Решение № 9958 от 17.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3852/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Маат Рекс Консулт ЕООД, чрез управителя Ю. Асенова, срещу Решение 682/27.02.2025 г., постановено по адм. дело 942/2024 г. по описа на Административен съд Велико Търново. В касационната жалба са изложени доводи, че оспореното решение е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ) Велико Търново, чрез гл. юрк. Н. Маринова, в писмени бележки оспорва касационната жалба, счита същата за неоснователна и моли съда да потвърди първоинстанционното съдебно решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК и срещу акт подлежащ на касационно оспорване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 от АПК настоящият състав приема от фактическа страна следното: Във връзка с отпускане на парично обезщетение за безработица на Н. В. Н. със заповед на ръководителя на ТП на НОИ Велико Търново е възложена проверка по контрол на разходите на ДОО на дружеството жалбоподател в качеството му на осигурител. В хода на административното производство от контролния орган е установено, че служителката Н. В. Н. е назначена от осигурителя Маат Рекс Консулт ЕООД на длъжността Технически сътрудник на пълно работно време от 8 часа с договорено месечно възнаграждение от 933 лв. Договорът е сключен на 26.03.2024 г. и прекратен на 7.05.2024 г. Констатирано е, че основната икономическа дейност на осигурителя е счетоводни и одиторски дейности и данъчни консултации като дължимите осигурителни вноски са били внасяни. В писмените обяснения от управителя е посочено, че до март 2024 г. дейността е извършвана на адреса на управителя на Маат Рекс Консулт ЕООД поради ремонт на офиса, дружеството не ползва касов апарат, управителката се познава с назначеното лице, за въпросното място не е пускана обява, имало е намерение това лице да се обучава да работи с приложен софтуер и поради големия обем от документи осигурителят е имал нужда от помощ за хронологичното им подреждане. Задължение на Н. било да оказва съдействие на управителката за подреждане на архива, да издава фактури за извършваната транспортна дейност, които следвало да се изпращат от нея чрез куриера Еконт Експрес до съответните фирми. Отбелязано е, че заедно с Н. са носили и архивирали документи в архивното помещение на бившето АПК на друг адрес, а документите от текущата година са били пренесени в ремонтирания офис на дружеството. По повод поисканите обяснения досежно ремонта на офиса е посочено, че липсват фактури за материалите, като е налична фактура за климатик, чийто ремонт е започнал през 2020 г. и е продължил близо 50 месеца. Обяснено е, че освобождаването на служителката било продиктувано от желанието й да ползва пет дни отпуск през месец май 2024 г. извън официалните почивни дни, което довело до напрегнати отношения. Поискани са обяснения и от назначеното лице, което е посочило, че е започнало работа на 27.03.2024 г., а с управителката на дружеството се познава отдавна. Н. твърди, че е подреждала документите, а Асенова ги е вкарвала в програмата. Всяка седмица окомплектовала оригинали на фактури и копия на товарителници и кантарни бележки за превозвани количества. Били предоставяни документи за работни заплати и ведомости за тях на фирмите, в които имало наети лица, като същите следвало да се подредят по хронология. До средата на месеца са обработили фирмите, регистрирани по ЗДДС, след което и другите обслужвани фирми, били са подготвени годишните приключвания за 2023 г. и те били подготвени за архивиране в бившето АПК, където всички документи били пренесени. След ремонта на офиса, следвало да се пренесе и работното й място, като всички документи, обработени през месец март 2024 г. били пренесени там. Посочила е, че не помни наименованията на обслужваните фирми, а само имена на собствениците им, както и че не е изпращала документи чрез пощенския оператор самостоятелно. От констативният протокол се установява, че е извършено посещение на три адреса в Стражица на 19.08.2024 г. с цел установяване обема на документи, за които се твърди, че са обработвани от служителката, съхраняването им в архива на дружеството, установяване на обособеното работно място на Н., както и други релевантни обстоятелства. При посещението на първия адрес е установено, че офисът е апартамент на първия етаж, в коридора има стар гардероб с подредени документи и лични вещи. Помещението, което се представя за работно място, представлява хол, като е налично бюро с лаптоп и рафтове с документи. Констатирани са торбички с документи и пластмасови касетки като е заявено, че документите се доставят в насипно състояние във въпросните касетки. Посочено е, че поради липса на друга служителка, управителката сама подрежда въпросните документи, които касаят единствено един обслужван от осигурителя търговец. При посещението на вторият адрес е констатирано, че става въпрос за къща като не е осъществено влизане поради наличие на лице в съответната стая. Посетен е и адресът, представляващ административна сграда на бивше АПК, като е установено, че има складирана стока на намиращият се там магазин, а помещението и сградата са в много лошо състояние. Показани са документи на същия обслужван от осигурителя търговец, за чиято дейност са открити документи при посещението на първия адрес. Предвид извършените посещения контролният орган е приел, за недоказано твърдението, че Н. заедно с управителката на дружеството са архивирали и пренесли документи за 2023 г. Направен е и извод, че ако служителката е назначена поради икономическа необходимост с оглед обема обработвани документи, то след освобождаването й, би следвало да се назначи друго лице. Контролният орган е оспорил фактическите твърдения относно помещението, в което следва да се съхраняват въпросните документи, доколкото обликът му не отговаря на изискванията на Закона за счетоводството и Закона за Националния архивен фонд. В допълнение, по време на извършените проверки, управителката сочи, че сама обработва документите. Представени са ведомости за заплати и отчетни форми за явяване по отношение на Н. за начислено възнаграждение. За резултатите от проверката е изготвен Констативен протокол КП-5-04-01699210/16.09.2024 г., в който е отбелязано, че при тези факти не се установява наличието на действително извършвана трудова дейност от Н. за въпросните периоди, доколкото за дейността, която лицето е следвало да извършва, няма никакви доказателства. Прието е, че Н. няма качеството осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. На основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО със задължителни предписания ЗД-1-04-01699223/16.09.2024 г. на контролен орган на ТП на НОИ е предписано на жалбоподателя, в качеството му на осигурител, да заличи данните на Н. Н., подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за периода от 27.03.2024 г. до 06.05.2024 г. На основание чл. 117, ал. 2 от КСО дружеството е оспорило предписанията. Жалбата е отхвърлена с Решение 1012-04-811/06.11.2024 г. на директора на ТП на НОИ Велико Търново, което е предмет на съдебен контрол пред първоинстанционният съд. С оспореното решение, първоинстанционният съд е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при наличие на фактически и правни основания за издаването му, при спазване на административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон, поради което е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е правилно. АС Велико Търново е събрал и анализирал относимите за правилното решаване на спора писмени и гласни доказателства. Аргументирано е обсъдил релевантните за спора факти, правнозначимите доводи и възражения на страните, като е извършил надлежна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на съдебната проверка по чл. 168 от АПК на всички основания по чл. 146 от АПК. Оспореното решение има изискуемото съдържание по чл. 172а от същия кодекс и е постановено при правилно прилагане и тълкуване на материалния закон. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата за казуса нормативна уредба е направен обоснован извод за неоснователност на жалбата срещу процесното решение на директора на ТП на НОИ Велико Търново и потвърдените с него задължителни предписания ЗД-1-04-01699223/16.09.2024 г. Убедително са опровергани релевираните, включително и пред настоящата инстанция, доводи за неговата незаконосъобразност. Съдебният акт е надлежно мотивиран, като фактическите и правни изводи съответстват с установените по делото обстоятелства. Въпросът, на който следва да отговори съда в случаи като процесния, е дали работникът/служителят в относимия за казуса период е извършвал реална трудова дейност в полза на работодателя си по сключеното между тях трудово правоотношение, и оттам, имал ли е статута на осигурено лице, което би обусловило дължимост на осигурителни вноски, съответно и правото му да получава обезщетение за безработица по чл. 54а, ал. 1 от КСО, ако разбира се, са налице и останалите кумулативно изискуеми предпоставки за целта. Легална дефиниция на понятието осигурено лице е дадена в § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, според която осигурено лице е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски; осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1-3 и 5 от КСО. В чл. 10, ал. 1 от КСО е уредено, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за които са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването ѝ. Върховният административен съд многократно е имал възможност да се произнесе, по повод съдържанието на легалното определение за осигурено лице Приел е, че едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КТ. Не съществува идентичност на трудовото и на осигурителното правоотношение. Наличието на трудово правоотношение в повечето случаи води до възникване и на осигурително правоотношение, но не е достатъчно условие. С оглед конкретните фактически установявания, твърденията, че през посочените периоди служителката Н. е имала качеството осигурено лице, защото е била във валидни трудови правоотношения с дружеството осигурител, не се подкрепят от доказателствата по делото и законосъобразно не са били зачетени от съда. Въпреки наличието на сключен трудов договор в случая не може да се приеме за установено извършването на действия по изпълнението му от страна на Н. Н., тъй като в хода на административно производство, а и при съдебното дирене, не се установи по безспорен начин, тя да е упражнявала вменените й функции на технически сътрудник. Противно на житейската логика и икономически необосновано е наемането на лице, чието единствено задължение е да подрежда хронологично документи. Следователно, Н. не е осигурено лице по смисъла на дефиницията, дадена в § 1, ал. 1, т. 3 от КСО, предвид факта, че не е доказано действително да е извършвала трудова дейност в Маат Рекс Консулт ЕООД, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО. При разглеждане на първоинстанционната жалба, съдът, отчитайки фактите по делото, е изпълнил задължението си по чл. 170, ал. 3 от АПК и е указал на страните разпределението на доказателствената тежест като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. В тежест на касационния жалбоподател е било да представи относимите за правния спор и правото, което претендира, данни, което той не е сторил до приключване на устните състезания по делото. В допълнение, противно на твърдяното в касационната жалба, административните органи не са се позовали на недействителност на трудовия договор между дружеството и Н. Н., за да е налице приложното поле на чл. 74, ал. 3 от Кодекса на труда. По изтъкнатите съображения настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяна на обжалваното съдебно решение по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което същото като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна. На основание 143, ал. 3 от АПК касационният жалбоподател следва да заплати на ТП на НОИ Велико Търново сумата от 100 лева юрисконсултско възнаграждение, съобразно посоченото в чл. 78, ал. 8 ГПК, чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 37 от Закона за правната помощ. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение