Решение № 702 от 21.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 676/2009 г.

Решение № 702 от 21.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 676/2009 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Камелия Маринова Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по молба на Г. К. К. за отмяна на влязлото в сила решение № 183 от 30.03.2009 г. по гр. д. № 5* от 2007 г. на Върховния касационен съд на Република България, с което е отменено решение от 29.06.2007 г. по гр. д. № 1* от 2007 г. на Софийски градски съд и е постановено друго за осъждане на Л. Г. Н. да предаде на Л. З. К. владението на описания апартамент на основание чл. 38а от ЗЖСК. В молбата са изложени твърдения, свързани с хипотезата на чл. 304 от ГПК. Ответникът по молбата Л. З. К. оспорва същата, като претендира направените разноски, а Л. Г. Н. счита, че молбата за отмяна е основателна. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното: С решението, чиято отмяна се иска, съдът е приел, че на Л. З. К. е разпределено процесното жилище с протокол от 8.07.2006 г. като чл. на ЖСК "Български художник", която е собственик на сградата. Ответницата Л. Г. Н. владее същото въз основа на предварителен договор, сключен с изпълнителя на СМР на сградата СД "Б", но този договор не я легитимира като носител на каквито и да било вещни права или на противопоставими на ищцата основания за упражняване на вещни права, тъй като самият продавач СД "Б" не разполага с такива. За неоснователно е прието възражението за придобивна давност, тъй като след като жилището е собственост на ЖСК, то същото не може да се придобие по давност съобразно разпоредбата на чл. 31, ал. 3 от ЗК (отм.), действала до 3.01.2000 г. Искът по чл. 38а ЗЖСК е суброгаторен по своя характер, тъй като с него е предоставена възможност на лице, което няма вещни права върху един имот, но е в членствено правоотношение със собственика ЖСК, да иска предаване владението на имота вместо собственика. В този смисъл с иска по чл. 38а ЗЖСК се предявяват за защита чужди вещни права, като ищецът е легитимиран в същия обем, в който е легитимиран собственикът /т. е. бездействащата ЖСК/, т. е. ако ЖСК би имала право да ревандикира вещта от владелеца, то и член-кооператорът, на който жилището е отредено, би могъл да упражни тези права в същия обем. Постановеното решение преклудира незаявените или приети за неоснователни възражения на ответника, че той, а не ЖСК, е собственик на жилището, като когато поддържаното придобивно основание е осъществено по време на брака, решението за предаване на владението обвързва и неучаствалия по делото съпруг на ответника, който се явява необходим другар. В случая молителят Г. К. е в брак с ответницата Л. Г. Н. от 23.05.1981 г., видно от приложеното към молбата за отмяна удостоверение за граждански брак от 20.95.1983 г. на РНС "В" - гр. София. Същият се явява обвързан от постановеното по делото решение, с което е прието, че апартаментът е собственост на ЖСК, а възражението за придобиването му по давност в периода 1993 г. - 2006 г. /т. е. на осъществено по време на брака им придобивно основание/ е неоснователно. След като се касае до спор с вещноправен характер относно недвижим имот, който според заявеното възражение има характер на съпружеска имуществена общност, то спорното правоотношение е от такова естество, че решението трябва да бъде еднакво и за двамата съпрузи, които в производството по делото са имали положението на необходими другари по смисъла на чл. 172, ал. 2 ГПК (отм.), а съответно молбата за отмяна на основание чл. 304 ГПК се явява основателна. Въз основа на изложеното Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение