Решение № 2796 от 18.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11563/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Главна дирекция Гранична полиция (ГДГП) при Министерство на вътрешните работи (МВР) чрез процесуален представител, срещу решение 4418 от 31.10.2024 г., постановено по административно дело 822/2024 г. от Административен съд Хасково, с което е отменена негова заповед 3282з-3750/09.08.2024 г., в частта ѝ по т.ІІ. По наведени доводи за неправилност на решението като необосновано и постановено при неправилно приложение на закона се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата срещу заповедта в посочената ѝ част бъде отхвърлена като неоснователна, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба Б. П. Б. в представен от процесуален представител писмен отговор оспорва същата като неоснователна и моли съда да остави в сила обжалваното решение и му присъди направените деловодни разноски. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него, но разгледано по същество е неправилно. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила, но при допуснати нарушения на изискванията за формата на акта и при неправилно приложение на материалния закон. Решението е неправилно. С обжалваната пред първоинстанционния съд заповед Директорът на ГДГП разпорежда образуване на дисциплинарно производство срещу Б. Б. младши инспектор старши полицай в 02 група на ГКПП- Капитан Андреево от ГПУ Свиленград към РДГП Елхово за извършени нарушения на служебната дисциплина по чл. 194, ал.1 и ал. 2, т. 4 от Закона за Министерство на вътрешните работи(ЗМВР) неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, за което е предвидено дисциплинарно наказание уволнение, което е квалифицирано в заповедта като нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 7, предл. второ ЗМВР, като по т. ІІ, предмет на проверка за законосъобразност пред АС Хасково е разпоредено отстраняване временно от длъжност на Б. и изземване на служебната карта, личния знак и служебното оръжие на основание чл. 214, ал.1, т. 1 и ал. 4 ЗМВР. В мотивите на заповедта е посочено, че в тази част заповедта е съобразена с изложеното в предложението за образуване на дисциплинарното производство възможност да окаже влияние на обективността на свидетелите или да им въздейства да откажат да дават сведения по дисциплинарното производство, както и да бъде ограничен достъпът му до всички документи в РДГП Елхово, което е прието за основателно, тъй като с присъствието си на работното място би затруднил обективното извършване на разследването. Правилно в обжалваното решение е прието, че неправилно в заповедта е посочено като основание чл. 214, ал. 4 ЗМВР, която хипотеза предвижда временно отстраняване от длъжност в случаите на наложена мярка задържане под стража по реда на НПК, за която не са налице доказателства, а и липсва мотивирано изложение в тази насока в заповедта. Това обаче не води до извод за неправилност на заповедта в обжалваната ѝ част, доколкото в случая са налице предпоставките по чл. 214, ал. 1, т. 1 ЗМВР, а именно образувано дисциплинарно производство по чл. 207 и служебното му положение би затруднило разкриване на обективната истина. Първоинстанционният правилно приема, че първата предпоставка е налице, но счита, че по отношение на втората не са изложи конкретни и убедителни мотиви за наличието ѝ. Настоящият състав намира, че този извод е неправилен органът е приел, че служебното положение на Б. би затруднило разкриване на обективната истина поради изложените в предложението причини, посочени и в заповедта. Именно възможността да се затрудни разкриването на обективната истина е втората предпоставка за отстраняване от длъжност, като в заповедта в съответствие с изискванията за мотивирани на акта са изложени фактически основания за това. При това заповедта в обжалваната ѝ част е и законосъобразна, тъй като в случая предвиденото в законовата разпоредба отстраняване от длъжност в случаите на извършено тежко нарушение на служебната дисциплина е за да се предотврати възможността за осуетяване извършването на пълно и обективно разследване на случая, който предмет на доказване е свързан с изпълнение на служебните задължения на Б., на които свидетели са както граждани, така и колеги на същия. Именно поради факта, че в случая се касае до предотвратяване на възможност в разследване, което започва с издаването на заповедта липсва изискване в специалния закон за мотивираност на акта в тази му част, за разлика от изискванията към заповедите, с които приключва дисциплинарното производство след установени при разследването факти и обстоятелства. Обстоятелството, че в заповедта не е посочен срок за отстраняването при наличие на уредбата по чл. 214, ал.3 ЗМВР и определен срок в заповедта за приключване на дисциплинарното производство до 10.10.2024 г., обосновава извод, че същото е за посочения в нормата срок. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, като постановено при неправилно приложение на материалния закон, вместо което бъде постановено ново, с което жалбата на Б. срещу заповедта по т.ІІ следва да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на администрацията при касационния жалбодател деловодни разноски в размер на 200 лв., представляващи възнаграждение за един юрисконсулт по 100 лв. за всяка от инстанциите. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение