Решение № 11761 от 29.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 8002/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от главен инспектор в Главна дирекция Инспекторат за опазване на културното наследство (ГД ИОКН) при Министерство на културата (МК) против решение 432/03.07.2023 г. постановено по адм. дело 360/2023 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, с което е обявена нищожността на разпореждане за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 192, ал. 1, т. 2, б. а от Закона за културното наследство (ЗКН) относно паметник на Св. Св. Константин и Елена, издадено на 27.03.2023 г. от Главен инспектор в Регионален инспекторат за опазване на културното наследство Пловдив, Главна дирекция Инспекторат за опазване на културното наследство при МК. Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост- касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора, с което се отхвърли жалбата. Ответникът - кметът на община Пазарджик, не се явява и не се представлява. От Община Пазарджик е постъпил писмен отговор, с който оспорва касационната жалба. Намира решението за правилно. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, но не по изложените в нея съображения. Производството пред Административен съд - Пазарджик е образувано по жалбата на Община Пазарджик против разпореждане за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 192, ал. 1, т. 2, б. а ЗКН относно паметник на Св. Св. Константин и Елена, издадено на 27.03.2023 г. от Главен инспектор в Регионален инспекторат за опазване на културното наследство Пловдив, Главна дирекция Инспекторат за опазване на културното наследство при МК, с което Община Пазарджик е задължена в срок от три дневен срок да представи заверени копия от документи изрично изброени в разпореждането. С обжалваното решение административният съд е обявил за нищожно разпореждането за налагане на принудителна административна мярка като постановено от некомпетентен орган и извън предоставената му с разпоредбата на чл. 15, ал. 2 ЗКН материална компетентност. Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, Върховният административен съд е длъжен служебно да следи за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Оспореният съдебен акт е недопустим, тъй като в хода на съдебното производство е бил конституиран ненадлежен жалбоподател. Предмет на спора пред първоинстанционния съд, както бе посочено, е разпореждане за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 192, ал. 1, т. 2, б. а от Закона за културното наследство, с което Община Пазарджик е задължена да извърши определени действия. Първоинстанционната жалба, както и всички други депозирани молби са подадени от името на Община Пазарджик. Още с първото разпореждане съдът е посочил погрешно, че жалбата е подадена от кмета на община Пазарджик, като оставя без движение жалбата и дава указания отново на кмета на общината. С определение 617/03.05.2023 г. постановено по адм. дело 360/2023 г. по описа на Административен съд Пазарджик като страна жалбоподател е конституиран кметът на община Пазарджик. Действително съгласно чл. 44, ал. 1, т. 15 от Закона за местното самоуправление и местната администрация кметът на общината представлява общината пред физически и юридически лица и пред съда, но не той следва да бъде конституиран като жалбоподател по дело, предмет на което е административен акт засягащ права на общината. Съгласно чл. 15, ал. 1 АПК страни в административния процес могат да бъдат административният орган, прокурорът и всеки гражданин или организация, чиито права, свободи или законни интереси са или биха били засегнати от административния акт или от съдебното решение или за които те биха породили права или задължения. Съдебният състав на Административен съд - Пазарджик, в нарушение на посочената норма, е конституирал като жалбоподател кмета на община Пазарджик, вместо Община Пазарджик, правата на която са засегнати от атакувания административен акт - разпореждане за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 192, ал. 1, т. 2, б. а от Закона за културното наследство. С оглед изложеното, предвид допуснатото съществено процесуално нарушение, а именно неправилно конституиране на страна в производството, съответно участие на ненадлежен жалбоподател в съдебното производство, приложение следва да намери разпоредбата на 221, ал. 3 АПК, като съдебното решение като недопустимо следва да се обезсили, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Административен съд Пазарджик, като при новото разглеждане на спора, е необходимо процесът да се проведе отначало с конституирането на надлежния жалбоподател, чиито права са засегнати от атакувания административен акт, а именно Община Пазарджик. При този изход на спора и на основание чл. 226, ал. 3 АПК, съдът при новото разглеждане следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във Върховния административен съд. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,