Решение № 9110 от 20.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9291/2012 г.

Решение № 9110 от 20.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9291/2012 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Ирена Стоянова Андонова, в качеството й на директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас (сега дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Бургас) срещу решение № 956 от 4.06.2012 г. по адм. дело № 1295 по описа за 2011 г. на административния съд - Бургас, в частта, с която по жалба на "А. Петров 2006" ЕООД е отменен ревизионен акт № 0201002141 от 7.03.2011 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Бургас, потвърден с решение № РД-10-149 от 17.05.2011 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Бургас относно определено задължение за ДДС за данъчен период м. 09.2008 г. в размер на 4 000.00 лв. и лихва за забава в размер на 126.88 лв. и за данъчен период м. 10.2008 г. в размер на 2 000.00 лв. и лихва за забава в размер на 536.68 лв. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, както и поради необосноваността му, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, както и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - "А. Петров 2006" ЕООД не ангажира становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд е бил сезиран с жалба срещу ревизионен акт № 0201002141 от 7.03.2011 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Бургас, потвърден с решение № РД-10-149 от 17.05.2011 г. на директора на дирекция "ОУИ"-гр. Бургас относно определено задължение за ДДС за данъчен период м. 09.2008 г. в размер на 4 000.00 лв. и лихва за забава в размер на 126.88 лв. и за данъчен период м. 10.2008 г. в размер на 2 000.00 лв. и лихва за забава в размер на 536.68 лв., както и относно определени задължения по същия закон за други данъчни периоди. Жалбата е уважена частично, като е обоснован извод за материална незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт относно отказаното право на данъчен кредит, на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, за посочените два периода по два броя фактури, издадени от "Бори строй" ЕООД с предмет на доставките - строително-монтажни работи. Основният спорен момент по делото е бил реалното осъществяване на същите. За да се обоснове, съдът се е позовал на факта, че процесните доставки са такива за услуга по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, че те са за извършване на отделни етапи на строеж, като преминаването на всеки последващ етап от строителството е достатъчно, за да бъде обоснован извод за довършване на услугите по предходния. По отношение на двете доставки са представени два акта обр. 19, които се отнасят за извозване на строителни отпадъци, обратно насипване, трамбоване, отводняване, поставяне на тръби, засипване и заравняване, както и изкопни работи за фундаменти, изработка на кохраж и арматура, заливане на стъпки и пр. Съдът е приел, че няма спор по делото, че тези строителни услуги за реализирани и действително съществуват, което се установява документално, така и от заключението на експерта по съдебно-счетоводната експертиза. Съдът последователно се обосновал с наличието на договор, посочените актове обр. 19, подадени уведомления от работодател по чл. 62 от КТ. Представени са договори за наем на строителна техника между "ВТПГ Консулт" ООД като наемодател и "Бори строй" ЕООД като наемател на булдозер и товарен автомобил, подробно индивидуализирани в мотивите от съда. При доставчика не са счетоводно отчетени вложени материали, което следва от типа на строежа. При ревизираното лице липсват счетоводни данни относно извършване на друга строителна дейност при ревизираното дружество, за което да му е била необходима наетата строителна техника. Той не използва такива при осъществяване на основната си търговска дейност - производство на машини за обработка на дървесна маса, хартия, картон и продукти от картон. Данъкът е начислен в счетоводството на доставчика. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. Основното касационно възражение е насочено към неправилната преценка на фактическата страна по спора, на което съответства неправилния извод, че не е налице основанието по чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, поради което следва да се признае претендираното право на данъчен кредит. От изключително подробното фактическо съдържание на жалбата следва извод, че административният съд следва да осъществи такова установяване на фактите по делото, които да обосноват правното основание, за да се откаже правото на данъчен кредит и да съответства на следствено дирене, за осъществяване на контрол върху стопанската дейност на двете страни по доставките. Съдът правилно е преценил събраните доказателства, включително съдебно-счетоводната експертиза и с оглед спецификата на предмета им - СМР безспорно се установява, че те са реализирани, а с оглед на изложеното по-горе, че те са осъществени и от посочения доставчик. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от делото съдебни разноски не се дължат на касатора, а от ответната страна не са поискани за настоящата инстанция. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение