Решение № 9758 от 2.11.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.160, ал.7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция ОДОП- Пловдив при ЦУ на НАП срещу Решение 150/30.04.2020г., постановено по адм. д. 246/2019 год. по описа на Административен съд Стара Загора. Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен поради необоснованост и нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т.3 АПК. Счита, че съдът не е съобразил събраните доказателства в тяхната съвкупност, в резултат на което неправилно е приел, че не са налице предпоставките по чл. 177 ЗДДС за ангажиране на солидарната отговорност на ревизираното дружество. Сочи, че е установен изискуемият се субективен елемент от визирания фактически състав, като в тази връзка се позовава и на мотивите на решение 6322 от 24.04.2019г. по адм. дело 13411/2018г. В подкрепа на тезите се развива подробни доводи и претендира отмяна на обжалваното решение, отхвърляне на жалбата срещу оспорения РА и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - Де-Же-Пе ЕООД, [населено място] не изразява становище по основателността й. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на съдебен контрол пред АС Стара Загора е законосъобразността на Ревизионен акт /РА/ Р-16002418006025-091-001/27.12.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с Решение 144/11.03.2019 г. на директора на Дирекция ОДОП - гр. Пловдив, с който на Де-Же-Пе ЕООД е установено задължение за внасяне по ЗДДС в размер на 26 619 лв. и лихви за забавна в размер на 1 817,37 лв., на основание чл. 177 ЗДДС. За да достигне до извод за основателност на жалбата първоинстанционният съд е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при спазване на предвидените в ДОПК производствени правила. Решаващият състав е изложил подробни мотиви досежно процесните доставки, възприемайки фактическите изводи на органите по приходите относно обективните елементи от фактическия състав, обуславящ ангажирането на солидарната отговорност на ревизираното лице. Въз основа на събраните доказателства съдът е констатирал, че ревизираното дружество е получател по доставки, обективирани в две фактури от 13.03.2018г. и 12.04.2018г., издадени от Ратеп-36 ООД и е ползвало право на приспадане на данъчен кредит по тях. Предходен доставчик на Ратеп- 36 ООД е Илинел 88 ЕООД по фактури за същите стоки, издадени на 12.03.2018г. и 11.04.2018г. Илинел 88 ЕООД е включило тези фактури в дневниците за продажби и СД по ЗДДС за д.п. м. 03 и м.04.2018г., но не е платило дължимия ДДС по тях. Установено е още, че Ратеп-36 ЕООД и ДеЖе-Пе ЕООД се представляват от едно и също лице Д. Танев, както и, че адресът на управление на двете дружества е идентичен. Стоките са предадени от доставчика на получателя на едно и също място. Д. Танев е бивш собственик и на Илинел 88 ЕООД, чийто електронен адрес, деклариран пред НАП е един и същ с този на ревизирания. Както Ратеп-36 ООД, така и Илинел-88 ЕООД се обслужват счетоводно от Е. Топалова, която е подавала документите им по ЗДДС по електронен път с квалифициран електронен подпис. Единственото назначено лице по трудов договор в Илинел -88 ЕООД е П. Ангелов, който е син Д. Танев, представляващ Де-Же-Пе ЕООД. При тези релевантни факти и обстоятелства органите по приходите са приели, че ревизираното дружество, в качеството си на регистрирано лице - получател по облагаеми доставки, отговаря за дължимия и невнесен данък от Илинел 88 ЕООД, тъй като е ползвало право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък и е знаело, че данъкът няма да бъде внесен. Съобразявайки, че ревизираният не е пряк получател по доставките, по които не е внесен ДДС, първоинстанционният съд е отчел липсата на доказателства за неуспешно проведено обезпечително или изпълнително производство спрямо прекия получател. Поради това е приел, че оспореният РА е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Съгласно чл. 177, ал. 1 от ЗДДС регистрирано лице, получател по облагаема доставка, отговаря за дължимия и невнесен данък от друго лице, доколкото е ползвало право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък. Включването на тази разпоредба в глава ХХV от ЗДДС определя отговорността за злоупотреби като средство за предотвратяване на данъчни измами. Съдържанието на тази отговорност е за плащане от регистрираното лице получател по облагаема доставка за дължимия, но невнесен ДДС, когато е упражнило право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия, но невнесен данък. Принципът, установен с чл. 177, ал. 6 от ЗДДС е, че отговорността се носи от прекия получател по доставката с невнесения данък, но ако той не бъде събран от него, се носи субсидиарна отговорност от всеки следващ получател по реда на доставките. Нормата на ал. 2 от същия чл. 177 определя, че отговорността по ал. 1 се реализира, когато регистрираното лице е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен, и това е доказано от ревизиращия орган по реда на чл. 117120 от ДОПК. В своята практика ВАС нееднократно е уточнявал, че обосноваването на "знание" по смисъла на чл. 177, ал. 2 ЗДДС е обусловено от установяването на обективни обстоятелства, които да сочат, че действителните отношение между търговците надхвърлят рамките на обичайните делови отношения между доставчик и получател на доставката. В конкретния случай не е спорно осъществяването на първите три обективни предпоставки от фактическия състав на чл. 177, ал.1 ЗДДС. Спорът по делото е относно изискуемият се субективен елемент - знание у получателя, че данъкът няма да бъде внесен от предходния доставчик. В тази връзка настоящият касационен състав съобрази постановеното при аналогична фактическа установеност Решение 6322 от 24.04.2019г. по адм. дело 13411/2018г. по описа на ВАС, Първо отделение, с което е ангажирана отговорността по чл. 177 ЗДДС на същото регистрирано лице получател Де-Же- Пе ЕООД за предходен данъчен период. Съгласно неговите решаващи мотиви относно аналогични доставки и обстоятелства, налице са особени отношения между ревизираното лице и предходните доставчици по веригата, които сочат, че Де- Же-Пе ЕООД, чрез своя представляващ, е знаело, че данъкът, начислен от предходния по веригата доставчик - Илинел-88 ЕООД, няма да бъде внесен. Безспорно е установено, че правото на разпореждане с процесните стоки е транслирано в рамките на два последователни дни по всяка доставка от предходния доставчик към прекия, а от там към ревизирания и то без реално да е променяно тяхното местоположение. Към момента на извършване на доставките П. Ангелов е търговски пълномощник на Де-Же-Пе ЕООД, като същевременно е в трудово правоотношение с Илинел 88 ЕООД и е роднина по права линия на Д. Танев едноличен собственик на ревизираното дружество и на Ратеп-36 ООД, както и предходен собственик на Илинел 88 ЕООД. Наред с това, както Ратеп- 36 ООД, така и Илинел 88 ЕООД се обслужват счетоводно от едно и също лице, което е подавало по електронен път документите им по ЗДДС. В своята съвкупност всички тези обективни данни сочат, че ревизираното дружество е знаело, че дължимият ДДС от Илинел 88 ЕООД няма да бъде внесен, а това обосновава извод за наличие на субективния елемент по чл. 177, ал.2, предл. първо ЗДДС за реализиране на отговорността на ревизирания по чл. 177, ал.1 ЗДДС до размера на невнесения от доставчика данък. При дължимост на главниците за отделните данъчни периоди, правилно с РА е вменена отговорност и за лихвите за несвоевременно внасяне на дължимия данък съобразно приетото Тълкувателно решение 4 на ОСС на Първа и Втора колегия на Върховния административен съд по тълкувателно дело 2/2020 г. Като е приел друго, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, по изяснения от фактическа страна спор, с което жалбата срещу РА се отхвърли. При този изход на спора и направените искания, в полза на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното и касационното производство, ведно със заплатената държавна такса, възлизащи общо на сумата от 2 993,67 лв. Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,