Решение № 105 от 13.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 1229/2016 г.

Решение № 105 от 13.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 1229/2016 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Петя Хорозова Производството е по чл. 47 и сл. ЗМТА. Образувано е по искова молба на Г. П. П. от [населено място], чрез процесуалния й пълномощник, срещу ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ Е. [населено място], за отмяна на решение № 1718/14.06.2013 г., постановено по арб. д. № 1718/2013 г. по описа на арбитражен съд А. ЮСТИЦИАРУМ С.. Ищцата твърди, че не е била надлежно уведомена за арбитражното производство, както и не е получавала никакви книжа или призовки по делото, поради което е било нарушено правото й да участва в него - основание за отмяна на решението по чл. 47, т. 4 ЗМТА. Сочи, че не е била в договорни отношения с ответника и между тях липсва арбитражна клауза, която да позволява разглеждане на делото от арбитраж. С оглед горното и нормата на чл. 7, ал. 2 ЗМТА счита, че делото е било разгледано при липса на компетентност на арбитражния съд и производството е недопустимо - основание за отмяна по чл. 47, т. 2 ЗМТА. Поддържа, че исковата молба е подадена в срока по чл. 48, ал. 1 ЗМТА, след узнаване за решението при връчване на покана за доброволното му изпълнение. Ответникът, чрез процесуалния си пълномощник, с писмен отговор оспорва допустимостта на иска. Твърди наличие на сключен между страните договор за револвиращ кредит от 14.03.2009 г., във връзка с който ищцата като кредитополучател е посочила адрес за кореспонденция. На него е било изпратено и атакуваното решение, но ищцата не била открита. Според реда за изпращане и връчване на документи в чл. 13.4 от ОУ към сключения договор, съобщенията се изпращат на посочения в договора адрес и се считат за получени след изтичане на петия ден от изпращането им от страна на арбитъра, без да се удостоверява фактическото връчване. Арбитражното решение е получено по този ред на 18.11.2015 г. и срокът по чл. 48 ЗМТА за предявяване на молба за отмяна е пропуснат. По същество намира, че не са допуснати нарушения при постановяване на арбитражното решение, които да доведат до неговата отмяна. Налице е валиден писмен договор при общи условия, включващи арбитражна клауза, а уведомяването на ищцата за производството пред арбитража е станало по предвидения между страните начин. По изложените съображения ответникът моли производството по делото да бъде прекратено, евентуално - искът за отмяна на арбитражното решение да бъде отхвърлен, с присъждане на разноските. В о. с. з. ищцата, чрез процесуалния си пълномощник, поддържа предявения иск и моли той да бъде уважен, ведно със сторените разноски и адвокатско възнаграждение, а ответникът поддържа отговора на исковата молба и моли за нейното отхвърляне. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като съобрази доказателствата по делото и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна: Исковата молба е допустима, т. к. е предявена от надлежна страна, в рамките на преклузивния тримесечен срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА. Съгласно данните по делото, ищцата реално е узнала за решението не по-рано от връчването на поканата за доброволното му изпълнение по и. д. № 20168610400556 на ЧСИ Д. В., осъществено на 15.04.2016 г., а искът за отмяна е предявен на 28.04.2016 г. С оглед възникнали законодателни изменения в хода на процеса, относими към настоящото производство, наведените в молбата основания за отмяна не подлежат на разглеждане по същество от съда, по следните съображения: С изменението на чл. 19, ал. 1 ГПК /ЗИДГПК - ДВ 8/2017 г./ е изключена възможността за уговаряне на арбитражно споразумение по спор, по който една от страните е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите. Съгласно § 6, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ГПК, производствата по неарбитрируеми спорове се прекратяват. С § 8, т. 5 от същия закон е изменена и разпоредбата на чл. 47 ЗМТА, като е създадена новата ал. 2, съгласно която арбитражни решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на арбитраж, са нищожни. Извършените със ЗИД на ГПК /ДВ бр. 8/2017 г./ законодателни промени са приложими и към висящите пред ВКС производства по чл. 48 ЗМТА за отмяна на арбитражни решения, постановени по потребителски спорове. Аргумент в тази насока е даденото от Конституционния съд на Република България тълкуване по т. 3 от конст. дело № 15/2002 г., че защитата в рамките на арбитражния процес в неговата цялост се осъществява в два стадия, като производството пред арбитражния съд е първият стадий, а следващият /факултативен/ стадий е предявяването на иск по чл. 47 ЗМТА пред Върховния касационен съд. След като към момента на влизане в сила на посочения ЗИД на ГПК защитата се намира в своя втори стадий, налице е неприключило производство по смисъла на § 6, ал. 2 от ПЗР и валидността на решението е нужно да бъде преценявана съобразно действащите след изменението разпоредби на чл. 19 ГПК и чл. 47, ал. 2 ЗМТА. С оглед съдържанието на посочените норми, следва да се приеме, че арбитражно решение по потребителски спор, предмет на молба за отмяна, заварена от посочените по-горе изменения, е нищожно и съдът, пред който делото е висящо, следва да прогласи тази нищожност. Допълнителни доводи за правомощието на ВКС в този смисъл е и новата ал. 5 на чл. 405 ГПК /ДВ бр. 8/2017 г./, съгласно която окръжният съд отказва издаване на изпълнителен лист въз основа на нищожни решения по смисъла на чл. 47, ал. 2 ЗМТА. Процесуалноправната норма на чл. 405, ал. 5 ГПК има незабавно действие, което означава, че се прилага и за постановени преди влизането й в сила решения. По аргумент за по-силното основание, констатирането на нищожността на арбитражното решение е част от правомощията и на Върховния касационен съд, пред който е висящо исковото производство за неговата отмяна. С постановеното решение № 1718/14.06.2013 г. по в. арб. д. № 1718/2013 г. по описа на арбитражен съд А. ЮСТИЦИАРУМ С., чиято отмяна е предмет на настоящото търговско дело, е разрешен спор за дължими от ищцата суми по договор за револвиращ заем № [ЕГН] от 14.03.2009 г. По него ищцата има качество на потребител по см. на § 13, т. 1 от ДР на З., поради което и на основание чл. 47, ал. 2 ЗМТА следва да се прогласи нищожността на арбитражното решение в настоящата фаза от защитата в арбитражния процес. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищцата следва да се присъдят сторените от нея разноски в размер на 109.50 лв., представляващи заплатена държавна такса. В полза на процесуалния представител на ищцата - адв. Т., съобразно договора за правна помощ и съдействие, следва да се присъди адвокатско възнаграждение, определено в размер на 421.60 лв., на основание чл. 38, ал. 2 ЗА. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение