Решение № 6771 от 22.6.2023 г. на ВАС, III о.

Върховният административен съд на Република България - Трето отделение , в съдебно заседание на осми юни две хиляди и двадесет и трета година в състав: Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Главна дирекция Изпълнение на наказанията, чрез пълномощник Т. Чанев, против решение 15/09.01.2023 г., постановено по адм. дело 1248/2021 г. по описа на Административен съд Хасково. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна Адвокатско дружество Станев и Царева, не изразява становище по касационната жалба и не се представлява в съдебно заседание. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, като намира, че оспореното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка, но изведените правни изводи са грешни. Счита, че оспореното съдебно решение следва да бъде отменено, а предявеният иск оставен без уважение. Върховният административен съд трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение, Административен съд Хасково е уважил исковата молба с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ на Адвокатско дружество Станев и Царева, представлявано от управителя адв. С. Станев, подадена против Главна дирекция Изпълнение на наказанията за сумата от 62,62 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразното бездействие на длъжностно лице в арест гр. Свиленград по недопускане на 10.08.2021 г. на адвокат С. Станев за среща със задържаното лице О. Нугайоглу. За да постанови този резултат първоинстанционният съд приел за установено, че следобедните часове на 10.08.2021 г. адвокат С. Станев поел защитата на лице, чужд гражданин, във връзка с европейска заповед за арест, като първоначално на адвоката било обяснено, че О. Нугайоглу е задържан на ГКПП Капитан Андреево, поради и което Станев тръгнал с кола от гр. Пловдив към ГКПП Капитан Андреево. Отивайки там, адвокатът установил, че О. Нугайоглу е преместен в ареста в гр. Свиленград. Въпреки многократните опити, адвокат С. Станев не бил допуснат до лицето, по отношение на което е поел ангажимент да защитава, което наложило Станев да си тръгне и на следващия ден отново да пътува от гр. Пловдив. Именно във връзка с това пътуване, адвокат С. Станев предявил иск за сумата от 62,62 лева, представляваща заплатено гориво за автомобил, като причинена имуществена вреда от незаконосъобразните действия на служители към Главна дирекция Изпълнение на наказанията. За изясняване на обстоятелствата по делото, освен писмените доказателства, са приети и гласни такива от един свидетел. От правна страна съдът приел за доказано, че адвокат С. Станев не е допуснат да осъществи контакт със задържаното в ареста лице, което е квалифицирано от съда като фактическо бездействие, осъществено от служители на ареста по повод изпълнение на административната дейност по допускане на посетители. Посочил е, че това действие по недопускане на адвоката е незаконосъобразно, защото съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от Закона за адвокатурата, адвокатът има право да се среща насаме с клиента си, включително когато той е задържан под стража или лишен от свобода, а в чл. 76, ал. 2 ЗИНЗС е регламентирано, че лишените от свобода могат да бъдат консултирани от адвокат по свой избор и че те могат да се срещат с адвокатите насаме по всяко време на денонощието. За доказани са приети и останалите предпоставки за основателност на иска настъпването на вреди за ищеца и причинна връзка между незаконосъобразното действие/бездействие и настъпилия вредоносен резултат, защото поради незаконното недопускането на адвокат С. Станев да се срещне с О. Нугайоглу, се е наложилото Станев повторно да пътува на другия ден, което е довело до извършване на нови разходи заплатена сума за гориво, съгласно представена фактура, в размер на 62,62 лева. Решението е валидно, допустимо и правилно. Касационната инстанция напълно споделя изложените от първоинстанционния съд мотиви, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, следва да се направи препращане към същите като цяло. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ, дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 ЗОДОВ незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред; действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност; настъпила вреда; причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 ЗОДОВ. Първоинстанционният съд правилно е приел, че е налице фактическият състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ по отношение на претендираните от адвокат С. Станев имуществени вреди. Основният спор по делото е дали Станев е следвало да бъде допуснат до О. Нугайоглу след работно време в ареста гр. Свиленград. Съгласно чл. 6 и чл. 7 от Директива 2013/48/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2013 година задържаните лица имат правото на достъп до адвокат в наказателното производство и в производството по европейска заповед за арест и правото на уведомяване на трето лице при задържане и на осъществяване на връзка с трети лица и консулски органи през периода на задържане. Съгласно чл. 76, ал. 2 ЗИНЗС, лишените от свобода могат да бъдат консултирани от адвокат по свой избор. Те могат да се срещат с адвокатите насаме по всяко време на денонощието, да си кореспондират без ограничение и да ползват телефонна връзка по всяко време през деня. Тази норма е приложима и за задържаните в арестите, съгласно чл. 240 ЗИНЗС, доколкото в част четвърта от закона, озаглавена Изпълнение на мярката за неотклонение задържане под стража, не се предвижда друго и съответно разпоредбите относно осъдените на лишаване от свобода се прилагат и по отношение на обвиняемите и подсъдимите с мярка за неотклонение задържане под стража. В разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от Закона за адвокатурата също е посочено, че адвокатът има право да се среща насаме с клиента си, включително когато той е задържан под стража или лишен от свобода. Касационната инстанция споделя изцяло изводите на административния съд, който правилно е приел, че по делото безспорно е доказано, че адвокат С. Станев незаконосъобразно не е допуснат до клиента си, като по този начин се е наложило адвокатът да пътува отново на следващия ден и така да направи нови разходи за пътуването. Реално, ако служителите към Главна дирекция Изпълнение на наказанията бяха изпълнили предписаното в закона и бяха осигурили достъп на адвокат С. Станев до О. Нугайоглу, то нямаше да се наложи Станев да пътува на другия ден и така да стори разходи, явяващи се имуществени вреди. По тези съображения, касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение следва да бъде оставена в сила. При този изход на спора не следва да бъдат присъждани разноски на касационния жалбоподател. От страна на ответника такива не са заявени, поради и което не се следват. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение,