Решение № 211 от 16.06.2014 г. на ВКС по н. д. № 597/2014 г.

Решение № 211 от 16.06.2014 г. на ВКС по н. д. № 597/2014 г., II н. о., НК, докладчик председателят Лидия Стоянова Касационното производство е образувано по жалбите на подсъдимия С. П. С. и частния обвинител С. И. С. срещу решение № 13/19.02.2014 г. по въззивно нохд № 4/2014 г. на Бургаския апелативен съд, наказателно отделение. Подсъдимият поддържа, че увеличаването на наказанието лишаване от свобода с 3 години създава впечатление, че е повлияно от обществения отзвук на извършеното от него. Иска обективна оценка на обстоятелствата и намаляване на размера. Частният обвинител и граждански ищец С. поддържа, че е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК - явна несправедливост на наложеното наказание за престъплението по чл. 199, ал. 2, т. 2, пл. 2 и т. 3 вр. чл. 18, ал. 1 НК и на увеличението по чл. 24 НК. Мотивира се искане за увеличаването им до определените с отмененото решение № 35/06.03.2012 г. по въззивно нохд № 17/2012 г. на Бургаския апелативен съд размери по съображения за проява на снизходителност и противоречие с указанията на Върховния касационен съд в отменителното решение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа, че жалбите са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК и намира: Сливенският окръжен съд с присъда № 22/18.04.2013 г. по нохд № 105/2013 г. признал подсъдимия С. за виновен в това, че на 23.03.2011 г. в гр. Сл. направил опит да отнеме имущество на обща стойност 395 730,77 лева - особено големи размери собственост на ТБ [фирма], гр. С. и деецът е бил въоръжен, с намерение да го присвои като употребил сила и заплашване и грабежът бил придружен с опит за убийство на Ст. С. На основание чл. 199, ал. 2, т. 2, пр. 2 и т. 3 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 вр. чл. 58А, ал. 1 НК го осъдил на 12 години лишаване от свобода; на 23/24.03.2011 г. в ТБ [фирма], гр. Сл. държал като заложници Р. Т., М. В., Ив. Т., В. Д., Св. А., чието освобождаване поставил в зависимост от изпълнението на определени условия от страна на държавата. На основание чл. 143А, ал. 1 вр. чл. 58А, ал. 1 НК го осъдил на по 3 години лишаване от свобода; на неустановена дата е придобил и до 24.03.2011 г. в гр. Сл. е държал без надлежно разрешително боеприпаси. На основание чл. 339, ал. 1 вр. чл. 58А, ал. 1 НК го осъдил на 4 месеца лишаване от свобода; за времето от 23.03. до 24.03.2011 г. в гр. Сл. при условията на продължавано престъпление противозаконно е унищожил чужди движими вещи, собственост на ТБ [фирма], гр. С. на стойност 1 110,35 лева и на [фирма], гр. Сл. на стойност 217,80 лева. На основание чл. 216, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 58, ал. 1 НК го осъдил на 8 месеца лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал. 1 НК наложил на подсъдимия едно общо наказание - най-тежкото от определените - 12 години лишаване от свобода, за изтърпяването на което определил първоначален строг режим в затвор /затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл. 24 НК увеличил определеното общо наказание лишаване от свобода с 3 години, което да изтърпи при същите условия. Признал подсъдимия за невиновен в това на неустановена дата да е придобил и до 24.03.2011 г. в с. К. да е държал боеприпаси без надлежно разрешение и го оправдал по обвинението по чл. 339, ал. 1 НК. Предявеният граждански иск за неимуществени вреди, претърпени от престъплението, уважил в размер на 160 000 лева, които подсъдимият С. следва да заплати на гражданския ищец С. със законните последици и отхвърлил за разликата до размер на 500 000 лева. Произнесъл се по приложението на чл. 59, ал. 1 НК за времето на предварителното задържане и по въпросите за веществените доказателства, за размера на дължимите разноски и за размера на държавната такса. Бургаският апелативен съд с обжалваното решение по въззивно нохд № 4/2014 г. /второ след отмяна на постановеното по въззивно нохд № 102/2013 г. от състав на Върховния касационен съд в частта относно наказанието за престъплението по чл. 199, ал. 2, т. 2, пр. 2 и т. 3 вр. чл. 18, ал. 1 НК и в частите относно приложението на чл. 23, ал. 1 и чл. 24 НК. Доводите за явна несправедливост на наказанието лишаване от свобода в размер на 12 години, определено при условията на чл. 58А, ал. 1 НК при проведено производство по реда на глава 27 НПК"съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция" и увеличението на основание чл. 24 НК са неоснователни. Въззивният съд е съобразил процесуалната си дейност с правомощието да оцени според действителния им смисъл всички установени по делото индивидуализиращи обстоятелства и е изложил съображения защо възприема изцяло като вярна оценката на първоинстанционния съд. Указанията, доколкото се съдържат в отменителното решение на състава на Върховния касационен съд, са за преценка според правилата по НПК на относимите за отговорността индивидуализиращи обстоятелства, но не и за размера на наказанието и определеното увеличение в смисъла, който се поддържа в жалбата на частния обвинител. Законодателят е включил в правомощията на касационната инстанция да дава задължителни указания, но само по въпроси, изчерпателно посочени в чл. 355, ал. 1 НПК, между които не е явната несправедливост на наказанието, поради което твърденията за нарушение в посочения смисъл са неоснователни. Възприетият от въззивния съд подход да даде отговор на възраженията във въззивната жалба след като обсъди и съпостави смекчаващите и отегчаващи обстоятелства е правилен. Обосновал е извода, че няма нарушение на правилата за индивидуализация и за законосъобразност при определяне на наказанията по вид и размер. Оценил е като вярно решението за смекчаващи обстоятелства да се отчетат чистото съдебно минало на подсъдимия, липсата на други противообществени прояви, сравнително младата възраст, съжалението и разкаянието за извършеното, както и възприемането като значимо поведението за оказване на съдействие още на досъдебното производство за разкриване на обективната истина. Правилно е съпоставил установените по делото и определени като отегчаващи с доминиращо значение обстоятелства, за каквито са посочени поведението му преди извършване на деянията, указващи на добре обмислени действия, начина на реализация, включително действията му спрямо пострадалия С. и психическото въздействие за създаване на страх и подчинение в служителите на банката. Изложил е съображения в подкрепа на решението си да възприеме изцяло оценката за високата степен на обществена опасност на конкретното престъпление и на личността на подсъдимия като основана на данните за механизма на извършването му, подбудите, последиците. Няма обстоятелства, които да са отчетени по начин, различен от предписания в чл. 107, ал. 3 НПК. Като е приел, че наказание в размер на 12 години, определено при условията на чл. 58, ал. 1 НК, съответства на извършеното и достатъчно за постигане на целите по чл. 36 НК, въззивният съд не е потвърдил наказание, което да е в очевидно несъответствие с обстоятелствата по делото и да е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 вр. ал. 1, т. 5 НПК. Възражението на подсъдимия, че увеличението на общото наказание е определено въз основа на неотносимо обстоятелство "широкия обществен отзвук", е неоснователно. Според съдържанието на решението съдът е изпълнил процесуалното си задължение да се мотивира защо е приел, че са налице предпоставките за увеличението на общото наказание и обстоятелствата, които имат значение, но между тях не е поддържаното. Изводите на първоинстанционния съд, с които изцяло се е съгласил, са основани на данните за общия брой на извършените престъпления, степента на вина, обектите на посегателство, които правилно е очертал - срещу собствеността, срещу личността, общоопасно, всяко от които само по себе си указва на висока степен на обществена опасност, подбудите, последиците. Изложеното дава достатъчно основание да се приеме, че и с най-тежкото, наложено на подсъдимия наказание не може да се постигнат целите по чл. 36 НК, поради което решението, че са налице основанията по чл. 24 НК, както и определения му размер, е законосъобразно. В този смисъл жалбата на подсъдимия е неоснователна. Няма основание и за увеличаване, каквото е искането на частния обвинител. Въпросите за наличието както на основание за приложението на чл. 24 НК така и за размера на увеличението, определен в посочените предели, е решен след оценка на относимите обстоятелства и по начин, че въздейства в достатъчна степен за поправяне на подсъдимия, а не като възмездие. Предвид изложеното за липса на основания за изменение или отмяна решението следва да бъде оставено в сила и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение