Решение № 2831 от 4.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6751/2009 г.

Решение № 2831 от 4.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6751/2009 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Ботевград, представляван от адв. Мария Накова, с която се обжалва решение № 155/23.03.2009 г., постановено по адм. дело № 32/2009 г. на Административен съд - София област. С обжалваното решение е отменена като незаконосъобразна заповед № 833/24.11.2008 г., издаден от касатора и същия е осъден да заплати на жалбоподателя Алекси Александров сумата от 360 лева за направени съдебни разноски. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение следва да бъде отменено, като неправилно, поради постановяването му в противоречие с приложимия материален закон и необоснованост на правните изводи с оглед събраните по делото доказателства. Обобщени, доводите на касатора са, че съда неправилно е приел, че административния орган не е доказал отпадането на условията за настаняване по смисъла на чл. 14, ал. 1 и 2 от Наредбата за условията и реда за установяване на жилищни нужди и настаняване под наем в общински жилища (НУРУЖНННОЖ). Това твърдение е изведено с аргумент, че съда не е обсъдил и взел в предвид, че: видно от приетата по делото СТЕ, таванското помещение се ползва за живеене; "годността за живеене в сградата ... се установява от служебна бележка № 23/10.03.2009 г. "; удостоверение изх. № 0807000205/11.03.2009 г., установява, че Александров е декларирал право на собственост върху земя, намираща се в границите на Ботевград. Допълнително се посочва, че съда е следвало да обсъди и прецени разрешително № 160/1991 г., определящо срок от 18 месеца за завършване на строителството на процесната сграда, както и обстоятелството, че адресатите на разрешението са бездействали "не е предпоставка да се приеме, че жилището на Алекси Дамянов ... не е завършено в груб строеж и не е годно за обитаване. " Ответната страна - Алекси Дамянов Александров, представляван от адв. Георги Донков, пледира обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила, като законосъобразно и обосновано, както присъждане на неуточнени по размер съдебни разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, поради правилност на постановения съдебен акт. Посочва се, че съдът правилно е извършил преценката за законосъобразността на процесната заповед спрямо приложимия в случая чл. 14 от НУРУЖНННОЖ. Върховният административен съд, трето отделение в настоящия съдебен състав, като взе предвид приложените по делото доказателства и доводите на страните намира, че жалбата е редовно подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежно лице, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна. В резултат от проведеното съдебно производство Административен съд - София област е отменил като незаконосъобразна заповед № 833/24.11.2008 г., издадена на основание чл. 46, ал. 1, т. 7 от Закона за общинската собственост (ЗОС), от кмета на община Ботевград, с която е прекратено наемното правоотношение с Алекси Дамянов Александров за отдаден под наем жилищен имот - частна общинска собственост, намиращ се на адрес - Ботевград, ул. "Цар Освободител" № 20, ет. 1. В мотивите на решението е прието, че с оглед събраните по делото доказателства, се установява, че заповедта е издадена от компетентен орган, спазена е предвидената форма, надлежно е мотивирана, не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, но същата противоречи на чл. 46, ал. 1, т. 7 от ЗОС, тъй като не е доказано от страна на административния орган отпадането на условията за настаняване на наемателя в общинското жилище. Съдът е извел този си извод, изследвайки изпълнението на фактическия състав включен в хипотезата на чл. 14, ал. 1 от НУРУЖНННОЖ, посочен като мотив за издаването на отменената заповед. Спрямо спорните факти, съда е приел, че собствения на Александров апартамент, намиращ се в Ботевград, ул. "Стефан Стамболов" не е годен за обитаване, тъй като не е доказано, неговото въвеждане в експлоатация, като е отхвърлил доводите за фактическо ползване на процесния имот. Решението е валидно, допустимо и правилно, като настоящата инстанция напълно споделя доводите на първоинстанционният съд относно незаконосъобразността на отменената заповед. Поддържаните от касатора доводи за отмяна на първоинстанционното решение не могат да бъдат споделени. Съгласно чл. 177, ал. 3 във вр. с ал. 1 от Закона за устройството на територията (ЗУТ), въвеждането на строежите в експлоатация става по силата на санкцията на органа, издал разрешението за строеж, посредством издаването на удостоверение за въвеждане в експлоатация. От своя страна, по силата на чл. 178, ал. 1 от ЗУТ, не се разрешава да се ползват строежи или части от тях, преди да са въведени в експлоатация от компетентния орган по чл. 177. Следователно при положение, че по делото не е представено посоченото по - горе удостоверение, то ползването на процесната сградата на ул. "Ст. Стамболов" е забранено. Неотносимо към предмета на доказване е обстоятелството, че сградата се ползва без да са налице съответните строителни книжа и е годна за живеене от гледна точка на общата представа за годност. Този факт е основание за издаване на заповед по чл. 178, ал. 5 от ЗУТ - за забрана ползването на строежа и разпореждане за тяхното освобождаване, прекъсване на захранването им с електрическа и топлинна енергия, с вода, газ, телефон и други, но е и да обоснове извод за "годност" на строежа по смисъла на чл. 14, ал. 1, т. 1 от НУРУЖНННОЖ. Неотносимо към предмета на доказване е и обстоятелството, че титулярите на разрешителното за строеж бездействат по отношение на приемането на сградата, съгласно правилата на ЗУТ, както и че следва Александров, в качеството си на страна по договор за групов строеж следва да търпи негативи по отношение на наемните си правоотношение с община Ботевград поради факта, че не е изпълнен посочения в разрешително № 160/1991 г. 18-месечен срок на строителството. Неотносимостта важи и към довода, че ответната страна, видно от удостоверение изх. № 0807000205/11.03.2009 г., е декларирал право на собственост върху земя, намираща се в границите на Ботевград. Този факт е относим към хипотезата на чл. 14, ал. 1, т. 2 от НУРУЖНННОЖ, която обаче не е посочена като правно основание за издаването на процесната заповед. В тази връзка обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. При този изход на делото и с оглед направеното, с отговора по касационната жалба, искане от ответната страна за присъждане на разноски пред настоящата инстанция, съда счита, че същото е неоснователно, тъй като по делото липсват каквито и да е доказателства за направени такива разходи. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, трето отделение