Решение № 7045 от 27.6.2023 г. на ВАС, VII о.

Производството e по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на ръководителя на Управляващия орган (РУО) на Оперативна програма Наука и образование за интелигентен растеж (ОПНОИР), чрез юрк. Божинов, срещу Решение 479/27.01.2023 г. постановено по адм. дело 4674/2022 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). С решението е обявено за нищожно Решение 0401-36/ 28.04.2022 г. на РУО на ОПНОИР, с което по отношение на Институт за етнология и фолклористика с етнографски музей при Българската академия на науките (БАН) са извършени финансови корекции, определени с Решение Р01-4/18.03.2021 г. на РУО на ОПНОИР и с Решение 80811-417/30.03.2021 г. на РУО на ОПНОИР, като не е изплатена сума в общ размер на 37 228,69 лв. съгласно т.1 и 2 от същото решение. Наведените в касационната жалба възражения за недопустимост и неправилност на първоинстанционния съдебен акт са относими към касационните основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 ПК. Касаторът излага доводи, че процесното решение на РУО не е административен акт. Твърди, че съдебното решение съдържа бланкетни и противоречиви мотиви. Счита, че не е ясно как съдът е стигнал до извода, че в оспорения административен акт са смесени правните основания за верифициране на разходи и за извършване на финансова корекция. Моли решението да бъде обезсилено и делото да бъде прекратено. В условията на евентуалност моли решението да бъде отменено, като бъде отхвърлена жалбата или делото да бъде върнато за ново разглеждане. Претендира присъждане на разноски. Ответникът Институт за етнология и фолклористика с етнографски музей при БАН, чрез процесуалния си представител-- адв. Радева, в писмен отговор и в съдебно заседание, оспорва касационната жалба като неоснователна и иска оставяне на решението в сила. Моли за присъждане на разноски по представен списък. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС) - Седмо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, същата е неоснователна. Предмет на производството пред първоинстанционния съд е Решение 0401-36/28.04.2022 г. на РУО на ОПНОИР, с което по отношение на Институт за етнология и фолклористика с етнографски музей при БАН са извършени финансови корекции, определени с Решение Р01-4/18.03.2021 г. на РУО на ОПНОИР и с Решение 80811-417/30.03.2021 г. на РУО на ОПНОИР, като не е изплатена сума в общ размер на 37 228,69 лв. съгласно т. 1 и 2 от същото решение. От фактическа страна съдът е установил, че като основание за издаването му е посочен чл. 9, ал. 5 изр. второ от Закона за управление на средствата от Европейските фондове за споделено управление (ЗУСЕФСУ, загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.) и в изпълнение на Решение 2270/10.03.2022 г. на ВАС, с което се отменя Решение 0401-25/02.04.2021 г. на РУО на ОПНОИР, в частта му по т. 1 и т. 7 от Раздел 1, с които не са верифицирани разходи както следва 19 972,09 лв. и 17 256,60 лв. и преписката е изпратена на органа за ново произнасяне в отменената част и след като РУО на ОПНОИР разгледал подадения в ИСУН 2020 пакет отчетни документи 9 от 21.12.2020 г., с включено искане за междинно плащане на стойност 2 340 532,64 лв., в частта, с която не са верифицирани разходи за сумите от 19 972,09 лв. и 17 256,60 лв. Органът е съобразил по бюджетен ред I.3.1 Разходи за закупуване на оборудване, необходимо за изпълнение на програмите за научни изследвания, предявените за възстановяване разходи за закупуване на оборудване в размер на 79 888,34 лв. с ДДС въз основа на сключен между бенефициера Институт за етнология и фолклористика с етнографски музей при БАН и изпълнителя Смарт Диджитъл Солюшънс ЕООД договор от 15.06.2020 г. и определената с Решение Р01-4/18.03.2021 г. на РУО на ОПНОИР финансова корекция в размер на 25% от допустимите, засегнати от нарушението разходи, които са предявени за възстановяване по горепосочения договор. Направил е извод, че с оглед на това и в изпълнение на Решение Р01-4/18.03.2021 г. за определяне на финансова корекция, сумата в размер на 19 972.09 лв. не следва да се изплаща, като е регистрирана нередност ОПНО20/21/ЕФРР/268/01. В бюджетен ред III.7.1 са предявени за възстановяване на разходи за СМР в размер на 172 566,01лв. с ДДС въз основа на сключен между Институт за етнология и фолклористика с етнографски музей при БАН и изпълнителя Ауреус Инвест ЕООД договор 501/31.01.2020 г., но с Решение 80811-417/30.03.2021 г. е определена финансова корекция в размер на 10% върху допустимите, засегнати от нарушението разходи, които са предявени за възстановяване по горепосочения договор, в резултат на проведена обществена поръчка с предмет изпълнение на СМР на обект на Центъра за върхови постижения в помещения на Княжевския дворец, гр. София, ул. Московска 6а и помещения на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН в седми и осми етажи от бл. 6 на БАН, гр. София, IV км, ул. Акад. Г. Бончев. Изводът на РУО на ОПНОИР отново е съгласно чл. 75, ал. 1 ЗУСЕФСУ да се извърши финансова корекция в размер на 10% от плащанията по проекта, в който са включени засегнатите от нарушението разходи, поради което и в изпълнение на Решение 80811-417/30.03.2021 г. на същия орган за определяне на финансова корекция, сумата 17 256,60лв. не следва да се изплаща, като е регистрирана и нередност ОПНО20/21/ЕФРР/272/. За да приеме жалбата за допустима съдът е стигнал до извод, че органът се е съобразил с определена с друг акт финансова корекция и на основание чл. 75, ал. 1 ЗУСЕФСУ я е извършил, т. е. предприел е действие по изпълнение на две решения за финансови корекции. Според административния съд с това решение органът нито установява нередност, нито определя финансовата корекция, но същевременно не се произнася по подадения в ИСУН 2020 пакет отчетни документи 9 от 21.12.2020 г. с включено искане за междинно плащане на стойност 2 340 532,64 лв., в частта, с която не са верифицирани разходи за сумите от 19 972,09 лв. и 17 256,60 лв. В резултат на последното, Решение 0401-25 от 02.04.2021 г. е отменено от ВАС и преписката е изпратена на органа за ново произнасяне в отменената част. Според решаващия състав след като в оспореното решение изрично е посочено, че същото се постановява в изпълнение на Решение 2270/10.03.2022 г. на ВАС, то е следвало стриктно да се изпълнят указанията на съда, дадени решението на касационната инстанция. Съдът е стигнал до извод, че в оспорения административен акт са смесени правните основания за верифициране на разходи (чл. 64, ал.1 ЗУСЕФСУ) и за извършване на финансова корекция (чл. 75, ал.1 ЗУСЕФСУ), т.е. допуснато е фактическо смесване чрез поставяне в един акт на две различни процедури, като правото на защита срещу тях се упражнява по различен ред. Прието е, че по този начин се препятства правото на защита на бенефициера. От друга страна органът е посочил, че се съобразява с Решение 2270/10.03.2022 г. по адм. дело 10252/2021 г. на ВАС, с което е отменено Решение 0401-25/02.04.2021 г. на РУО на ОПНОИР, в частта му по т. 1 и т. 7 от Раздел I, с които не са верифицирани разходи както следва: 19 972,09 лв. и 17 256,60 лв. и преписката е върната на компетентния орган за ново произнасяне в отменената част, но волеизявлението му, обективирано в настоящето решение, е различно от дължимото. Според състава на АССГ административният орган е бил обвързан от указанията на съда. С оглед на гореизложените мотиви е приел, че процесното решение е постановено в хипотезата на чл. 177, ал. 2 АПК и същото е нищожно. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Действително органът се е съобразил с определена с друг акт финансова корекция и на основание чл. 75, ал. 1 ЗУСЕФСУ я е извършил, т. е. предприел е действие по изпълнение на две решения за финансови корекции. В същото време органът не се е съобразил с Решение 2270/10.03.2022 г. по адм.дело 10252/2021 г. на ВАС, по повод на което е издаден процесният административен акт. Липсва произнасяне по подадения в ИСУН 2020 пакет отчетни документи 9 от 21.12.2020 г. с включено искане за междинно плащане на стойност 2 340 532,64 лв., в частта, с която не са верифицирани разходи за сумите от 19 972,09 лв. и 17 256,60лв. Правилно съдът е приел жалбата за допустима. В противен случай би се нарушило правото на защита на жалбоподателя. Преди всичко следва да се посочи, че между производството по определяне на финансова корекция и това по верификация на допустими за финансиране разходи има съществена разлика. Представлявайки два същностно различни способа за гарантиране законосъобразното разходване на предоставените от фондовете на Европейския съюз под формата на безвъзмездна финансова помощ средства, производствата по верификация и по определяне на финансови корекции възникват при проявлението на различни предпоставки и имат различни правни последици. Всяка една от двете процедури приключва с издаването на съответните административни актове, при спазването на определени процесуалноправни и материалноправни разпоредби, като всеки един от постановените актове подлежи на самостоятелно оспорване. В случая УО е извършил смесване на отказа за верификация на недопустимите разходи и извършването на финансовите корекции, засягащи допустимите разходи. С решението не се верифицират разходи, както е следвало, а се извършва финансова корекция. Oрганът не се е съобразил с диспозитива на Решение 2270/10.03.2022г по адм. дело 10252/2021 г. на ВАС, с което се отменя Решение 0401-25/02.04.2021 г. на РУО на ОПНОИР, в частта му по т. 1 и т. 7 от Раздел I, с които не са верифицирани разходи както следва: 19 972,09 лв. и 17 256,60 лв. и преписката е върната на компетентния орган за ново произнасяне в отменената част. Волеизявлението му, обективирано в настоящето решение, е различно от дължимото, съобразно предмета на отмененото Решение 0401-25/02.04.2021 г. Съобразно мотивите и диспозитива на предходното решение на ВАС органът е следвало да верифицира или да откаже да верифицира разходите, като изложи фактически и правни основания за това. Правилен е изводът на съда, че процесното решение на административния орган е нищожно на основание чл. 177, ал.2 АПК. Първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора съдът следва да осъди Изпълнителна агенция Програма за образование да заплати на Институт за етнология и фолклористика с етнографски музей при БАН сумата в размер на 1 200 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Не се дължат разноски за първоинстанционното производство. По изложените съображения, Върховният административен съд, седмо отделение