Решение № 3960 от 26.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15270/2008 г.

Решение № 3960 от 26.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15270/2008 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано по касационни жалби на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Варна при ЦУ на НАП и на "Нордикс" ЕООД гр. В. Търново, м. "Дълга Лъка", жп товарна гара, представлявано от Петър Андреев Петров, против Решение № 940 от 26.06.2008 г. на Варненски административен съд по адм. д. № 2177 по описа за 2007 г. съответно в частта му, с която по жалба на "Нордикс" ЕООД гр. В. Търново, е отменен ревизионен акт/РА/ № 2500562/30.10.2006 г. на орган по приходите при ТД на НАП Търговище, потвърден с Решение № 1039А/5.09.2007 г. на директора на Дирекция "ОУИ" Варна при ЦУ на НАП, в частта му, с която на ревизираното лице е отказан данъчен кредит в размер на 29 800 лв. главница за данъчен период м. 01.2006 г. и са определени ДДС за внасяне в този размер главница и лихви в размер на 2 699,22 лв., както и лихви в размер на 2 398,74 лв., върху определения ДДС за внасяне в размер на 29 600 лв. за м. 02.2006 г. и в тази, с която по същата жалба е обявена нищожността на същия РА, в частта му, с която на ревизираното лице за данъчен период м. 02.2006 г. е отказан данъчен кредит в размер на 29 600 лв. и е определен ДДС за внасяне в този размер и в тази, с която жалбата на ревизираното лице против същия РА, в частта му, с която е отказан данъчен кредит съответно за м. 03 и 04.3006 г. съответно 34 260 лв. и 19 540 лв. e отхвърлена като неоснователна.

В касационната жалба на "ОУИ Варна при ЦУ на НАП се твърди, че съдебното решение, в посочената по-горе част, е неправилно, тъй като съдът необосновано приел, че доставката на хидравлична машина "Фаун" по фактура № 302/25.01.2006 г. с издател "Интеренерго" ЕООД е реално осъществена, при липса на доказателства за плащане на насрещната престация и въз основа на приемо-предавателен протокол не притежаващ обвързваща материална доказателствена сила. В частта на решението, с която е обявена частична нищожност на РА, съдът преценил неправилно правната природа на Акт за прихващане и връщане (АПВ), който не е данъчен акт, установяващ задължения. Иска се отмяна на съдебното решение в тази част и отхвърляне на жалбата против РА в тази част, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по тази жалба "Нордикс" ЕООД гр. В. Търново, чрез адв. Кръстев, оспорва жалбата.

В касационната жалба на "Нордикс" ЕООД гр. В. Търново се твърди, че решението, в останалата му част, е неправилно, тъй като няма изложени конкретни мотиви, не е съобразено реалното извършване на прехвърлянето на недвижим имот, доказано с нотариален акт и без основание е потвърден отказът на данъчен кредит за период м. 03 и 04.2006 г.

Ответникът по тази жалба "ОУИ Варна при ЦУ на НАП не взема становище по нея.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбите в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, първо отделение, в настоящия си състав, като обсъди допустимостта на касационните жалби и направените в тях оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира че касационните жалби са процесуално допустими като подадени от легитимирани страни, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК против подлежащ на обжалване съдебен акт, а по съществото им съобрази следното:

1.По жалбата на "ОУИ Варна при ЦУ на НАП

Жалбата е частично основателна.

Първоинстанционният съд е приел, че реално е прехвърлена собствеността на посочената хидравлична машина. Установено е при ревизията, че тя се е намирала на отговорно пазене в склад на трето лице ("Булметал" ЕООД), чийто представляващ при насрещна проверка при ревизията е обяснил, че машината се намира в склада като няколко пъти е сменяла собственика си. В ревизионния доклад е констатирано, че машината е закупена на 25.01.2006 г. от ревизираното лице от фирма "Интеренерго" ЕООД гр. В. Търново с управител Валерий Иванов като на 31.01.2006 г. ревизираното дружество е издало данъчна фактура с предмет "авансово плащане по договор" на фирма "Булкон" ЕООД. Към фактурата е представен договор за покупко-продажба от 1.01.2006 г., по силата на който ревизираното лице продава на "Булкон" ЕООД, представляван отново от Валерий Иванов, хидравлична машина "Фаун". Констатирано е, че една и съща машина е закупувана и продадена от различни лица с един и същ управител в рамките на един данъчен период. Тези констатации, съпоставени с безспорния факт за липса на плащания по няколкото "доставки" в рамките на един месец обосновават извод за липса на реална доставка по процесната фактура и фиктивно префактуриране на вещ, която само формално сменя собствениците си. При тези факти, необоснован е фактическият извод на първоинстанционния съд за реалност на доставката, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. Решението в тази част следва да се отмени и вместо него да се постанови друго по същество, с което жалбата против РА в тази му част се отхвърли като неоснователна. Решението е правилно в частта, с която частично е обявена нищожността на РА. Отказаният данъчен кредит за данъчен период м. 02.2006 г. е бил признат с АПВ № 267/20.04.2006 г., а последният е акт, от който са породени права за данъчния субект и задължения за данъчната администрация, поради което изменението им следва да стане по реда за изменение на определени задължения при редакцията на ДОПК преди изменението с ДВ бр. 108/2007 г.

1. По жалбата на ревизираното лице.

Жалбата е неоснователна.

За да отхвърли жалбата в посочената по-горе част, съдът е приел, че доколкото с АПВ № 267/20.04.2006 г. е отказан данъчен кредит за м. 03 и 04.2006 г., при ревизията не е следвало този резултат да бъде ревизиран. Прието е също, че РА в тази част не е нищожен, защото е било допустимо възлагане на ревизия за същите периоди за установяване и на други задължения. След като с цитирания АПВ, който е влязъл в сила, на ревизираното лице е отказан данъчен кредит в размер съответно 34 260 лв. за м. март и 19 540 лв. за м. април с ревизионния акт, в тази част, този стабилен административен акт следва да бъде съобразен. Иначе оспорването на ревизионния акт би заобиколило пропуснатия процесуален ред за оспорване на АПВ.

При този изход на процеса "Нордикс" ЕООД следва да заплати на Д "ОУИ" Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 1046 лв.

Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 и чл. 221, ал. 2 предл. първо АПК, Върховният административен съд