Решение № 267 от 31.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5334/2007 г.

Решение № 267 от 31.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5334/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борис Илиев Производството е по чл. 218а и сл. от ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. Г. Л. против въззивно решение на Великотърновски апелативен съд № 182/13.07.2007 г. по гр. д. № 253/2007 г., с което е оставено в сила решение на Окръжен съд - Плевен по гр. д. № 330/2004 г., отхвърлящо предявения от жалбоподателя иск против В. И. В.,Е. "Д", за заплащане на сумата 5 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди о смъртта на И. П. Г. В жалбата се твърди, че изводите на въззивния съд са необосновани, тъй като игнорирали представените от ищеца документи. Счита за доказано по делото, че смъртта на И. Г. е настъпила в резултат на бездействието на ответника - това било установено от констатация на екип от специалисти, че оказаната от д-р В доболнична помощ на И. Г. е била в недостатъчен обем и затова същият е бил санкциониран от НЗОК. Обясненията, дадени от В. в съдебно заседание, не могли да бъдат годно доказателство за твърденията му, а и в самите обяснения не се съдържала информация от значение за спора. Поради това жалбоподателят моли въззивното решение да бъде отменено. Ответникът по касация В. И. В. не взема становище по жалбата. Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени събраните по делото доказателства, намира жалбата за допустима, но за неоснователна. Установено е по делото, че И. П. Г. е била пациент на ответника - д-р В, както и че същата е починала на 12.04.2001 г. и е оставила за законни наследници съпруг (ищецът П. Л. ) и син. В деня, преди да почине, И. Г. е била посетена от д-р В (който се отзовал на искането на близките й за преглед едва на второто повикване), прегледана е от него и на същата била предписана терапия. За прегледът не е съставен амбулаторен лист така, както изисква НРД. Болната не била насочена за преглед от специалист. Свидетелката К., която към онзи момент е работила за д-р В като медицинска сестра, е поставила система на И. Г. и се е убедила във вливането на лекарството. Според сестрата болната е била адекватна и в сравнително добро състояние. Въпреки взетите мерки, на другия ден Г. починала, като причина за смъртта на същата е "остра кардиоциклаторна недостатъчност. ИБС. М. Атеросклеротика. Аритмия абсолута". По повод на смъртта й ищецът е отправил жалби срещу действията на лекуващия лекар до различни държавни органи, в резултат на което е била извършена проверка на дейността на ответника. Същата е приключила с констатации от органите на НЗОК, че оказаната доболнична помощ на И. Г. е била в недостатъчен обем, както и че в нарушение на НРД за извършеният й преглед на 11.04.2001 г не е бил съставен болничен лист. От заключението на експертизата на в.л. Б. и Г. е прието за установено, че при лечението на И. Г. ответникът В. не е изпълнил достатъчен обем програмата за сърдечно-съдови заболявания по отношение на И. Г., но че това нарушение, както и неиздаването на амбулаторен лист за прегледа от 11.04.2001 г. не могат да бъдат определени като пряка причина за настъпване на смъртта на И. Г. Не се установява лекарска грешка, която да е пряка причина за настъпването на смъртта. Решението на въззивния съд е обосновано, тъй като горепосочените факти се установяват от доказателствата по делото. За да стигне до обжалвания резултат, съдът е обсъдил доказателствата по делото поотделно и в съвкупност. Действително са налице твърдяните от ищеца две нарушения на НРД от страна на ответника В той не е съставил амбулаторен лист за извършения преглед на И. Г. в деня, предхождащ деня на настъпване на смъртта й, както и оказаната от него доболнична помощ не е била в достатъчен обем. В този смисъл твърденията в исковата молба за наличие на противоправно поведение от страна на ответника са установени, а това е прието и от въззивния съд. Другите нарушения, които се твърдят - отказ да се отзове на повикване, въпреки спешността на случая и отказ за издаване на направление за преглед от специалист - не са установени по делото, тъй като докторът е отишъл да прегледа болната веднага, след като това е било възможно, както съобщава св. К. Той не е бил търсен многократно, както твърди ищецът в исковата молба, а двукратно и се е отзовал при второто повикване. Талон за преглед от специалист действително не е издаден, но изпращането на такъв преглед е въпрос на преценка има ли необходимост за това от личния лекар. В случая няма данни такъв преглед да е бил необходим, поради което неиздаването на направление не може да се квалифицира като противоправно бездействие. Следователно противоправното поведение на ответника В се изразява в това, че същият не е съставил амбулаторен лист за извършения преглед и че оказаната от него доболнична помощ не е била в достатъчен обем. Констатацията за извършено противоправно деяние обаче не е достатъчна за да ангажира отговорността на извършителя а обезщетяване на вреди от деликт. Необходимо е още да се установи, че в причинна връзка от това поведение са настъпили вреди. Противно на изложеното от ищеца схващане във въззивната жалба, не ответникът трябва да доказва, че липсва причинна връзка. Като правопораждащ факт, без който не възниква обезщетителното правоотношение по чл. 45 от ЗЗД, причинната връзка подлежи на доказване от този, който твърди възникването на това правоотношение (чл. 127, ал. 1 изр. 1 от ГПК - отм.). Следователно доказателствената тежест за наличието на такава е за ищеца. Съответно при липса на доказателства в тази насока или при наличие на съмнение, че е възможно да няма причинна връзка, доказването е непълно и влизат в действие неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест. Тези последици се изразяват в задължение за съда да счита непълно доказания правопораждащ факт за неосъществил се в обективната действителност факт. В конкретния случай за да се приеме за доказано, че има причинна връзка между противоправното поведение на ответника и търпените от ищеца неимуществени вреди следваше бъде установено по делото, че именно действията на ответника са пряка причина за смъртта на И. Г. Такива доказателства няма. Очевидно е, че несъставянето на амбулаторен лист за преглед не може да има каквато и да е връзка със смъртта на едно лице. Здравословното състояние не зависи от това дали е съставен документ за преглед - и да беше съставен такъв, състоянието на И. Г. не би се променило с нищо. Така че въпросното нарушение не може да е причина за смъртта на пациента и за този извод не е необходимо наличие на някакви специални знания. Иначе стои въпроса с второто констатирано нарушение - недостатъчен обем на доказаната болнична помощ. Дали смъртта на пациента е настъпила като пряк резултат от това деяние, съдът не може да определи сам. За това са необходими специални знания, с които съдът не разполага и за установяване на факта същият следва да си послужи с помощта на вещи лица. По делото това е сторено от предходните инстанции, като според експертното заключение по делото такава връзка не е налице. Няма основания, които да сочат на необективност на заключението, нито има основания за съмнение в качествата на експертите. Съдът не открива причини, поради които заключението да не бъде възприето. Най-малкото то внася съмнение в наличието на причинна връзка между поведението на ответника и смъртта на И. Г. А това означава, че няма проведено пълно доказване на твърденията за наличие на такава връзка, съответно задължение за съда да приеме този факт за несъществуващ. Неоснователни са доводите на касатора, че щом ответникът е наказан за поведението си като лекуващ лекар на И. Г., то той явно е бил причина за смъртта на същата. Ответникът е наказан за извършени нарушения като лекар, осигуряващ доболнична помощ на пациенти по договор с НЗОК. Такива нарушения безспорно има, но не е ясно дали те са пряка причина за смъртта на пациента. За да се приеме този факт следваше да има данни по делото, според които спасяването на живота на болната е било възможно при своевременна реакция на лекаря. Ако при каквато и да е реакция на лекаря смъртта е неминуема, то тогава допуснатите от него нарушения не могат да се определят като причинно свързани с факта леталния изход. И тъй като не е установено, че спасяването на живота на И. Г. е било възможно, ако оказаната от ответника помощ е била в пълен обем съгласно НРД, то фактът на причинната връзка не може да се счита за установен по несъмнен начин. Следователно не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна на въззивното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора само ответникът има право на разноските по касационното производство. Обаче по делото няма каквито и да е доказателства такива да са били сторени, поради което за разноските ВКС не следва да се произнася. По изложените съображения съдът