, ал. 2, т. 4, която се предоставя веднъж годишно при наличие на медицинско предписание от лекар специалист. От изложеното се налага изводът, че Законът за интеграция на хората с увреждания не съдържа ограничение на правото на социална интеграция, което да е в смисъла на въведеното в чл. 28, ал. 1 ППЗИХУ допълнение, в сила от 4.07.2014 г., а именно добавката по чл. 42, ал. 2, т. 4 от Закона за интеграция на хората с увреждания се изплаща при извършено балнеолечение или рехабилитационни услуги в обекти, отговарящи на стандартите по Наредба № 30 от 2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт " Физикална и рехабилитационна медицина". Подобни правни изводи се съдържат в решение № 10749 от 15.10.2015 г. по адм. дело № 5463/2015 г. по описа на Върховния административен съд - VI отделение. Според чл. 15, ал. 1 ЗНА нормативният акт трябва да съответства на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен. В разпоредбата на чл. 15, ал. 3 ЗНА изрично е казано, че ако правилник противоречи на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт. Стигайки до различни правни изводи, съдът е нарушил материалния закон. По изложените съображения както обжалваното решение, така и оспореният административен акт подлежат на отмяна. При условията на чл. 173, ал. 2, предложение трето АПК делото следва да се върне на административния орган като преписка за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона. С оглед изхода по спора, своевременно направеното искане и на основание чл. 143, ал. 1 АПК в полза на жалбоподателката се присъжда сумата 600 лв., представляваща адвокатско възнаграждение по договори за правна защита и съдействие от 14.11 и 10.03.2015 г. Липсват документи за внесена държавна такса. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,