Решение № 2268 от 15.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4782/2011 г.

Решение № 2268 от 15.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4782/2011 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция "Митници" против решение № 358 от 26.01.2011 г., постановено по адм. д. № 408/2010 г. по описа на Административен съд - София град. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на възнаграждение за участието на юрисконсулт в процеса. Ответникът - Краснодар Тодоров Лицов, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, настоящият състав на Върховния административен съд взе предвид следното: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил заповед № 10215/16.12.2009 г. на директора на Агенция "Митници", с която е прекратено служебното правоотношение на Краснодар Тодоров Лицов от длъжността "старши инспектор" в Регионално митническо управление - Русе на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) - поради съкращаване на длъжността. За да постанови този резултат съдът е приел, че длъжността, заемана от Лицов е продължила да съществува в Митница Русе, а служебното правоотношение на жалбоподателя е преминало към последната на основание чл. 87а от ЗДСл, като Регионално митническо управление - Русе е закрито, считано от 00 ч. на 16.12.2009 г. по силата на заповед, издадена от министъра на финансите. По тези съображения е направен извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. Решението е правилно, но не по изложените в него съображения. В оспорената заповед като фактически основания за прекратяване на служебното правоотношение на Краснодар Тодоров Лицов са посочени Постановление на Министерския съвет № 302/2009 г. за изменение на Устройствения правилник на Агенция "Митници" и утвърдено длъжностно разписание на Регионално митническо управление - Русе от 15.12.2009 г. Със заповед № ЗМФ-1558 от 30.11.2009 г. министърът на финансите, считано от 00 ч. на 16.12.2009 г. е закрил Регионална митническа дирекция - Русе и Регионално митническо управление - Русе, като с т. III е разпоредил правата и задълженията на така посочените митнически учреждения да преминат към Митница Русе. От приложените по делото длъжностни разписания на Регионално митническо управление -Русе, в сила от 17.11.2009 г., от 14.12.2009 г. и от 15.12.2009 г., се установява, че администрацията на РМУ - Русе се е състояла по първото длъжностно разписание от общо 69 бр., от които 13 бр. за длъжността "старши инспектор", по второто от общо 19 бр., от които 3 бр. за длъжността, заемана от Лицов, а по третото - от 0 бр. При така установеното се налага извода, че с последното длъжностно разписание по същество е налице закриване на администрацията. От приложеното длъжностно разписание на Регионално митническо управление - Русе, в сила от 15.12.2009 г., е видно, че в същото не фигурират щатни бройки. Именно на това длъжностно разписание като фактическо основание се е позовал административния орган при издаване на оспорената заповед Посоченото длъжностно разписание сочи на закриване на администрацията, но не и на съкращаване на длъжността. В случая фактическото основание за издаването на заповедта не съответства на посоченото правно такова. Не може да се приеме, че е налице съкращаване на длъжността по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, тъй като съкращаване на длъжността е налице, когато самата структурна единица, към която до момента на съкращението съкратената длъжност се е числяла, все още съществува, т. е. по длъжностното й разписание към датата на осъществяване на съкращението съществува поне една действаща щатна бройка. В конкретния случай към 15.12.2009 г. в длъжностното разписание на Регионално митническо управление - Русе липсват щатни бройки, което съставлява "закриване на администрацията" по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 1 от ЗДСл, но не и съкращаване на длъжността по чл. 106, ал. 1, т. 2 от същия закон. Не е установено и преобразуване на администрация и преминаване на дейност от една администрация в друга по смисъла на чл. 87а от ЗДсл, поради което не може да се приеме, че служебното правоотношение на касатора продължава да съществува. В този смисъл изводът на първоинстанционния съд е незаконосъобразен. Разпоредбата на чл. 87а от ЗДСл е неприложима, тъй като правоприемството, предвидено в Заповедта на министъра на финансите от 30.11.2009 г., съгласно което РМУ - Русе преминава към митница - Русе е в сила от 16.12.2009 г., а закриването на РМУ-Русе като структурна единица е в сила от 15.12.2009 г. След като към датата на преминаване на РМУ - Русе към Митница Русе- 16.12.2009 г. - длъжността "старши инспектор" не съществува в длъжностното разписание на закритото митническо учреждение, няма как тази длъжност да премине в администрацията на правоприемника. С оглед на изложеното настоящият състав на Върховния административен съд намира, че като е направил извод за незаконосъобразност на оспорената заповед Административен съд София - град е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото следва да се осъди Агенция "Митници" да заплати на ответника по касация направените по делото разноски в размер на 600 лв. Видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие е, че уговореното адвокатско възнаграждение е в размер на 2000 лв., като изрично е отбелязано, че същото е заплатено изцяло. Направеното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение е основателно предвид действителната правна и фактическа сложност на делото, поради което и на основание 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 5 от ГПК вр. чл. 8 вр. чл. 7, ал. 1, т. 4 и § 2 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения адвокатското възнаграждение за касационната инстанция следва да бъде определено в размер на 600 лв. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,