Решение № 7775 от 1.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4338/2012 г.

Решение № 7775 от 1.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4338/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по реда на чл. 208 и сл., във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Васил Стоянов Йончев, действащ като ЕТ "Йони - Васил Йончев", гр. Пловдив, против решение № 553 от 12.01.2012 г., постановено по адм. дело № 3998/2011 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение, с което е отхвърлена, като неоснователна жалбата му срещу заповед № ЗС-272 от 9.11.2009 г., издадена от министъра на отбраната на Република България, на основание чл. 80а от Закона за държавната собственост (ЗДС). В касационната жалба е посочено като отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК - противоречие на решението с материалния закон и необоснованост на изводите на съда. Основна част от възраженията са относими към разпореждането за допускане на предварително изпълнение на заповедта. Ответникът - министърът на отбраната, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Николов, оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Участващият в производството представител на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че безспорно е установено по делото, че оспорената заповед, издадена от министъра на отбраната за изземване на част от недвижим имот - публична държавна собственост, представляващ имот в гр. Пловдив - № 12 по плана на кв. "Гладно поле" е законосъобразна, тъй като имотът не се държи на правно основание - договорът за наем от 16.10.1997 г., който е срочен, е изтекъл. Правилно е прието наличие на основание за изземване на имота. Следва да се отхвърли касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав на първа колегия, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е по реда на чл. 145 от АПК, във връзка с чл. 80а, ал. 3 от ЗДС. Образувано е по жалба, подадена от настоящия касатор против цитираната заповед на министъра на отбраната, с която на основание чл. 80а, ал. 1 от ЗДС е наредено изземване от едноличния търговец на държан без основание имот, публична държавна собственост, представляващ част от имот № 12 по плана на м. "Гладно поле", попадащ в освободен войскови район (ОВИ) 1536 ч., гр. Пловдив, с описани в заповедта граници. Основното възражение е, че имотът се държи на правно основание - договор за наем. От писмените доказателства в приложената административна преписка, съдът е установил, че обектът е публична държавна собственост - АПДС № 0680 от 26.02.2004 г., предоставен за управление на Министерството на отбраната. Жалбоподателят държи процесната част от имота, на основание сключен на договор за наем от 16.10.1997 г., който е тригодишен, съгласно изрична клауза в договора, като на основание същият е реализирал кафе-сладкарница, автосервиз и производствена сграда, с посочени площи. След изтичане на срока на договора, жалбоподателят е поканен с покана за доброволно изпълнение да освободи имота. Поканата е получена на 29.06.2009 г., видно от представената обратна разписка. Имотът не е освободен, за което е съставен констативен протокол от 19.10.2009 г. При тези данни по делото, съдът е приел, че е налице фактическият състав на чл. 80а, ал. 1 от ЗДС, тъй като имотът се държи без правно основание, съответно издадената заповед е законосъобразна, а и не страда от други пороци по чл. 146 от АПК, поради което е отхвърлил жалбата срещу оспорената заповед, като неоснователна. Така постановеното решение е правилно. В касационната жалба се възразява, че в изземвания имот касаторът е изградил със собствени средства кафене и автосервиз, която е основната му дейност и единствен доход за семейството, като обектът попада извън огражденията на военното поделение. Първите посочени обстоятелства са ирелевантни за законосъобразността на заповедта. От друга страна, безспорно е, че процесната част от имота, попада в терен, който е актуван като публична държавна собственост, които констатации в акта за държавна собственост не са опровергани по никакъв начин. В същата част, именно в резултат на сключения договор за наем, жалбоподателят е развивал дейността си. Договорът отдавна е изтекъл и от този момент имотът се дължи без правно основание. Останалите отношения във връзка с построените сгради са облигационни между страните по договора и са извън фактическия състав по чл. 80а от ЗДС. Разпоредбата на чл. 80а от ЗДС урежда бърз административен способ за изземване на държавен имот, предоставен за ползване и управление на Министерството на отбраната от лице, което го държи без основание или на отпаднало основание. Единственото законово условие е държането да бъде без основание или на отпаднало такова. В случая това условие е налице - изтекъл наемен договор, съответно ползване без правно основание, като наемодателят е изискал от наемателя предаване на обекта на наемния договор. От решаващо значение е прекратяването на договора и искането да се освободи обекта. С изтичане на срока за доброволно опразване, за административния орган е възникнало правомощието по чл. 80а, ал. 1 от ЗДС да постанови изземване. Издадената за целта заповед е законосъобразна. Като е отхвърлил подадената срещу нея жалба, съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Всички останали възражения в касационната жалба касаят разпореждането за допуснато предварително изпълнение на заповедта, което е влязло в сила - определение № 2931/5.03.2010 г. постановено по адм. дело № 2854/2010 г. по описа на петчленен състав на ВАС. Разглеждането им е неотносимо към спора по същество, а и е недопустимо, с оглед произнасянето на съда с влязъл в сила съдебен акт. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,