Решение № 343 от 9.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9969/2018 г.

Решение № 343 от 9.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9969/2018 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 4, ал. 1 и чл. 9 б от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/. Образувано е по касационна жалба на "Еврокапитал – България" ЕАД, гр. Б., представлявано от изпълнителния директор Д. Димитров против решение № 73/25.06.2018 г. на Административен съд – С., постановено по адм. дело № 45/2018 г. в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството против акт за установяване на задължение по декларация № АУ000137/30.01.2015 г. на орган по приходите при община С., мълчаливо потвърден от началника на отдел "Местни данъци и такси" в община С. относно установените задължения за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за 2014 г. Касаторът твърди, че решението в обжалваната част, в която са отхвърлени доводите му за незаконосъобразно издаване и връчване на оспорения акт е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че съдът не е разгледал оплакванията на дружеството за ненадлежно връчване на акта и неправилно ги е приел за ирелевантни за спора, което съставлява самостоятелно основание за отмяна на решението. Излага подробни съображения за това, че актът е връчен на адрес, който никога не е бил адрес на дружеството, различен е от адреса на управление на дружеството. Искането е за отмяна на решението и отмяна на акта изцяло. Ответникът – началник отдел "Местни данъци и такси" в община С. не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Предмет на оспорване пред Административен съд – С. е бил акт за установяване на задължение по декларация № АУ000137/30.01.2015 г. на орган по приходите при община С., мълчаливо потвърден от началника на отдел "Местни данъци и такси" в община С., с който по отношение на "Еврокапитал -България" ЕАД са установени задължения за данък недвижими имоти /ДНИ/ и такси битови отпадъци /ТБО/ за 2014 г. и 2015 г. в общ размер 8 630. 02 лева и лихви в размер на 183. 86 лева. Първоинстанционният съд е отменил акта в частта на определените задължения за 2015 г. - данък недвижими имоти в размер на 995. 77 лева и такса битови отпадъци за 2015 г. в размер на 3 319. 24 лева и е отхвърлил жалбата в частта на установените задължения за 2014 година – данък недвижими имоти в размер на 995. 77 лева и съответните лихви от 42. 43 лева и такса битови отпадъци в размер на 3 319. 24 лева и съответните лихви от 141. 43 лева. Решението се обжалва само от "Еврокапитал – България" ЕАД в частта, в която е отхвърлена жалбата му по отношение задължения за 2014 г. В останалата част решението е влязло в сила като необжалвано от страната, за която е неблагоприятно. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма и в съответствие с материалния закон. От доказателствата по делото е установил, че дружеството е собственик на недвижими имоти – земя и шест нежилищни сгради на територията на община С., които е декларирало с декларация от 30.06.2010 г. По отношение на ДНИ в мотивите си съдът е приел, че е определен законосъобразно въз основа на данъчната оценка на имотите и при ставка от 1. 5 на хиляда за нежилищни имоти съгласно наредбата на Общински съвет - С.. Съдът е проверил и формирането на задължението за лихви, като е посочил, че законосъобразно са определени с оглед изискуемостта на данъка - на две вноски до 30 юни и до 31 октомври на годината, за която е дължим. При тези обстоятелства е обосновал краен извод, че са налице предпоставките по чл. 107, ал. 3 ДОПК за издаване на акт за установяване на задължение по декларация, тъй като данъкът за 2014 година е определен по отношение на данъчнозадължено лице по смисъла на чл. 11 ЗМДТ и не е внесен в определените от закона срокове. По отношение на ТБО съдът е приел, че са налице предвидените от материалния закон предпоставки за възникване на този вид задължение за Еврокапитал – България ЕАД. В качеството си на собственик на недвижим имот, на територията на община С. дружеството е платец на ТБО. От приложените заповеди на кмета на общината е установил, че имотът, попада в районите, в които се предоставят услугите по чл. 62 ЗМДТ. От събраните по делото писмени доказателства (договор от 30.11.2006 г. сключен с ЕТ Ербауер – Н. У. за извършване поддръжка на чистота, снегопочистване и озеленяване на територията на гр. С. със срок на действие 10 години, протоколи за извършени от служителите на общината проверки по изпълнението на договора по отделните видове услуги, фактури за извършени плащания по договора, придружени от протоколи за извършена работа), съдът е обосновал извод, че услугите по чл. 62 ЗМДТ са реално предоставени за процесния период на 2014 г. От представения акт за общинска собственост № 4365/20.09.2007 г. е удостоверено, че община С. разполага със сметище, чието управление е предоставено на ОП "Регионално депо за битови отпадъци" – С.. По размера на определеното задължение за ТБО за 2014 - 3319. 24 лева, съдът е установил, че е формирано при ставка от 5 промила върху данъчната оценка от 663 848. 70 лева, а не при ставка от 7 промила, колкото е общият размер на всички видове услуги съгласно действащата по време наредба. Поради това е приел, че задължението е определено за предоставянето две от услугите по чл. 62 ЗМДТ - за почистване на територии, предназначени за обществено ползване - 2 промила и за обезвреждане на битови отпадъци в депа - 3 промила, въпреки липсата на приложена в преписката декларация по чл. 17, ал. 4, т. 1 от НОАМТЦУОС (отм., в сила за 2014 г.), че имотът няма да се ползва през цялата година. Решението в обжалваната част е правилно постановено. Не са налице касационни основания за неговата отмяна. Съдът е установил релевантните за спора факти, които се подкрепят от събраните по делото доказателства. Извършил е дължимата проверка по чл. 160, ал. 2 ДОПК във връзка с чл. 4, ал. 1 и чл. 9 б ЗМДТ за законосъобразност на оспорения акт за установяване на задължения по декларация. При постановяване на решението не е допуснато нарушение на материалния закон. Няма спор по делото, че дружеството по силата на апортна вноска в капитала е собственик на недвижим имот – Петролна база – С., земя и шест сгради, на територията на община С. и като такъв е задължено лице за ДНИ по чл. 11, ал. 1 ЗМДТ и за ТБО по чл. 64, ал. 1 ЗМДТ. Не е спорно и обстоятелството, че недвижимият имот попада в обхвата на обектите на облагане с данък върху недвижимите имоти по чл. 10, ал. 1 ЗМДТ и за който се дължи такса битови отпадъци съгласно чл. 63, ал. 1 ЗМДТ. Съдът е извършил проверка и законосъобразно е приел, че данъкът е определен върху основа формирана съгласно чл. 19, ал. 1 и чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ – върху данъчната оценка на обектите на облагане, при ставка от 1. 5 на хиляда съгласно размера, предвиден в наредбата, приета от Общинския съвет – С. за процесния период. По отношение на таксата битови отпадъци съдът е събрал и проверил доказателствата за реалното извършване на услугите по чл. 62 ЗМДТ, което е условие за законосъобразното установяване на този вид задължения. При постановяване на решението е съобразено и обстоятелството, че размерът на определените задължения за 2014 г. е при ставка от 5 промила общо, а не предвидените 7 промила общо за трите вида услуги. В тази връзка е съобразил твърдението на дружеството, че имотът не е ползван и е приел, че органът по приходите при О. С. не е определил такса от 2 промила за услугите по сметосъбиране и транспортиране на отпадъци в депа на основание чл. 17, ал. 4, т. 1 от НОАМТЦУОС (отм., в сила за 2014 г.). За останалите услуги изводите, че община С. разполага със сметище - общинска собственост, както и че услугите по поддръжка на териториите за обществено ползване са реално предоставени се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства. Доводите в касационната жалба за неправилност на решението се основават единствено на ненадлежно връчване на оспорения акт на адрес, различен от адреса на управление на дружеството. Връчването на актовете за установяване на задължения за местни данъци и такси по чл. 107, ал. 3 ДОПК се осъществява по реда на чл. 29 и чл. 30 от ДОПК във връзка с чл. 4, ал. 1 и чл. 9 б ЗМДТ. Съгласно чл. 29, ал. 1 ДОПК връчването следва да е на адреса за кореспонденция. По силата на чл. 8, ал. 1, т. 3 ДОПК адресът за кореспонденция на местните юридически лица е адресът на управление, вписан в търговския регистър. В случая по делото безспорно е установено, че оспореният Акт за установяване на задължение № АУ000137 е издаден на 30.01.2015 г. и е връчен на дружеството на 08.01.2018 г. на адрес: гр. В., бул. "8-ми приморски полк" № 50, ет. ..., офис 503, който е различен от адреса на управление на дружеството, вписан в търговския регистър в гр. Б., ул. "А." ..№.... В писмо изх. № 614#3/22.03.2018 г. във връзка с дадените от съда указания, органът твърди, че не е връчил акта по друг начин, включително и по реда на чл. 32 ДОПК. Редовното съобщаване на административния акт е от значение за спазване на предвидения от закона преклузивен срок за неговото оспорване. В случая с нарочно разпореждане № 209/27.03.2018 г. първоинстанционният съд се е произнесъл по този въпрос и е приел, че въпреки ненадлежното връчване, жалбата на Еврокапитал - България ЕАД по административен ред е подадена в предвидения от закона 14 - дневен срок. От това следва, че допуснатото от органа нарушение на чл. 29, ал. 1 ДОПК в случая не е засегнало правото на защита на задълженото лице, което е оспорило акта от 30.01.2015 г. своевременно и жалбата му е разгледана от съда като процесуално допустима, при условията на мълчаливо потвърждаване на акта от началника на отдел "Местни данъци и такси" при община С. съгласно чл. 156, ал. 4 ДОПК. По тези съображения настоящият състав преценява, че решението в обжалваната част не страда от пороци, представляващи касационни основания по чл. 209 АПК, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение