Решение № 1796 от 7.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5392/2012 г.

Решение № 1796 от 7.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5392/2012 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 87 от Закона за убежището и бежанците/ЗУБ/, във вр. с чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ. Образувано е по касационна жалба, подадена от Басел Махмуд Исмаил Рабах, палестинец, без гражданство чрез Асоциация "Национален център за бежанци", адв. Силвия Първанова Любенова против решение № 1144 от 02.03.2012 г. по адм. д. № 10908/2011 г. на Административен съд София-град, първо отделение 21 състав. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна зам. председател на Държавната агенция за бежанците при МС, чрез процесуален представител юрк. Кулинова изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав, намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 87 от ЗУБ първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Басел Махмуд Исмаил Рабах, палестинец, без гражданство срещу решение № 549 от 13.10.2011 г. на зам. председателя на ДАБ при МС с което е отхвърлена молба на касационния жалбоподател за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, като неоснователна. За да постанови този резултат съдът е приел, че бежанската история на кандидата е недостоверна и спрямо него не са налице предпоставките на закона за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. Съдебното решение е правилно и обосновано. Постановено е след съвкупна преценка на доказателствата по делото и при правилно приложение на относимите разпоредби на ЗУБ - чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Съдът правилно е приел, че по отношение на касатора не са налице обстоятелства, които може да породят основателен страх от преследване по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Не са налице и основанията за предоставяне на хуманитарен статут. Молителят не е бил принуден да напусне Газа, поради това че там е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция. Установено е, че след като са преустановени заплахите, той необезпокояван от никого е търсил начин да напусне Газа в продължение на месеци, без да се укрива. Не се твърдят и установяват тежки посегателства спрямо личността му, както и изтезание или нечовешко, или унизително отношение или наказание по други причини. Решаващият съд правилно е тълкувал и разпоредбата на чл. 15, ал. 1, б. "в", във връзка с чл. 2, б. "д" от Директива 83 от 2004 г. на Съвета (ЕО) за установяване на минимални стандарти относно условията на които трябва да отговарят гражданите на трети страни или лица без гражданство, за да кандидатстват за статут на бежанец и закрила и обосновано е приел, че по отношение на молителя тези обстоятелства не са налице. Като е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен, съдът е постановил решението си в съответствие с материалния закон. Същото е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,