Решение № 9286 от 27.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16100/2011 г.

Решение № 9286 от 27.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16100/2011 г., III о., докладчик председателят Пенка Гетова Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Йосефа Егер Абрамов с постоянен адрес - държава Израел, против мълчаливия отказ на министъра на правосъдието да се произнесе по молбата й с вх. № 97-00-1616/16.08.2011 г. с направено искане с правно основание чл. 39 от Закона за българското гражданство (ЗБГ). Жалбоподателката навежда доводи за съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимите материалноправни норми. Моли за отмяната му. Ответната страна - министърът на правосъдието чрез процесуалния си представител изразява становище за недопустимост на жалбата поради липса на предмет и алтернативно - за неоснователна. Жалбата е подадена в срок от надлежна страна и е допустима. За да се произнесе, Върховният административен съд - трето отделение, приема за установени следните фактически обстоятелства. Жалбоподателката е отправила молба до министъра на правосъдието с вх. № 97-00-1616/16.08.2011 г. с искане на основание чл. 39 от ЗБГ да й бъде издадено удостоверение за българско гражданство, съгласно регистрите, които се водят в Министерството на правосъдието, както и лична карта и международен паспорт, признаващи българското й гражданство. В отговор на тази молба до жалбоподателите е изпратено писмо с изх. № 97-00-1616/19.08.2011 г. подписано от директора на Дирекция "Българско гражданство" при Министерството на правосъдието, с което е уведомена, че писменото удостоверение се издава по реда, предвиден в чл. 15 от Наредба № 1 от 19.02.1999 г. за прилагане на глава пета от Закона за българското гражданство, издадена от министъра на правосъдието. В административната преписка липсват данни относно момента на получаване на писмото от жалбоподателката. Жалбоподателката подава до министъра на правосъдието втора молба рег. № 97-00-1616/13.10.2011 г. с идентично съдържание с първата молба отново с искане на основание чл. 39 ЗБГ. В отговор на тази молба жалбоподателката е получила писмен отговор от директора на Дирекция "Българско гражданство" с изх. № 97-00-1616/23.11.2011 г., с което е получила отговор, че на основание чл. 40, ал. 1, т. 1 ЗБГ е изгубила българското си гражданство на основание чл. 6, ал. 2 от Закона за българското гражданство от 1948 г. (отменен). Отново липсват данни за датата на получаване на този отговор. При тези фактически обстоятелства жалбоподателката обжалва мълчаливия отказ на министъра на правосъдието да се произнесе по искането й с правно основание чл. 39 ЗБГ. Подадена е жалба и срещу писмения отговор с изх. № 97-00-1616/23.11.2011 г. като образуваното по тази жалба адм. дело № 604/2012 г. на Върховния административен съд - III отделение е присъединено към настоящото производство. Обжалваният мълчалив отказ е постановен при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съгласно чл. 13 от Наредба № 1 от 19.02.1999 г. за прилагане на глава пета от Закона за българското гражданство всяка молба и предложение по тази наредба се регистрира в Дирекция "Административно обслужване и канцелария" на Министерството на правосъдието и се предава на Дирекция "Българско гражданство". Според разпоредбата на чл. 13, ал. 2 от посочената наредба, ако молбата и приложенията към нея не отговарят на изискванията на закона и наредбата, молителят се уведомява да отстрани недостатъците в двумесечен срок от съобщението за това с указание, че при неотстраняването им производството ще бъде прекратено. Когато недостатъците не бъдат отстранени в определения срок, документите се връщат със заповед на министъра на правосъдието или на упълномощено от него лице. Тълкуването на посочените разпоредби от наредбата обуславят извода, че административният орган (министърът на правосъдието или упълномощеното от него лице) е длъжно при нередовност на молбата и приложенията към нея да уведоми молителя да ги отстрани в указания двумесечен срок от съобщението с указание, че при неотстраняването производството ще бъде прекратено и документите ще му бъдат върнати. В административната преписка липсват доказателства, че административният орган е изпълнил това си задължение, поради което мълчаливият отказ е постановен при съществени нарушения на административнопроизводствените правила - отменително основание по чл. 146, т. 3 АПК. Наличието на отменителното основание обуславя приложението на чл. 173, ал. 2 АПК - отмяна на мълчаливия отказ и връщане преписката на министъра на правосъдието за произнасяне по молбата на жалбоподателката съобразно мотивите на решението. По изложените съображения, Върховният административен съд - III отделение,