Решение № 1301 от 1.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14182/2016 г.

Решение № 1301 от 1.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14182/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Любомир Гайдов Производство по реда на чл. 239, т. 1 и т. 6 от АПК. Образувано е по искане от "Пимк" ООД, гр. П. за отмяна на влязло в сила решение № 12184 от 17.11.2015 г. по адм. д. № 6969/2015 г. на Върховния административен съд, осмо отделение, с което е оставено в сила решение № 776/16.04.2015 г. на Административен съд - П. по адм. д. № 3287/2012 г. в частта, с която е отхвърлена жалбата на "Пимк" ООД против ревизионен акт № 161202000/30.05.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП, потвърден с решение № 1244/25.09.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и управлението на изпълнението" - гр. П. (понастоящем дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика - дирекция "ОДОП" гр. П.), в частта, с която не е признато на "Пимк" ООД право на данъчен кредит в размер на 92 755,41 лева по десет фактури от м. 09.2009 г. и м. 10.2009 г., издадени от "ЕР ЕН-71" ЕООД. Поддържа, че са налице предпоставките за отмяна по чл. 239, т. 1 и т. 6 от АПК. Моли съда да приеме, че е налице ново обстоятелство от съществено значение по делото, което при решаването му не е могло да му бъде известно, а именно приемо-предавателни протоколи, които играят ролята на доказателства между дружествата, че количеството гориво, посочено във фактурата е доставено в бензиностанцията на "Пимк" ООД. Неправилно съдът е приел, че липсват доказателства за произхода и съхранението на горивото при предходните доставчици и предаването му на дружеството, както и че то не е действало достатъчно добросъвестно и не е е снабдило с документи, доказващи по категоричен начин, мястото на предаване на стоките, лицата, участвали при предаването, номер на МПС, водач и т. н. ". На второ място молителят претендира, че е налице и основанието за отмяна по т. 6 на чл. 239 АПК, тъй като решението е прието при нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС). Цитира практика на Съда на европейските общности, според която "Правото да приспадне платения данък добавена стойност на облагаемото лице, което извършва такава сделка, не може да бъде повлияно от факта, че по веригата, от която сделката е част, има предишни или последващи сделки, включващи измама с данък добавена стойност, без облагаемото лице да знае или да има начин да знае. " Иска да се отмени решението на ВАС и да се върне делото за ново разглеждане, с оглед представените доказателства. Ответникът - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП - П., чрез процесуалния си представител с писмен отговор оспорва искането като неоснователно. Излага подробни доводи за липса на отменителни основания по чл. 239 от АПК. Моли, искането да бъде отхвърлено и се присъди юрисконсултско възнаграждение. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, Първа колегия, приема, че искането за отмяна е подадено в срока по чл. 240 от АПК и е процесуално допустимо. Разгледано по същество е неоснователно по следните съображения: С решение № 12184 от 17.11.2015 г. по адм. д. № 6969/2015 г. на Върховния административен съд, осмо отделение, е оставено в сила решение № 776/16.04.2015 г. на Административен съд - П. по адм. д. № 3287/2012 г., с което по жалбата на "Пимк" ООД е отменен ревизионен акт № 161202000/30.05.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП, потвърден с решение № 1244/25.09.2012 г. на Директора на дирекция "ОДОП" - гр. П., в частта, с която на "Пимк" ООД не е признат данъчен кредит в размер на 60 209,36 лева по осем фактури от м. 08,2009 г. и м. 10,2009 г., издадени от "Е. Ф. 2009" ЕООД, ведно с начислените прилежащи лихви за забава, и е отхвърлена жалбата на "Пимк" ООД срещу ревизионния акт относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди м. 09.2009 г. и м. 10.2009 г. в размер на 92 775,41 лева по 10 бр. фактури, издадени от "ЕР ЕН-71" ЕООД. С искането за отмяна са посочени отменителни основания по чл. 239, т. 1 и по т. 6 от АПК. По отношение на основанието по т. 1, с искането за отмяна не са представени писмени доказателства, за които да се твърди, че представляват нови такива от съществено значение за делото. Не се представят нови доказателства, а се обсъждат вече представените пред първоинстанционния съд доказателства - фактура и приемо-предавателни протоколи между "Пимк" ООД и "ЕН ЕР-71" ЕООД, които се твърди, че удостоверяват извършените доставки. В искането също се възразява срещу изводи в първоинстанционното решение, което обаче е влязло в сила като потвърдено с решение на ВАС. С оглед на това настоящият петчленен състав на ВАС приема, че не е налице основанието по чл. 239, т. 1 от АПК. Според тази норма, актът подлежи на отмяна когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Това трябва да е непълнота на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. "Нови обстоятелства" са такива факти от действителността, които спрямо спора са от значение на юридически или доказателствени факти, които да не са включени във фактическия материал по делото и да са подкрепени с писмени доказателства. "Нови писмени доказателства" са не само потвърдените с писмен документ новооткрити обстоятелства, а и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдени през висящността на делото, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. Важно и съществено условие е, новите обстоятелствата или новите писмени доказателства да не са били известни на страната, която се позовава на тях. В случая гореописаните не се представят, нито се установяват нови обстоятелства от съществено значение за делото, които да променят изводите на решаващия съд за липсата на данъчно събитие и липсата на основание процесните фактури да се признава право на данъчен кредит. Не се констатира и основанието по чл. 239, т. 6 АПК, според което актът се отменя когато с решение на Европейския съд за защита на правата на човека е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. За да е налице това основание обаче следва да има решение което се отнася за конкретния случай със страна настоящия искател. Такова решение не се посочва, а и не се твърди искането за отмяна, че съществува. Мотивите към други решения, по други случаи и с други страни, цитирани в искането за отмяна, не са в хипотезата на основанието по чл. 239, т. 6 за отмяна на съдебни актове, поради което и на това основание искането е неоснователно. Предвид на гореизложеното в случая не са налице твърдяните основания по чл. 239, т. 1 и т. 6 от АПК, които да обуславят отмяна на съдебния акт, поради което направеното искане за отмяна на решението на Върховния административен съд се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено. При този изход на процеса с оглед направеното искане за присъждане на разноски по делото от ответника, представляващи юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК и чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата и чл. 8, ал. 2, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, след като е бил представляван от юрисконсулт (ТР № 3 от 13 май 2010 г. на ОСК на ВАС), следва да се присъдят разноски, като бъде осъден искателят да заплати на Национална агенция за приходите - П. сумата 300,00 лв. Предвид гореизложеното и на основание чл. 244, ал. 1, пр. 1 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав, първа колегия