Решение № 1732 от 23.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 9714/2021 г.

Решение № 1732 от 23.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 9714/2021 г., VI о., докладчик председателят Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на НОИ - Пловдив срещу решение № 1584 от 28.07.2021 по адм. дело № 432/2021 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отменено решение № 2153-15-22/08.02.2021 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № РО-5-15-00857801/23.12.2020 г. на Ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив, за събиране на сума в размер на 5380, 80 лв., в това число главница 4575, 88 лв. и лихва в размер на 804,92 лв., и са присъдени разноски. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че административният орган правилно е приложил разпоредбата на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО. По съображения, изложени в жалбата касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлено оспорването на индивидуалния административен акт. Претендират се разноски. Ответниците А. Л. и П. М., чрез пълномощника адвокат Г. Павлов изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна. Спорът е за законосъобразността на цитираното решение и потвърденото разпореждане за възстановяване на суми по ревизионен акт за начет, които суми представляват разликата до по висок размер изплатена пенсия за инвалидност поради общо заболяване на А. И.. Тази разлика според административният орган е щета, причинена на ДОО с акт на медицинската експертиза, който е отменен поради нарушаване на нормативните разпоредби по издаването му. По делото е установено, че с разпореждане № [ЕГН], протокол № Р01001 от 10.01.2008 г. на лицето А. И. е възобновена и определена в същия размер 89, 68 лв. лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на основание чл. 75 от КСО и чл. 30, ал. З от НПОС, считано от 02.12.2007 г. В Експертно решение/ЕР/ № 0597 от зае. № 048 от 12.03.2018 г. на ТЕЛК към МБАЛ "Свети Пантелеймон" ЕООД са определени 50 % трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане, дата на инвалидизиране - 07.10.1986 г. и срок на инвалидност пожизнен. С решение № 04299, зас. № 215 от 02.04.2018 г. на Медицинската комисия на ТП па НОИ - Пловдив е обжалвано ЕР № 0597 от зае. № 048 от 12.03.2018 г. на ТЕЛК към МБАЛ "Свети Пантелеймон" ЕООД 1614 пред НЕЛК по отношение оценката на трайно намалената работоспособност/вид и степен на увреждане. С Експертно решение/ЕР/ № 0233 от зае. № 027 от 09.11.2018 г. на МЗ-НЕЛК-Специализиран състав по Нервни и Очни болести 0093 отменя Експертно решение № 0597 от зас. № 048 от 12.03.2018 г. на ТЕЛК към МБАЛ "Свети Пантелеймон" ЕООД и връща за ново освидетелстване. С последващо ЕР № 0197 от зас. № 021 от 30.01.2019 г. на ТЕЛК към МБАЛ "Свети Пантелеймон" ЕООД на А. И. е определена трайно намалена неработоспособност - 30% е дата на инвалидизиране 07.10.1986 г. и срок пожизнен. Посоченото решение е обжалвано от лицето на основание чл. 112 от Закона за здравето. С ЕР № 0873 от зае. № 103 от 19.06.2019 г. на МЗ-ИЕЛК-Специализиран състав по неврологични и УНГ болести 0091 отменя ЕР № 0197 от зас. № 021 от 30.01.2019 г. на ТЕЛК към МБАЛ "Свети Пантелеймон" ЕООД и връща за ново освидетелстване. С последващо ЕР № 0395 от зас. № 035 от 21.02.2020 г. на ТЕЛК към МБАЛ "Свети Пантелеймон" ЕООД 1614 на А. И. е определена трайно намалена неработоспособност - 30% с дата на инвалидизиране 07.10.1986 г. и срок пожизнен. Въз основа на това и на основание чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО е постановено разпореждане № [ЕГН], протокол № Р01029/02.04.2020 г., с което е прекратена личната пенсия на А. И., считано от 12.03.2018 г. На база издаденото и отменено експертно решение № 0597 от зас. № 048 от 12.03.2018 г. на ТЕЛК към МБАЛ "Свети Пантелеймон" ЕООД, с председател д-р Г. Ш. (починал) и членове- д-р А. Л. и д-р П. М., на А. И. е била отпуснатата лична пенсия за инвалидност от 02.12.2007 г., и съответно са изплатени суми за периода от 12.03.2018 г. до 31.03.2020 г. в размер на 4575, 88 лв. Административният орган е приел, че тази сума представлява щета за ДОО, тъй като е в пряка причинна връзка с издаденото и отменено експертно решение на ТЕЛК. На основание чл. 110, ал. 1 от КСО, е издаден Ревизионен акт за начет № РМ-5-15-00851554/10.12.2020 г., с който на ревизираните лица д-р А. Л. и д-р П. М. е установено задължение за възстановяване в размер на 5380, 80 лв., от които главница 4575, 88 лв. и лихва в размер на 804, 92 лв., начислени към 10.12.2020 г., произтичащи от неправилно изплатена лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, тъй като с влязло в сила решение на НЕЛК е отменено Експертно решение на ТЕЛК, издадено от посочените лекари. Л. и М. са подали възражение вх. № Ц 1012-15-401/16.12.2020 г. по описа на ТП на НОИ Пловдив. Ревизиращият орган е изготвил в тази връзка Мотивирано заключение изх. № Ц 1012-15-401#1/23.12.2020 г. Въз основа на посочения РА за начет, е издадено Разпореждане № РО-5-15-00857801/23.12.2020 г. на Ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване, с което е разпоредено М. и Л. да внесат определената с ревизионния акт сума (в размер на 5380, 80 лв., от които главница 4575, 88 лв. и лихва в размер на 804, 92 лв.) по сметка на ТП на НОИ – гр. Пловдив. Този резултат е оспорен пред Директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив, който с Решение № 2153-15-22/08.02.2021 г. е оставил без уважение жалбата на Л. и М., и е потвърдил процесното разпореждане. Тези актове съдът е приел за незаконосъобразни поради нарушения на административно производствените правила и в нарушение на материалния закон. Административният съд е приел, че в експертното решение на НЕЛК няма мотиви, от които да стане ясно, в какво конкретно се изразява неправилността на дадената от членове на ТЕЛК (жалбоподателите) оценка за процента ТРН. В ЕР на НЕЛК липсват и мотиви, с които, коментирайки експертните изводи на ТЕЛК да е извършен критичен анализ на същите и те да са опровергани. Решението е правилно. Разпоредбата на чл. 110, ал. 1 КСО предвижда, че контролните органи на Националния осигурителен институт съставят на физическите лица и на юридическите лица ревизионни актове за начет за причинените от тях щети на ДОО от неправилно извършени осигурителни разходи, включително от неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен доход и от актове на медицинска експертиза, които са отменени поради нарушаване на нормативни разпоредби при издаването им. Така цитирана разпоредбата относно медицинската експертиза означава, че следва да са извършени нарушения на въведени с правна норма, правила и материални предпоставки. Това означава, че не всяко отменено решение на ТЕЛК е постановено при нарушаване на нормативни разпоредби при издаването му. Това е така, тъй като членовете на медицинската експертиза са лица с професионална и специална подготовка в определена област на здравеопазването и поради това им е възложена тази специална функция за оценка на здравословното състояние към определен момент с която оценка се свързват определени законови последици. Тази професионална оценка се извършва по правилата за медицинската експертиза и се изразява в свободна независима субективна страна при оценка на фактите и доказателствата във връзка със здравословното състояние. Тази оценка може да бъде в определени рамки, в който диапазон експертите определят своето заключение и за което те не могат да носят отговорност за професионалната си дейност. Наред с това има и оценка която при наличието на определени факти следва определен точен извод/оценка/ по съдържание определен от правна норма. Професионалната дейност на експертите в този случай се състои в това да бъдат установени правно значимите факти във връзка със здравословното състояние на освидетелстваното лице от които факти следва и законовата оценка. В настоящият случай е налице първата от описаните хипотези в която експертите са установили фактите според професионалната си подготовка и са определили процента ТНР в диапазоните "от - до" за която дейност не могат да носят отговорност. Административният орган в своето решение не е разграничил отделните хипотези от дейността на медицинските експерти, а се е задоволил да отчете факта на отменено решение на ТЕЛК като е свързал формално този факт с хипотезата на нарушение на нормативни разпоредби по издаването му. Тази връзка не е автоматична и следва да бъде установявана във всеки един конкретен случай. Всяко решение на ТЕЛК и НЕЛК като резултат на действия и заключения е регламентирана от нормативни разпоредби дейност по издаването им, но не това се има предвид в хипотезата в разпоредбата на чл. 110, ал. 1 КСО. Целта на закона е да се избегнат щети на ДОО вследствие на нарушения при извършване на медицинската експертиза извън нормалната неприкосновена субективна професионална оценка на членовете на ТЕЛК. В настоящият случай административният орган не е доказал виновно поведение на двамата лекари-членове на ТЕЛК, не е изложил и мотиви относно това, в какво се изразява "нарушаването на нормативните разпоредби" при издаването на отмененото ЕР на ТЕЛК, даващи основание за реализиране на имуществената отговорност на членовете от състава му. По изложените съображения настоящият касационен състав на съда намира, че не са налице твърдените касационни основания. Обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора основателна е претенцията на ответниците по касация за присъждане на разноски. Същите следва да се определят в размер на по 300, 00/триста/ лева за всеки един от тях. А. Л. и П. М. са представили доказателства за сторени разноски, съответно договори за правна защита и съдействие, пълномощни и списъци на разноските. Не са налице предпоставки за намаляване размера на така претендираните разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,