Решение № 3900 от 11.4.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба, подадена от К. Чакъров, от [населено място], Община Раковски, приподписана от адвокат И. Митева-Ангелова, срещу решение 1812/20.10.2022 г., постановено по адм. дело 159/2022 г. по описа на Административен съд-Пловдив, второ отделение, 17-ти състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу мълчалив отказ на началника на Общинска служба "Земеделие"-Раковски /ОСЗ-Раковски/, по молба за издаване на скица за имот, описан в решение О344В/08.09.2008 г. на ОСЗ-Раковски, за възстановяване на правото на собственост на земи в съществуващи/възстановими стари реални граници в землището на [населено място]. По съображения за неправилността на атакуваното решение се претендира отмяната му и постановяване на нов акт по съществото на спора - за уважаване на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство, ведно с присъждане на разноски. Ответникът - началник на Общинска служба "Земеделие"-Раковски, в писмен отговор по касационната жалба изразява становище за нейната неоснователност и отправя искане за оставяне на атакуваното решение в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните приема, че касационната жалба, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок е допустима, а разгледана по същество - основателна, но по изцяло различни от изложените в нея съображения. С атакуваното решение административният съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на К. Чакъров, срещу мълчалив отказ на началника на ОСЗ-Раковски да се произнесе по формулираното в негова молба вх. ПО-21-3755/16.12.2021 г., искане за издаване на скица на имот, описан в решение О344В/08.09.2008 г. на ОСЗ-Раковски, издадено на основание чл. 18ж, ал. 1, във връзка с чл. 18з, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ППЗСПЗЗ/, с което на наследниците на К. Чакъров /сред които е и жалбоподателя/, е възстановено правото на собственост в съществуващи/възстановими стари реални граници, върху имот - нива от 7.800дка, находяща се в землището на [населено място], местност [наименование], при граници/съседи - П. Гочев, И. Стратев, река и дворно място на П. Чакъров. За да постанови посочения резултат, въз основа на данните от събраните по делото доказателства, съдът е преценил като допустима жалбата, подадена срещу мълчалив отказ, формиран по искането за издаване на скица, при което разгледал спора по същество и формирал извод за законосъобразността на оспорения мълчалив отказ. По тези мотиви съдът постановил атакувания пред касационната инстанция, съдебен акт. При дължимата на основание чл. 218, ал. 2 АПК служебна проверка относно допустимостта на оспореното решение, настоящият състав намира същото за недопустимо, по следните съображения: Между страните липсва спор и видно от данните от приобщените по делото доказателства в случая липсв решение на ОСЗ-Раковски по чл. 45ж, ал. 3 ППЗСПЗЗ, завършващо реституционната процедура /в този смисъл са и изричните писмени изявления на касатора/, следователно, към датата 16.12.2021 г., на която в ОСЗ-Раковски е подадена молбата за издаване на скица за имота, описан в решение О344В/08.09.2008 г., реституционната процедура по възстановяването на собствеността на този имот не е приключена. Наред с горното, страните не спорят, че имотът попада в границите на урбанизирана територия, при което и административното производство по неприключилата реституционна процедура за него се движи при условията и по реда на чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ, съответно - чл. 18з, ал. 1, чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ, във връзка с чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, и приложение намира разпоредбата на чл. 11, ал. 1 ППЗСПЗЗ, /според която ОСЗ постановява решение за възстановяване правото на собственост върху имоти в границите на урбанизираните територии, въз основа на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, 5, 6 и чл. 13а ППЗСПЗЗ/. Но съгласно данните от представените доказателства, удостоверение и скица по чл. 13, ал. 5 и ал. 6 ППЗСПЗЗ за подлежащия на възстановяване имот не са издадени от техническата служба при Община Раковски, независимо от изпратените й в тази връзка, писма от ОСЗ-Раковски, първото от които - още през 2008 г., а последното - на 26.07.2021 г. /приложени на листи 26, 36, 39, 40 и 54 от първоинстанционното дело/, за което касаторът е неколкократно уведомяван от началника на ОСЗ-Раковски, в т.ч. с писмо РД-12-05-226-2/26.07.2021 г. /л. 56 от делото/. По делото се установяват и отменени по съдебен ред, два мълчаливи отказа на кмета на Община Раковски да издаде по искане на касатора скица по чл. 13, ал. 6 ППЗСПЗЗ за описания в решение О344В/08.09.2008 г. на ОСЗ-Раковски, имот. С оглед горепосочените правнозначими факти и приложимите спрямо тях разпоредби на чл. 13, ал. 4 и ал. 6, във връзка с чл. 11, ал. 1 ППЗСПЗЗ, се налага извода, че в хода на реституционната процедура относно имот, попадащ в урбанизирана територия, /какъвто е процесният/, скица за същия имот може да бъде издадена от техническата служба на съответната община, но не и от ОСЗ или нейния началник. Изрична, в този смисъл, е новелата на чл. 13, ал. 4 ППЗСПЗЗ - че в случаите, когато се иска възстановяване на право на собственост по реда на чл. 11 ППЗСПЗЗ към молбата се прилагат удостоверение и скица от техническата служба на общината, като ОСЗ може служебно да изиска издаването на удостоверение и скица от техническата служба на общината независимо от направените постъпки от собствениците. Предвид това и безспорната установеност по делото относно висящността на реституционната процедура и липсата на издадена по реда на чл. 13, ал. 6 ППЗСПЗЗ, скица /независимо от наличието на влязло в сила решение по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ/ настоящият състав счита, че в разглеждания случай началникът на ОСЗ-Раковски не е компетентният за издаването на поисканата с молба вх. ПО-21-3755/16.12.2021 г. скица, а оттам и че не е налице формиран по нея, мълчалив отказ за издаване на скица на имот, възстановявяване на собствеността на който още не е приключило при условията на приложимите разпоредби на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. Мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК, във връзка с § 8 от Преходните и заключителните разпоредби на АПК е налице по подадено от лице, с установен правен интерес, искане за извършване на административна услуга, само когато искането е отправено до компетентния за това административен орган - на когото по силата на законов или подзаконов нормативен акт е вменено задължението да извърши тази услуга в нормативно определен срок и ако той не се произнесе в този срок. Другояче казано, не всяко неизвършване на поискана административна услуга представлява мълчалив отказ - такъв е налице само ако органът, до когото е отправено искането, е компетентният такъв и е задължен по силата на закона или нормативен акт по неговото прилагане, да извърши услугата. Разглежданият случай не е такъв, доколкото според данните по делото, от началника на ОСЗ-Раковски е поискано издаването на скица относно имот, с неприключила реституционна процедура, спрямо който компетентна да издаде скица по чл. 13, ал. 6 ППЗСПЗЗ е Община Раковски и в частност - техническата й служба. Следва да се има предвид, че без значение за така осъществената от касационния състав преценка са твърденията на К. Чакъров /в жалбата му до административния съд/, че скицата е поискана на основание чл. 3, ал. 1 от Наредба 49/05.11.2004 г. за поддържане на картата на възстановената собственост - дадената от жалбоподателя правна квалификация на искането за издаване на скица не е обвързваща за съда. По тези мотиви настоящият състав на ВАС приема, че в случая не е налице подлежащ на оспорване мълчалив отказ на началника на ОСЗ-Раковски да издаде поисканата от касатора скица, а оттам и че административният съд се е произнесъл по недопустима жалба, която е следвало да бъде оставена без разглеждане, а производството по нея - прекратено на основание чл. 159, т. 1 АПК. Произнасяйки се по съществото на недопустима жалба, първоинстанционният съд е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено с оглед правилото на чл. 221, ал. 3 АПК. При този изход на делото искането на касатора за присъждане на разноски е неоснователно. Ответникът не претендира разноски, поради което съдът не присъжда такива с настоящото решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,