Решение № 3466 от 11.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8721/2018 г.

Решение № 3466 от 11.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8721/2018 г., V о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от началника на Районно управление ( РУ) - Г., при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) - С. З., чрез процесуален представител, против решение № 126/25.05.2018 г. по адм. дело № 37/2018 г. на Административен съд - С. З., с което е отменена негова заповед УРИ: 4473 -3 от 03.01.2018 г. по жалба на Г. Йорданов, със съдебен адрес в [населено място]. Касаторът поддържа в касационната жалба чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, иска отмяната му и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационна жалба - Г. Йорданов, със съдебен адрес в [населено място], не взима становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС е приел за установено, че с оспорената пред него заповед на Г. Йорданов - полицейски инспектор V степен (ПК) в група "Охранителна полиция" към РУ - Г., командирован за изпълнение на служебни задачи в сектор "Пътна полиция" към отдел "Охранителна полиция" на ОДМВР - С. З., за превишаване на правомощията му е наложено на основание чл. 200, ал. 1, т. 5, вр. чл. 194, ал. 2, т. 3, вр. чл. 197, ал. 1, т. 3 от Закона за Министерство на вътрешните работи ( ЗМВР) дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца, за това, че на 03.09.2017 г. за времето от 15 ч. до 16. 30 ч. е разпоредил на наряд в състав младши инспектор К. Колев и младши инспектор П. Петров, да напуснат границите на разпоредения им за обслужване маршрут с патрулен автомобил и да посетят адреси извън маршрута с цел - връчване на книжа и служебни документи от Йорданов. АС е изложил мотиви, че заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 210 ЗМВР, но при издаването и е допуснато съществено съдопроизводствено нарушение - не е назначена проверка по чл. 205, ал. 2 ЗМВР и съответно на служителя не е връчен препис от заповедта за проверка, поради което Йорданов едва при връчване на оспорената му заповед е разбрал за каво нарушение е привлечен към дисциплинарна отговорност, като са изложени и доводи защо съдържанието на справката не конкретизира в достатъчна степен фактическата обстановка по заповедта. Изложени са доводи за материалноправна незаконосъобразност на заповедта и включително за липсата на доказателства, че нарядът се е отклонил от маршрута по разпореждане на Йорданов. Решението е правилно като краен резултат, макар и настоящият съдебен състав да не споделя всички изложени от АС мотиви. Не е налице констатираното от АС съдопроизводствено нарушение, тъй като видно от разпоредбата на чл. 205, ал. 2 ЗМВР издаването на заповед за назначаване на проверка е възможност, предвидена за дисциплинарно наказващият орган, и не е задължителен етап от дисциплинарното производство. При липса на заповед по чл. 205, ал. 2 ЗМВР, няма задължение за дисциплинарнонаказващият орган да уведомява служителя за началото на дисциплинарно производство, когато същото не е за тежко дисциплинарно нарушение. Настоящият съдебен състав не споделя извода на АС, че в съдържанието на справката липсва конкретика, от която Йорданов да разбере, за какво се предлага да бъда ангажирана отговорността му, тъй като данните за датата, часа, наряда и адресите, на които са връчвани документите извън маршрута са посочени на страница 1 и 2 от справката, а в последния абзац на страница 3 фигурира и правната квалификация на деянието, така като е посочено и в оспорената заповед. Касационният състав намира за правилна преценката на АС за липса на доказателства, че нарядът се е отклонил от маршрута по разпореждане на Йорданов. В дисциплинарното производство не са поискани сведения от двамата служители от наряда и от Йорданов за това, дали последният е разпоредил отклоняването от маршрута, тъй като са били проверявани единствено твърдения по сигнал за въздушна целувка, отправена от Йорданов на лице, намиращо се в друг автомобил по време на движението на наряда. В съдебното производство от разпита на двамата служители от наряда също не може да се направи извод, че Йорданов им е разпоредил да се отклонят от маршрута. Нещо повече - единият от служителите също е имал за връчване призовка на един от адресите, поради което решението да тръгнат към този адрес е било общо. Предвид изложеното законосъобразен е изводът, че издателят на оспорената пред АС заповед не е доказал, Йорданов да е осъществил състава на дисциплинарното нарушение "превишаване на правомощия" по смисъла на чл. 200, ал. 1, т. 5 ЗМВР, поради което заповедта правилно е отменена като издадена в нарушение на материалното право. Решението като правилно като краен резултат следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма правна възможност за присъждане на претендираното от касатора юрисконсултско възнаграждение.