Решение № 10271 от 3.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 758/2019 г.

Решение № 10271 от 3.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 758/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. Бачева срещу решение № 13853 от 13.11.2018 г. по административно дело № 3818/2018 г. от Върховния административен съд (ВАС), с което е отхвърлена като неоснователна жалбата й против решение по т. 2 от протокол № 6 от заседанието на Прокурорската колегия (ПК) на Висш съдебен съвет (ВСС), проведено на 21.02.2018 г., с което й е наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 2 от Закона за съдебната власт (ЗСВ)- намаляване на трудовото възнаграждение с 20% за срок от една година за допуснато дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 3 ЗСВ във вр. с чл. чл. 1. 4; 4. 1; 4. 2; 5. 3; 5. 4; 5. 5; 5. 6 5. 7 и 5. 8 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати (КЕПБМ). По наведени доводи за неправилност на решението, като необосновано и постановено при неправилно приложение на материалния закон се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което решението на ПК на ВСС бъде отменено. Ответникът по касационната жалба – Прокурорска колегия на Висш съдебен съвет не изпраща представител и не взема становище по жалбата. Ответникът по касационната жалба – Главният прокурор на Република България не изпраща представител и не взема становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), Петчленен състав – ІІ-ра колегия, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо, като постановено от компетентния съд след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто права и законни интереси са засегнати от него. Тричленният състав на ВАС, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Решението е правилно. Няма спор относно изводите на тричленния състав относно издаване на акта от компетентния орган в предвидената от закона форма. Наведените доводи в касационната жалба касаят правилността на изводите относно фактите, установени в хода на дисциплинарното производство и съдебното такова и съответно приложението на материалния закон. С обжалваното решение тричленният състав на ВАС отхвърля като неоснователна жалбата на Бачева против решението по т. 2 от протокол № 6 от заседанието на ПКВСС, проведено на 21.02.2018 г., с което й е наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 2 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) - намаляване на трудовото възнаграждение с 20% за срок от една година за установени нарушения на чл. 1. 4, 4. 1, 4. 2, чл. 5. 3, чл. 5. 4, чл. 5. 5, чл. 5. 6, чл. 5. 7 и чл. 5. 8 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати, които предвиждат задължения за магистратите, както следва: с действията и поведението си извън службата магистратът трябва да защитава и утвърждава в обществото представата за независимост на съдебната власт; поведението на магистрата в обществото трябва да се основава на добри обноски и добро държание, а в обществените контакти той трябва да бъде учтив и любезен; магистратът трябва да бъде честен, коректен и учтив, както в работата си, така и в личния си живот и да се отнася с уважение към хората като съблюдава техните права и свободи; магистратът трябва да избягва действия и постъпки, явяващи се в разрез с утвърдените в обществото разбирания за благоприличие; в обществените и официалните си контакти магистратът няма право да се възползва от служебното си положение или да използва правомощията си с цел извличане на лична облага; с личното си поведение, и чувство за отговорност в служебната и извънслужебната си дейност, магистратът трябва да дава пример за висок морал и почтеност; магистратът следва да се въздържа от всякакви действия, които биха могли да компрометират честта му в професията и обществото; магистратът трябва да е с безукорна репутация; магистратът трябва да е последователен и неотклонен при спазването на правните и етични норми. По делото безспорно е установено, че с поведението си на посочените в решението време и място прокурор Бачева е имала поведение, което е несъвместимо с посочените разпоредби, при което изводът на тричленния състав, за правилност на изводите на дисциплинарнонаказващия орган, че прокурор Бачева е извършила дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 3 ЗСВ се споделя от настоящия състав. Неоснователен е наведеният довод за неправилност на изводите на тричленния състав относно наличие на изтекла погасителна давност за част от нарушенията, за които е наложено дисциплинарното наказание. От доказателствата по делото се установява, че дисциплинарното производство срещу Бачева е образувано въз основа на предложение на Главния прокурор на Република България, мотивирано с установеното при извършена проверка от ВКП за резултатите, от която е изготвена справка, която е получена на от вносителя на предложението не по-рано от 14.12.2016 г. При това не се спори, че дисциплинарното производство е образувано с решение по т. 2. 1 по протокол № 14 от заседание на ПКВСС, проведено на 05.04.2017 г. и е приключено с решение от 08.02.2018 г. на Дисциплинарния състав, а самото наказание е наложено на 21.02.2018 г. с обжалваното пред тричленния състав решение на ПКВСС. От доказателствата по делото несъмнено е установено, че действията на Бачева, квалифицирани от дисциплинарнонаказващия орган като дисциплинарни нарушения са извършени през месец октомври 2013 г., есента на 2014 г., пролетта на 2015 г. и юни 2016 г., като се установява, че те са свързани помежду си и представляват линия на поведение, поддържана през целия период от време, несъвместимо с КЕПБМ, станали са известни на ограничен кръг общественост – служители на "Аркус – Сигурност Благоевград" ООД. При това дисциплинарното производство е образувано в срока по чл. 310, ал. 1 ЗСВ – в 6 месеца от откриване на нарушението от вносителя на предложението за образуването му и не по-късно от три години от извършването му, предвид характера на деянията, извършени през периода 2013 до 2016 г. Правилно в обжалваното решение е прието, че срокът по чл. 310, ал. 1 ЗСВ не е изтекъл към момента на образуване на дисциплинарното производство - 05.04.2017 г., тъй като извършеното е станало достояние на широка общественост, чрез отразяването им в печатни издания, разпространявани в национален и регионален мащаб, а също и в електронни медии през месец март 2017 г., предвид разпоредбата на чл. 310, ал. 3, изр. второ ЗСВ предвиждаща, че началото на сроковете за ангажиране на дисциплинарната отговорност на магистратите за нарушения, с които се уронва престижа на съдебната власт започва да тече от датата на оповестяването им. По тези съображения настоящият състав намира, че направеното възражение за изтекла давност е неоснователно. Безспорно е, че вредните последици от деянията, с които се уронва престижа на съдебната власт настъпват с оповестяването им и съответно запознаване на обществото с тях, при което логично законодателят е приел сроковете за образуване на дисциплинарното производство и приключването му да са обвързани с този момент. Неоснователен е и наведеният довод за формиране на изводите в обжалваното решение, както и на дисциплинарнонаказващия орган, на предположения и изключително противоречиви факти. Приетата за установена фактическа обстановка от тричленния състав с е изведена въз основа на подробен анализ на събраните в хода на дисциплинарното и съдебно производство доказателства, които са обсъдени поотделно и в съвкупност, от които последователно и безпротиворечиво се установява поведението на Бачева, квалифицирано като дисциплинарно нарушение. Твърдението, че при разпита св. Гогов установява обстоятелствата, които е твърдял в сигнала, който бил изготвен от секретар под негова диктовка не обосновава извод необоснованост на изводите в обжалваното решение. Свидетелят в сигнала си от 14.11.2016 г. и писменото си сведение от 29.11.2016 г. не установява противоречиви, а различни факти. При проведения разпит пред дисциплинарния състав на ПКВСС излага същите твърдение, като обясненията му са последователни и установяват едни и същи обстоятелства и се подкрепят от останалите събрани в хода на производството доказателства. По делото е установено, че свидетелят Д. Христов писмено е декларирал пред дисциплинарния състав, че е служебно ангажиран и поддържа дадените от него писмени обяснения – сведение от 05.12.2016 г., при което в случая не са приложими хипотезите на чл. 44 и чл. 48 АПК, а наведените доводи за нарушаването им са неоснователни. От събраните доказателства безспорно се установяват деянията на Бачева, за които е наложено дисциплинарното наказание, а твърденията в касационната жалба, че свидетелите са имали за цел "да я очернят" са необосновани. В тази връзка следва да бъде посочено, че свидетелите, които установяват фактите – извършеното от прокурор Бачева последователно излагат едни същи твърдения пред различните органи, показанията им кореспондират напълно и при анализа им се установяват факти, които не са противоречиви или взаимно изключващи се, а напротив – същите установяват възприетата от съда фактическа обстановка. Обстоятелството, че тя установена еднакво при извършената проверка от ПРБ, от дисциплинарния състав, от дисциплинарнонаказващия орган и тричленния състав не обосновава извод за неправилност на решението. Напротив следва извод, че в хода на производството липсват доказателства, установяващи противоречиви факти, а свидетелите установят същите така, както са се случили. Неотносими към предмета на делото са наведените доводи за допуснати нарушения при извършената проверка от ПРБ, въз основа на резултатите от която е образувано дисциплинарното производство, доколкото дисциплинарният състав извършил необходимите действия за изясняване на фактите, като е събрал необходимите и относими доказателства относно извършените дисциплинарни нарушения от магистрата в хода на образуваното дисциплинарно производство, а обстоятелството, че дисциплинарния състав е установил фактите, установени и от извършената проверка не водят до извод за допуснато нарушение на административнопроизводствените правила в производството, в което е постановено оспореното пред тричленния състав на ВАС решение на ПК ВСС. Наведеният довод, че решението на ПК ВСС е незаконосъобразно, като постановено от незаконен състав, доколкото част от членовете на ПКВСС, постановили акта са и членове на дисциплинарния състав е неоснователен. Няма законова забрана членовете на дисциплинарния съвет да участват в гласуването при вземане на решение от колегията дали да бъде наложено дисциплинарно наказание и съответно при определяне на неговия вид и размер. С цитираното ТР № 7 по т. д. № 7/2017 г. ОСС при ВАС приема, че е налице съществено процесуално нарушение на административнопроизводствените правила участието на членове на Висшия съдебен съвет в дисциплинарния състав, когато същите са и вносители на предложение за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 312, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 311, т. 2, б. "в" и чл. 307, ал. 2 от Закона за съдебната власт за изборните членове на Висшия съдебен съвет, и по чл. 312, ал. 1, т. 4 от Закона за съдебната власт за налагане на дисциплинарно наказание на съдия, прокурор, следовател, на административен ръководител или заместник на административния ръководител. В случая вносителят на предложението – Главния прокурор на РБ не е бил член на дисциплинарния състав и не е участвал в гласуването. Вида и размера на наказанието, както правилно е прието в обжалваното решение е съобразен с вида и характера на извършеното от магистрата нарушение, още повече, че същото е второ по тежест от предвидените в разпоредбата на чл. 308, ал. 1 ЗСВ, наложено е за нарушения на КЕПБМ и е осъществено с няколко деяния. Оглед на така установеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон, същото е обосновано. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав – ІІ-ра колегия