Решение № 563 от 19.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9588/2014 г.

Решение № 563 от 19.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9588/2014 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Министерски съвет /МС/ на РБългария, чрез процесуален представител, срещу решение № 3504/26.05.2014 г. по адм. дело № 802/2014 г. на Административен съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 325/20.12.2013 г. на четвърти специализиран постоянен заседателен състав на Комисията за защита от дискриминация /КЗД/, постановено по преписка № 77/2013 г. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, иска отмяната му и отмяна на решението на КЗД. Ответникът по касационна жалба - КЗД, чрез процесуален представител, в съдебно заседание иска оставяне на решението в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационна жалба - Надя Емилова Рангелова, жив. в гр. София, в писмен отговор и в съдебно заседание, иска оставяне на решението в сила и произнасяне относно дължимата стипендия. Ответникът - министър на образованието и науката, чрез процесуален представител, заявява, че поддържа становището на касатора. Ответникът - ректор на Химикотехнологичен и металургичен университет /ХТМУ/, не взима становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна досежно част от изложените в нея оплаквания. С оспореното пред АС решение е установено, че разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ПМС № 90/26.05.2000 г. за условията и реда за предоставяне на стипендии на студентите, докторантите и специализантите от държавните висши училища и научни организации води до пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр./ по признак "образование", като поставя в по-неблагоприятно положение студентите в задочна форма на обучение по отношение на правото им да получават стипендия в сравнение със студентите в редовна форма на обучение и е препоръчано на МС на основание чл. 47, т. 8 от ЗЗДискр да измени ПМС № 90/26.05.2000 г. с включване в кръга на правоимащите субекти по чл. 1 студентите в задочна форма на обучение във връзка с правото им да получават стипендия. За да постанови обжалваното съдебно решение, отхвърлящо жалбата на МС, административният съд е приел за установено, че оспореното пред него решение на състав на КЗД, е издадено от компетентен орган, липсват съществени нарушения на административно-производствените правила, в съответствие със законовите изисквания за формата и съдържанието му, в съотвествие с приложимото материално право и целта на закона. За да стигне до този извод, АССГ е изложил мотиви, че Надя Рангелова се е обучавала в задочна форма по специалност "Управление на качеството", с професионална квалификация "Управление на качеството" в ХТМУ - гр. София, която е завършила през 2012 г. със среден успех от курса на обучение отличен 5.92 и е придобила образователно - квалификационна степен /ОКС/ магистър. Същата не е получавала стипендия за отличен успех. За тази специалност е предвидена единствено задочна форма на обучение. Следователно - за обучаващите си студенти, ОКС "магистър", специалност "Управление на качеството", липсва лице за сравнение, тъй като във ВУЗ не е предвидена редовна форма на обучение. Нарушено е правото на равно третиране при упражняване правото на образование между Рангелова от една страна, и обучаващите се в редовна форма на обучение студенти поради непредоставяне на стипендии за отличен успех от държавния бюджет на студентите, обучаващи се в задочна форма на обучение във ВУЗ. Установено е безспорно нееднаквото третиране на лица, които имат качеството студент, ОКС "магистър" в двете форми на обучение - задочно и редовно, въпреки че тяхното обучение не се различава с оглед изискванията за съответната специалност по учебен план. Осъществени са елементите от фактическия състав на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр - наличие на пряка дискриминация по признак образование по силата на текста на чл. 1, ал. 1 от ПМС № 90/26.05.2000 г. Изложени са доводи за противоречие между нормата на чл. 1, ал. 1 от ПМС № 90/26.05.2000 г. /в която са посочени условията, при които на студентите редовна форма на обучение се отпускат стипендии/ от една страна и чл. 94 от Закона за висшето образование и чл. 3 от Конвенцията за борба срещу дискриминацията в областта на образованието, приета от Генералната конференция на ООН /Обн. ДВ, бр. 6/22.01.1963 г./, както и за правно гарантираните възможности на студентите от редовна и задочна форма на обучение да упражняват право на труд и липсата на задължение за полагане на труд като условие за обучение в някоя от тези две форми на обучение във висшите учебни заведения. Изводът на АС е, че с приемане на процесната разпоредба МС, лишавайки студентите от задочна форма на обучение от правото да получават стипендии за отличен успех, е нарушил принципа на равно третиране, поради което е отхвърли жалбата на Министерски съвет срещу решението на състав на КЗД. Преди да се произнесе по наведените от касатора доводи за неправилност на съдебното решение, касационната инстанция на основание чл. 218, ал. 2 от АПК е длъжна служебно да провери неговата допустимост. Решението е недопустимо в частта, с която е отхвърлена жалбата на МС срещу частта от решението на КЗД, с която е препоръчано на МС на основание чл. 47, т. 8 от ЗЗДискр да измени ПМС № 90/26.05.2000 г. с включване в кръга на правоимащите субекти по чл. 1 студентите в задочна форма на обучение във връзка с правото им да получават стипендия. В тази си част решението на КЗД няма белезите на годен за обжалване административен акт. В тази част волеизявлението на Комисията има препоръчителен характер, с него не се създават права или задължения, нито се засягат права, свободи или законни интереси на адресата, като дали и доколко последният ще се съобрази с препоръката зависи само от неговата воля. За разлика от задължителните предписания, които представляват принудителни административни мерки, препоръките за изменение на нормативен акт по чл. 47, т. 8 от ЗЗДискр нямат правнообвързващ ефект и изпълнението им не е скрепено с държавна принуда. Още по-малко тези препоръки могат да се отъждествят със санкция (неблагоприятно въздействие в правната сфера на санкционирания, свързано с едностранно принудително ограничаване на негови субективни права), каквато може да бъде налагана само на субекта на нарушението при безспорно доказано осъществяване на такова. Изпълнявайки сигнално-охранителна функция, насочена към превенция, в изпълнение на контролната си функция по прилагането и спазването на ЗЗДискр или други закони, уреждащи равенство в третирането, Комисията е сезирала друг държавен орган за предприемане на превантивни мерки в рамките на неговата компетентност за недопускане на дискриминационни актове при обслужване на лицата с увреждания. Следователно по правната си същност дадената препоръка не е проява на субординация, на отношения на власт и подчинение, характеризиращи административните правоотношения, а е израз на хоризонтални публични отношения, на координация между държавни органи в качеството им на такива. Предвид липсата на годен за оспорване административен акт, инкорпориран в тази част на решението на КЗД и жалбата срещу него до АС е недопустима, а като я е разгледал по същество АС е постановил недопустимо решение в тази му част, което следва да бъде обезсилено и производството по делото прекратено в тази част. В останалата част решението е неправилно. Установителният диспозитив е в реализация на правомощието на КЗД по чл. 47, т. 1 от ЗЗДискр да установява нарушения на ЗЗДискр или други закони, уреждащи равенство в третирането, извършителя на нарушението и засегнатото лице. В случая не е налице по-неблагоприятно третиране на студентите задочна форма на обучение спрямо тези, които са редовна форма на обучение по посочения от КЗД и АС защитен признак - а именно "образование". Обучаващите се и в двете форми на обучение имат завършено средно образование, а предвид конкретния пример с обучаващите се да получат ОКС "магистър" в ХТМУ - и двете групи студенти са с предходна ОКС "бакалавър" и се обучават, за да получат една и съща ОКС - "магистър". Формата на обучение във висшето образование не се обхваща от защитения признак "образование" и същата не е защитен признак по ЗЗДискр. КЗД не е установила по-неблагоприятно третиране по друг признак, установен от международен договор, какъвто например е цитираната от КЗД и АС Конвенция за борба срещу дискриминацията в областта на образованието, приета от Генералната конференция на ООН. Освен, че липсва съставомерен защитен признак, липсват и съставомерните "сравними сходни обстоятелства", при които да е извършено по-неблагоприятното третиране. Безспорно установен е фактът, че за специалността на Рангелова липсва предвидена в учебния план редовна форма на обучение, поради което няма възможност да се прецени дали обучаващите се в редовна форма на обучение в същата специалност са третирани по-благоприятно. При извършеното по делото сравнение между учебните планове на редовната и задочната форма на обучение за други специалности в ХТМУ е установено, че хорариумът на задочната форма на обучение е значително по-малък спрямо този в редовната форма на обучение, освен това при задочната форма на обучение същото се провежда на сесии, а при редовната - при непрекъснати учебни занятия, които обективно затрудняват упражняването на право на труд. Дори и при това единствено по делото абстрактно сравнение /както самият АС е отбелязъл сравнението следва да е специфично и конкретно/ липсват "сравними сходни обстоятелства", поради което решението в частта, с която е установено извършено нарушение от МС по чл. чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр - наличие на пряка дискриминация по признак образование по силата на приетия от МС текст на чл. 1, ал. 1 от ПМС № 90/26.05.2000 г. Правните доводи за противоречие на текста на чл. 1, ал. 1 от ПМС № 90/26.05.2000 г. с нормативни актове от по-висока степен, биха били относими към други производства, в които се преценява дали спорния текст на подзаконовия нормативен акт може да не се приложи, а да се приложи този на по- високия по степен акт /какъвто не е случаят, в който се твърди, че с приемането му МС е осъществил състав на пряка дискриминация/ или в производство по оспорване на подзаконовия нормативен акт. Тези доводи обаче не променят установената липса на задължителни съставомерни признаци на нарушението по чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр, за което се твърди, че е извършено от МС и материалноправната незаконосъобразност на решението на КЗД и АС в обратния смисъл. Поради изложеното в тази си част съдебното решение е неправилно - материалноправно незаконосъобразно и следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което се отменя решението на КЗД в частта, установяваща, че разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ПМС № 90/26.05.2000 г. за условията и реда за предоставяне на стипендии на студентите, докторантите и специализантите от държавните висши училища и научни организации води до пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр./ по признак "образование", като поставя в по-неблагоприятно положение студентите в задочна форма на обучение по отношение на правото им да получават стипендия в сравнение със студентите в редовна форма на обучение. Предвид изхода на делото на ответника по касационна жалба - КЗД, не може да бъде присъдено претендираното от него юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение