Решение № 6341 от 1.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9603/2014 г.

Решение № 6341 от 1.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9603/2014 г., VIII о., докладчик председателят Мира Райчева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите, против решение № 1427/13.06.2014 г., постановено по адм. д. № 1888/2013 г. по описа на Административен съд - Пловдив, в частта, с която е изменен и отменен Ревизионен акт (РА) № 261205432/25.02.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 539/31.05.2013 г. на Директора Дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на съдебното решение и отхвърляне на жалбата срещу РА в посочената по-горе част. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответницата Мария Николова Семерджиева, чрез пълномощника си адв. Колева, в писмена защита изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решението на Административен съд - Пловдив, в обжалваната му част, е изменен РА № 261205432/25.02.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 539/31.05.2013 г. на Директора Дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП, като са намалени установените с акта задължения по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. от 14 640.23 лв. на 352.48 лв. ведно с прилежащите лихви, както и са намалени допълнително установените за 2007 г. осигурителни вноски от 4 184.37 лв. на 841.67 лв. С обжалваното решение е отменен РА досежно допълнително установения за 2008 г. данък върху доходите в размер на 15 783.91 лв. ведно с начислените лихви за забава, а така също и досежно допълнително установените за 2008 г. задължителни осигурителни вноски в размер общо на 5 847.78 лв. ведно с начислените лихви. За да постанови този резултат, административният съд е счел за основателно възражението на ревизираното лице, основано на възприетия от органите по приходите подход на съпоставка на разходите и получените от жалбоподателката и съпруга й парични средства, и по-конкретно формирането на общ паричен поток на семейството. Съдът е обосновал и становището си с аргумента, че на на националната позитивна правна уредба не е познат института на семейното подоходно облагане, а обосноваване на общност на приходи и разходи за определяне на задължението за подоходен данък не следва и от института на съпружеската имуществена общност по приложимия по време Семеен кодекс от 1985 г. (отм., ДВ, бр. 47 от 23.06.09 г., в сила от 01.10.2009 г.). Въз основа на подробни фактически констатации, решаващият съд е формирал извода, че в хода на ревизията органите по приходите неправилно не са изследвали поотделно доходите и разходите на всеки един от съпрузите, при положение, че това е било напълно възможно, поради разграничимостта на сумите. Позовавайки се на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, административният съд е отменил РА в горепосочените му части. Решението е правилно. Касаторът счита за необоснован и в резултат на това - за материално незаконосъобразен, решаващия извод на първостепенния съд, че органите по приходите неправилно са формирали общ паричен поток на двамата съпрузи вместо да изследват и установят поотделно разходите и приходите на всеки от тях. Позовавайки се на чл. 19 и чл. 25 от отменения СК, поддържа, че законосъобразно органите по приходите са взели предвид обстоятелството, че придобитите доходи от Коста Семерджиев - съпруг на Мария Семерджиева, през периода представляват СИО предвид визираните по-горе норми, като подходът законосъобразно е приложен и при определяне на доходите, и при определяне на разходите за ревизираните периоди при спазване принципа на обективност, заложен в чл. 3 от ДОПК. Настоящият състав на касационната инстанция намира доводите на касатора за неоснователни. Правилен е изводът на съда, че включването на всеки от посочените в хода на административното производство разходи в паричния поток и разделянето на полученото отрицателно салдо на две не може да бъде обосновано с разпоредбите на СК (отм.), тъй като те са неприложими в случаите като настоящия, в който единият от съпрузите е платил изцяло със свои лични средства общо задължение. Последното обстоятелство не следва да води до солидарна отговорност по смисъла на СК. Законосъобразен е и изводът на първостепенния съд, че на националното право не е познат института на семейно подоходно облагане. Обосноваване на общност на приходи и разходи за определяне на подоходен данък по чл. 48, ал. 1 и 2 от ЗДДФЛ не следва и от института на СИО по отменения Семеен кодекс, като действието на чл. 19, ал. 1 от СК (отм.), СИО се разпростира само върху правото на собственост, другите вещни права, както и върху вземанията по парични влогове, ако са придобити по време на брака в резултат на съвместен принос. Придобитите от съпруга на ревизираното лице Мария Семерджиева - Коста Семерджиев, доходи, освен ако не се трансформират в права по чл. 19, ал. 1 от СК (отм.), не са предмет на СИО и към тях е неотносима презумпцията за съвместен принос по чл. 19, ал. 3 от СК (отм.), тъй като за права извън обхвата на СИО съвместния принос не се презюмира. В тази връзка писмените доказателства установяват, че жалбоподателката - ответник по касация в настоящото производство, има задължения само и единствено по банков кредит към ДСК - факт който изрично е отразен в приложеното заключение на назначената ССчЕ, доходите й се формират от трудови възнаграждения, а към разходите се причисляват тези, които са изразходвани за общото домакинство. Вноските по заем от 12.04.2005 г. отпуснат на съпруга, кредита към банка по кр. с/ка за покриване на заем от 10 000 лв. както и внесен капитал в "Константин 07" ООД и ползване на услуги за информационното обслужване, които формират паричния поток на съпруга на РЛ, са във връзка с дейността и задълженията му свързани с личната му търговска фирма и нямат характер на семейни средства в режим на СИО. Всички тези обстоятелства са съобразени правилно от административния съд и изводите му се споделят от настоящата инстанция. Правилно е прието наред с това, че не съществува нормативен източник, който да разделя тези средства и те да участват като разход или приходи при преценката на имущественото състояние на РЛ и да бъдат ползвани от органите по приходите, като собствен капитал, който определя нарастване на имущественото състояние на РЛ - Семерджиева. Необосновани са доводите в жалбата, че е налице общ паричен поток за двамата съпрузи само поради факта, че живеят заедно в едно домакинство, в което отглеждат децата си, при общ семеен бюджет. Определянето на данъчни задължения на конкретен субект включва анализ на относими само към него приходи и разходи по пера, още повече в настоящия случай - както вярно е преценил и съда- не е съществувала никаква пречка (предвид ясната разграничимост на сумите за двамата съпрузи) за формиране на отделни парични потоци за Семерджиеви, в който единствено да бъдат отразени по 1/2 от разходите за издръжка и живот, доколкото размерът на същите е бил определен въз основа на данни от НСИ. В обобщение на изложеното следва да бъде посочено, че данъчното задължение следва да има конкретен субект, а не семейна общност от двама конкретни субекти, което предполага, че в разглеждания в случай определянето на данъчната основа по критериите на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, следва да се извършва конкретно за всеки субект на задължението. В аналогична насока са и законосъобразните изводи на административния съд. В този смисъл подходът на органите по приходите, които са определили данъчната основа и реда на облагане на РЛ, по чл. 122 от ДОПК, като не са приложили разпоредбите на чл. 19 от СК в режим на СИО в разходната част на паричния поток за РЛ за съответните данъчни периоди, се явява неоснователен и не кореспондира с приложимия материален закон. При обосновано и правилно съобразяване с данните от ССчЕ, административният съд е отменил частично РА. Решението в обжалваната му изменителна и отменителна част е правилно постановено и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и направеното искане от страна на ответницата по касация следва да бъдат присъдени разноски за касационната инстанция в размер на 300 лева - адвокатско възнаграждение. Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение,