Решение № 7732 от 18.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10924/2019 г.

Решение № 7732 от 18.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10924/2019 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на "Напоителни системи" ЕАД, подадена чрез юрисконсулт И. Милев, в качеството му на процесуален представител, насочена срещу Решение № 1394/02.07.2019 г. по административно дело № 277/2019 г. на Административен съд- Благоевград (АС Благоевград), с което е отхвърлена жалбата на същото дружество против Решение № ПО-01-35/11.03.2019 г. на Директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район (БДЗБР) – Благоевград. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на решението, поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Счита за неправилно заключението на съда за незаплатени суми по издадени наказателни постановления, тъй като по отношение на Наказателно постановление (НП) № ПО-02-55 от 11.08.2017 г. дружеството не е получило писмо/ покана за доброволно изпълнение за заплащане на съответната имуществена санкция. Намира, че неточното и неправилното описание на основанията за произнасяне на решения от органа, издал разрешително за водовземане в случая БДЗБР, водят до нарушаване на материалния закон и съдопроизводствените правила. Счита, че пропускът на органа да осигури на страните възможност да изразят становище по събраните доказателства, както и да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая и обсъди обясненията на заинтересованите, обуславя незаконосъобразност на неговото решение. Намира, че правните изводи на съда за законосъобразност на решението на БДЗБР съставляват нарушение на закона, които подлежат на касационно основание за отмяна на обжалваното съдебно решение. Иска отмяна на съдебното решение като необосновано и неправилно, и да се отмени решението на директора на БД ЗБР. Ответникът Директора на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район" не ангажира становище по касационната жалба. Касационният жалбоподател "Напоителни системи" ЕАД в постъпило на 03.06.2020 г. писмено становище, подадено от процесуалния представител юрисконсулт Петков поддържа изложеното в касационната жалба. Акцентира на това, че дружеството е заплатило всички дължими такси. Моли да се отмени обжалваното съдебно решение. Претендира да се присъди юрисконсултско възнаграждение, за което представя списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че в съответствие с приложимия закон и доказателствата по делото съдът е преценил, че оспореният административен акт е законосъобразен. Счита, че първоинстанционното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Намира същото за постановено в съответствие с приложимия материален закон, при липса на нарушения на съдопроизводствените правила и обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. С обжалвания съдебен акт- Решение № 1394/02.07.2019 г. по административно дело № 277/2019 г. Административен съд- Благоевград е отхвърлил жалбата на "Напоителни системи" ЕАД против Решение № ПО-01-35/11.03.2019 г. на Директора на БДЗБР – Благоевград, за отказ за издаване на разрешително за водовземане от повърхностен воден обект. За да достигне до този правен извод решаващият съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентния административен орган по смисъла на чл. 52, ал. 1, т. 4 вр. чл. 68 от ЗВ - Директора на БДЗБР– Благоевград, комуто по закон са предоставени правомощия за това. Оценил е същият, като издаден в изискуемата от закона форма с подробно изложени фактически обстоятелства в съответствие с разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК, при спазване на материалноправните разпоредби, с оглед преценката за наличието на предпоставките по чл. 68 ЗВ и при отсъствие на нарушения на административно производствените правила. Съдебният анализ е достигнал извод, че административният орган правилно е приложил материалния закон. В тази връзка е приел, че наличието на влязло в сила наказателно постановление за нарушение по чл. 200, ал. 1, т. 27 ЗВ, с което е наложена имуществена санкция в размер на 1500, 00 лв., заплащането на която не е разсрочено, отсрочено или обезпечено. Преценил е, че доколкото задължението е било изискуемо и ликвидно към 02.04.2018 г. и не е било заплатено към 25.05.2018 г. това обуславя прилагането на чл. 68, т. 10 ЗВ, както правилно е приел административния орган. По изложените съображения за неоснователност на жалбата същата е била отхвърлена. Настоящият състав на ВАС трето отделение счита, че решението на административния съд е правилно, като подадената срещу него касационна жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Неоснователни са доводите от касационната жалба, че решението на АС Благоевград е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Първоинстанционният съд е събрал всички допустими, относими и необходими доказателства, като е установил надлежно правно- релевантните факти, свързани с административното правоотношение по чл. 50- чл. 71 ЗВ, което е имало за предмет заявление за водовземане по чл. 60 ЗВ от повърхностен воден обект. Въз основа на тези факти и след като е анализирал подробно правната уредба е формирал обосновани правни изводи. Мотивите в съдебното решение са били формирани на база коректно възприетите факти и дават отговори на всички искания и доводи на страните- чл. 235, ал. 2 от ГПК, чл. 172 а, ал. 1 и ал. 2 АПК. Неоснователно касационният жалбоподател счита, че в случая е налице неточно и неправилно описание на основанията за произнасяне на решения от органа издал разрешително за водовземане- БДЗБР, които водят до нарушаване на материалния закон и съдопроизводствените правила. Настоящата инстанция счита за неоснователни твърденията за немотивираност на оспореното решение. Предвид неговото съдържание същото, притежава фактически и правни основания в изпълнение на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 от АПК. Неоснователно касаторът счита, че пропускът на органа да осигури на страните възможност да изразят становище по събраните доказателства, както и да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая и обсъди обясненията на заинтересованите, обуславя незаконосъобразност на неговото решение. Оспореното административно решение е издадено от компетентен административен орган, съгласно правомощията му по чл. 52, ал. 1, т. 1, б. а ЗВ и съобразно законовите изисквания. Оспореният акт е издаден след извършена от органа преценка на всички обстоятелства по чл. 62 ЗВ и чл. 68 ЗВ, с изложени съображения за невъзможност да бъде удовлетворено искането на дружеството. С това не е налице съществено процесуално нарушение, като в настоящото съдебно обжалване заявителят може да реализира в пълен обем правото си на защита. Несъстоятелно е твърдението в касационната жалба за това, че е налице нарушение на материалния закон, поради това, че е изплатена дължимата имуществена санкция, като е неправилно заключението на съда, че това не е основание за продължаване действието на разрешителното. Твърдението е било предмет на обсъждане от първата инстанция и същата в отговор е приела обосновани и правилни мотиви. Отказът е обоснован с наличието на финансово задължение, което е в резултат на влязло в сила НП, издадено на основание чл. 200, ал. 1, т. 27 ЗВ. Съгласно чл. 60, ал. 1 от ЗВ кандидатите за откриване на процедура за издаване на разрешително за водоползване и/ или ползване подават заявление, което съдържа данните, изискващи се по чл. 56, ал. 1, т. 4- 9 от ЗВ. При установено изпълнение на изискванията по чл. 60 от ЗВ органът по чл. 61, ал. 1 от същия закон преценява искането с оглед неговата основателност, съобразно критериите по чл. 62, ал. 1, т. 1- 7 ЗВ, като при наличие на някое от изчерпателно посочените в чл. 68 ЗВ условия органът постановява отказ за издаване на разрешително. Съобразно чл. 68, т. 10 ЗВ (ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 27.11.2018 г.) органът по чл. 52, ал. 1 ЗВ отказва издаване на разрешително, когато заявителят има задължения за публични вземания, с изключение на задължения по невлезли в сила актове, както и разсрочени, отсрочени или обезпечени задължения, както и когато има задължения към предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда, определени със специалните закони в областта на околната среда, които не са разсрочени, отсрочени или обезпечени. По отношение на касатора е налице влязло в сила Наказателно постановление № ПО-02-55/11.08.2017 г., издадено от Директора на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район" – гр. Благоевград, с което му е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв. В съдебното производство пред АС Благоевград е установено, че това задължение е платено на 25.03.2019 г. Влязлото в сила наказателно постановление, по силата на което е възникнало задължение за дружеството за публично вземане– наложената имуществена санкция, е материално- правна предпоставка по чл. 68, т. 10, б. "а" ЗВ за постановяване на отказ за издаване на разрешително за водовземане. Фактическите съображения изложени от административния орган обосновават прилагането на диспозицията на нормата на чл. 68 ЗВ и оспореното решение, с което е отказано издаването на разрешително по заявлението на дружеството е издадено в съответствие с материалния закон. Доколкото задължението е публично на основание чл. 162, ал. 2, т. 7 ДОПК – по влязло в сила наказателно постановление, то това обуславя прилагането на б. "а" на т. 10 на чл. 68 от ЗВ. Правилно съдът е приел, че независимо от това, че органът като основание е посочил чл. 68, т. 10, б. "б" ЗВ, което не съответства на фактически приетото, което кореспондира на чл. 68, т. 10, б. "а" ЗВ, то несъответствието не е съществено, тъй като не е довело до нарушаване правото на защита в провелото се административно производство, нито пред съда. Процесното наказателно постановление е издадено на основание чл. 200, ал. 1, т. 27 ЗВ, като с него е наложена имуществена санкция. Съобразно чл. 196, ал. 1, т. 5 ЗВ в предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда постъпват: глобите или имуществените санкции налагани за нарушаване разпоредбите на този закон от органите по чл. 201, ал. 2 ЗВ. Доколкото, както наличието на публични задължения, така и наличието на задължения към предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда, попадат в хипотезата на чл. 68, т. 10 ЗВ и задължават административния орган да постанови отказ, прилагайки диспозицията на правната норма, посочената неточност не води до нарушаване на материалния закон. Неоснователно касаторът сочи, че е налице незаконосъобразност на административния акт и съдебното решение, доколкото дружеството не е получило писмо/ покана за доброволно изпълнение за заплащане на съответната имуществена санкция. Поканата за доброволно плащане - чл. 182, ал. 2 ДОПК служи за уведомяване за последиците и възможните действия по събирането на вземането, в случай че не се изпълнят доброволно определените задължения. Съобщението по чл. 221, ал. 1 ДОПК дава начало на изпълнителното производство по събиране на финансовото задължение. Според Тълкувателно решение № 2 от 12.04.2017 г. по Тълкувателно дело № 3/2016 г. на ОСС от I и II колегия на ВАС административно- наказателната отговорност следва да се наложи и изпълни достатъчно бързо, за да може административното наказание да осъществи предвидените в чл. 12 ЗАНН цели. Задължението за плащане на глобата не възниква по силата на закона, а в резултат на проведено административно- наказателно производство и след влизане в сила на наказателното постановление. Давностните срокове за изпълнение текат също от влизане в сила на наказателното постановление. Задължението за плащане на наказателното постановление е възникнало с влизането му в сила, когато е постановено окончателното решение по КАНД № 49 от 2018 г. на АС Кюстендил на дата 02.04.2018 г. В самото НП е налице указание за плащането на имуществената санкция с посочване на банковата сметка (лист 17). Заявлението за водовземане по чл. 60 ЗВ е подадено далеч по късно на 21.05.2018 г., при наличието на влязла в сила наложена имуществена санкция, при ликвидно и изискуемо финансово вземане. Правилно административният съд е преценил, че след като задължението не е платено към датата на подаване на искането– 25.05.2018 г., то заплащането му след издаване на оспорения акт, а именно на 25.03.2019 г., не представлява нов факт по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК и не води до незаконосъобразност на акта. Заявлението е за издаване на разрешително за водовземане по чл. 50 ЗВ, което следва да отговаря на законовите изисквания към момента на неговото подаване по чл. 60, ал. 1 и ал. 3 ЗВ и преценката за съответствието на административния акт с материалния закон следва да бъде направена към момента на издаване на акта - чл. 142, ал. 1 АПК. В съответствие с приложимия закон и доказателствата по делото адм. съд е преценил, че оспореният административен акт е законосъобразен. С оглед гореизложеното съдът намира, че обжалваното решение е правилно, не са налице сочените касационни основания за отмяната му и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното Върховен административен съд, трето отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК