Решение № 6515 от 29.6.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на "Топлофикация София " ЕАД, чрез процесуален представител, срещу решение 6611 от 11.11.2021г. , постановено по адм. дело 10954/2020г. на Административен съд - София - град, в частта му, с което е прието, че обработването на данните за имуществено и финансово състояние, които се съдържат в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека на Г. Атанасова и С. Атанасов е извършено при липсата на основанията по чл.6 от Регламент 2016/679, като е осъдена "Топлофикация София" ЕАД по иска с правно основание по чл.79, пар.1 и чл.82, пар.1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ ЕО(ОРЗД) да заплати на Г. Атанасова и С. Атанасов сумата от 250 лв. за всеки един, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили от неправомерното обработване на личните им данни, ведно със законната лихса върху тази сума, считано от влизане в сила на съдебното решение до окончателното й изплащане. Касаторът поддържа в касационната жалба, че решението в обжалваната част е неправилно - поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост, иска отмяната му, отхвърляне на исковете за обезщетение и лихви, присъждане на юрисконсултско възнаграждение, алтернативно прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационна жалба - Г. Атанасова не изразява становище по касационната жалба. Ответникът - С. Атанасов в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. С оспореното решение 6611 от 11.11.2021г., постановено по адм. дело 10954/2020г. на Административен съд - София - град, е прието, че обработването на данните за имуществено и финансово състояние, които се съдържат в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека на Г. Атанасова и С. Атанасов е извършено при липсата на основанията по чл.6 от Регламент 2016/679, като е осъдена "Топлофикация София" ЕАД по иска с правно основание по чл.79, пар.1 и чл.82, пар.1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ ЕО(ОРЗД) да заплати на Г. Атанасова и С. Атанасов сумата от 250 лв. за всеки един, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили от неправомерното обработване на личните им данни, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от влизане в сила на съдебното решение до окончателното й изплащане. Административният съд е приел за установено, че данните за имущественото и финансово състояние на ищците, които се съдържат в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху жилището, вписан в Службата по вписвания под 78, т. XVII, дело 23687/2003г., представен от "Топлофикация София" ЕАД пред Софийски районен съд по гр. дело 56991/2019г. е извършено без наличие на основанията по чл.6 от Регламент (ЕС) 2016/679 на ЕП и на Съвета, поради което ответникът е допуснал нарушение като неправомерно е обработил личните данни чрез събиране, съхранение и предаване/разпространение. С оглед този решаващ правен извод, според АССГ са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 39, ал. 2 от ЗЗЛД за ангажиране на отговорността на администратора на лични данни и предвид безспорно установеното неправомерно обработване на данните на ищците, съдът е счел, че е нормално същите да изпитат неудобство, притеснение и несигурност. Предвид липсата на ангажирани доказателства за твърдените неимуществени вреди, съдът е приел, че не се доказват по - големи вреди от естественото притеснение, което всеки човек би изпитал в подобна ситуация. Счел е, че е налице пряка причинно - следствена връзка между противоправните действия на ответника и между противоправния резултат, както и между него и претърпените неимуществени вреди и съгласно чл.52 от ЗЗД като е взел предвид, че вредите се изразяват единствено в обичайното психическо притеснение е присъдил обезщетение в размер на 250лв. за всеки един от ищците. Така постановеното съдебно решение е правилно. Административният съд е сезиран с допустима жалба и съединен с нея иск за обезщетение, в които се съдържат твърдения за неправомерно обработване на лични данни с произтекли вреди като по този проблем не е сезирана Комисията за защита на личните данни. Съгласно чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД при нарушаване на правата му по този закон всяко физическо лице може да обжалва действия и актове на администратора по съдебен ред пред съответния административен съд или пред Върховния административен съд по общите правила за подсъдност. В това производство физическото лице може да иска обезщетение за претърпените от него вреди вследствие на неправомерно обработване на лични данни от страна на администратора. При липса на други правила искът следва да бъде разгледан от административния съд при съответно прилагане на реда на чл. 204 и сл. от АПК във връзка с чл. 144 от АПК, препращащ към ГПК. Условие за допустимост е само липсата на висящо производство пред Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) за същото нарушение, нейно обжалвано решение относно същото нарушение, респективно влязло в сила решение на съда. В настоящия казус пред АССГ е представено удостоверение от КЗЛД, от което се установява липсата на производство пред нея по същия спор, от което следва и липса на съдебно производство по обжалване на решение на КЗЛД. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че правилно АССГ е приел за разглеждане жалбата и съединения с нея иск за обезщетение като родово и местно компетентен да разгледа този спор съд. Обжалваното съдебно решение е постановено в законен състав и след сезиране с редовна жалба и искова молба. При разглеждане на спора пред първата инстанция не са допуснати процесуални нарушения и фактическата обстановка е установена правилно въз основа на всички събрани по делото доказателства. При правилно установена фактическа обстановка решаващият съд е обосновал правилни правни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Правилно първоинстанционният съд при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и доводите и възраженията на страните е стигнал до извода, че е налице съгласие на ищците за обработване на личните им данни : имена, ЕГН, адрес и абонатен номер, съдържащи се в документите, които са били предоставени лично от ищците на администратора на лични данни, както и че липсва такова съгласие по отношение на документа за собственост и нотариален акт за договорна ипотека, но по отношение на документа за собственост е приел, че такова съгласие е дадено чрез потвърждаване - присъединяване към топлопреносната мрежа , което е допустимо само след установяване на вещни права върху имота. Безспорно е установено неправомерното обработване на данните на ищците Г. Атанасова и С. Атанасов, които се съдържат в нотариален акт за договорна ипотека, представен от ответника в производството по гражданското дело пред СРС, тъй като ответникът не е страна в правоотношението и ипотекирането на имота и тези данни по никакъв начин не са свързани с доставката на топлинна енергия. Ето защо АССГ правилно е приел, че не е налице основанието за обработване на тези данни по чл.6, §1, б "б" от Регламента - обработването на личните данни на лицето да е необходимо за изпълнението на договор, по който субектът на данни да е страна. Обработването е неправомерно. Касаторът е администратор на лични данни и тъй като безспорно е доказано от фактическа страна действие по обработване на лични данни по смисъла на легалната дефиниция на параграф 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗЗЛД във връзка с чл. 4, т. 1 от Регламента, за което е установено, че е извършено без съгласието на физическите лица и при липса на основанията по чл. 6, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679, същото правилно е прието за нарушение. Неоснователно е възражението в касационната жалба за допуснато от първоинстанционния съд нарушение на материалния закон. Обратно на твърдяното от дружеството, личните данни на Г. Атанасова и С. Атанасов са обработени неправомерно в нарушение на нормите на Регламента, поради липсата на знание и съгласие от тяхна страна за предоставяне на нотариален акт за договорна ипотека в производството по гр. дело 56991/2019г. по описа на СРС, което е доказано безспорно по делото. Неоснователно е оплакването в касационната жалба за неправилно тълкуване от страна на съда на разпоредбите на Закона за енергетиката, уреждащи продажбата на топлинна енергия за битови нужди, както и характера на правоотношението, произтичащо от публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, поради което и обработването на личните данни е легитимно, извършено на правно основание, съгласно чл.6, ал.1, б "в" от Регламент (ЕС) 2016/679. Тези твърдения са били наведени пред първоинстанционния съд, който аргументирано и последователно ги е обсъдил и е стигнал до законосъобразен извод, че твърдяното от ответника правно основание по чл.6, ал.1, б. "в" от Регламента не е налице, тъй като обработването на данните, съдържащи се в нотариален акт за учредена договорна ипотека, чрез предоставянето им по висящ гражданско правен спор не е необходимо за спазване на законово задължение на ответника по сключения между страните договор за продажба на топлинна енергия по реда на чл.150 от Закона за енергетиката. В изпълнение на чл.153 от Закона за енергетиката и за удостоверяване вещното право на собственост на ищците е достатъчно предоставяне на документа за собственост - договор за покупко - продажба на недвижим имот от 14.01.2020г. и съдържащите се в него данни, удостоверяващи това право. Ето защо съдът правилно е приел, че не е налице основанието по чл.6, ал.1, б."в" от Регламента обработването на данните в нотариалния акт да е необходимо за спазване на законово задължение на администратора на данните по сключения между страните договор за доставка на топлинна енергия. В касационната жалба липсват конкретни оплаквания, относно присъденото обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразното обработване на личните данни на ищците, както по основанието, така и относно техния размер. При извършената проверка на съдебното решение, настоящата инстанция приема, че в съответствие със събраните по делото доказателства и логическите връзки между тях е приетото за установено от АССГ наличие на пряка причинна връзка между неправомерните действия на касатора и противоправния резултат за ищците, изпитаните от тях обичайни вреди, изразяващи се в притеснение и безпокойство в резултат на разпространените им данни за имущественото и финансово състояние и възможната злоупотреба с тези данни. Обосновано и в съответствие с трайната съдебна практика в областта на непозволеното увреждане, АССГ приема, че изпитването на притеснения, тревога и безпокойство представляват неимуществени вреди, които подлежат на обезщетение. Защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни е основно право. Член 8, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз (Хартата/ХОПЕС) и член 16, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) предвиждат, че всеки има право на защита на личните му данни. Принципите и правилата относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на личните им данни следва, независимо от тяхното гражданство или местопребиваване, да са съобразени с техните основни права и свободи, и по-конкретно с правото на защита на личните им данни. В този смисъл всяко нарушение спрямо основно право трябва да се разглежда като особено съществено. Причиняването на усещане за тревога от нарушената сигурността на защитимото благо (личните данни) е достатъчно, за да се ангажира отговорност на лицето, което има задължение да я гарантира и да не позволи нарушения на гарантирани от европейското право основани права. Настоящият съдебен състав намира, че при правилно приложение на чл.52 ЗЗД е определен размера на дължимото обезщетение , който е съобразен с обстоятелството на изпитаните от ищците безпокойство и притеснение, който не е над обичайния размер и съобразен със стандарта на живот в страната. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение на АССГ е валидно, допустимо и правилно като не са налице наведените в касационната жалба основания, поради което следва да бъде оставено в сила. В решението е посочен номер на дело 10984/2020г. на АССГ, който е различен от действителния номер под който е образувано делото 10954/2020г. на АССГ, но настоящата съдебна инстанция намира, че се касае за техническа грешка при изписването на номера, което не представлява касационно основание за отмяна на решението на това основание. Ответниците по касация не са претендирали разноски, поради които такива не следва да се присъждат, а с оглед изхода на спора, в полза на касатора не се дължат такива. По тези съображения, Върховният административен съд, пето отделение,