Решение № 6001 от 5.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4232/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 84, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по касационната жалба на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет (МС), чрез юрк. Георгиева, срещу Решение 6837 от 27.02.2025 г., постановено по адм. д. 7375/2024 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отменено издаденото от касатора Решение 7266 от 27.06.2024 г., с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във връзка с чл. 8 и чл. 9 ЗУБ е отхвърлена молбата на В. А. В., роден на [дата], гражданин на Русия, [ЛНЧ], за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне в срока по чл. 85, ал. 5 ЗУБ по молбата за международна закрила при съобразяване на указанията, дадени с решението. Наведени са трите категории касационни основания по чл. 209, т. 3, АПК, чието осъществяване се аргументира с пропуск на първостепенния съд да анализира доказателствата по делото в тяхната съвкупност. Поддържа се, че принадлежността към определена социална група не е достатъчно основание да се поиска международна закрила. Дори да се приеме, че руският гражданин подлежи на мобилизация и че е изразявал мнение пред близки и приятели против войната в Украйна, не следва извод, че той би бил подложен на преследване. С позоваване на Глава II, § 62 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от Службата на ВКБООН се сочи, че случаят на В. го характеризира като мигрант, доброволно напуснал страната си, за да се засели другаде. С аргумент от чл. 92 ЗУБ се поддържа неправилност на решението и в частта за разноските. В съдебно заседание касаторът се представлява от юрк. Хичовски, който поддържа жалбата по заявените в нея съображения. Ответникът по касационната жалба, В. А. В., лично и чрез адв. Илиев, оспорва основателността й, аргументирайки се с възприетото в практиката на СЕС разбиране, че бежанската история не следва да се счита дискредитирана поради това, че незабавно пред съответните органи не е заявена [заличен текст], тъй като това може да се дължи на смущение. Поддържа, че не се опасява, че ще бъде мобилизиран като новобранец, тъй като е с чин "лейтенант" и именно това е причината да напусне страната на произхода си. Обобщава, че международна закрила не се предоставя единствено заради това, че някой е претърпял тежки посегателства или има риск за живота му, а когато са налице опасения от бъдещи такива. Смисълът на бежанското право е в неговия превантивен характер. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на разноски. Прокурорът от ВКП дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба с аргумент, че първостепенният съд безкритично е възприел част от твърденията на търсещия закрила въпреки наличието на индиции за вътрешни противоречия в бежанската му история по двете наведени основания опасения от преследване поради [заличен текст] и мобилизация против волята му. Върховният административен съд, в състав на Първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея. Разгледана по същество, е неоснователна. С оспореното пред АССГ Решение 7266 от 27.06.2024 г. на председателя на ДАБ при МС на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 във връзка с чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, е отхвърлена молбата на В. А. В. за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Според фактическите установявания на първостепенния съд въз основа на молбата на руския гражданин за предоставяне на международна закрила от 25.10.2022 г. той е регистриран в ДАБ, проведено е интервю, в рамките на което кандидатът споделил начина на влизане на територията на България и опасенията си от евентуална мобилизация с оглед войната с Украйна. С Решение УП-ОК31/14.11.2022 г. на интервюиращ орган при ДАБ молбата е отхвърлена като явно неоснователна. Административният акт е отменен с влязло в сила на датата на постановяването си решение 7635/06.12.2023 г. на АССГ и преписката е върната на органа за провеждане на процедура по общия ред. В интервю от 12.03.2024 г. В. изложил подробно причините да напусне страната си, както и притеснението си да сподели в предходното производство [заличен текст]. Заявил, че е напуснал Русия, защото не поддържа политиката на Путин във връзка с войната с Украйна, в която не желае да участва. Административен съд София-град е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган по чл. 75, ал. 1, вр. чл. 48, ал. 1, т. 1 ЗУБ, при спазване на изискванията за форма и съдържание, без в производството да са допуснати процесуални нарушения, носещи белега същественост, но противоречи на материалния закон. Според АССГ установените по отношение на кандидата индивидуални обстоятелства към момента на приключване на съдебното дирене, отнесени към достъпната информация за страната на произход, обуславят извод за наличие на основание за предоставяне на статут на бежанец по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Независимо от правилото на чл. 73, изр. 2 ЗУБ съдът заключава, че В. отговаря и на изискванията за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ - реална опасност от тежки посегателства като дискриминационно наказание във връзка със [заличен текст], което определя материална незаконосъобразност на оспореното решение и в частта, с която се отказва предоставяне на хуманитарен статут. Решението е правилно. От съществено значение за предоставяне на статут на бежанец е съществуването на основателни опасения от преследване по причина на раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група. Преценката следва да е конкретна и съобразена с фактите, изложени в бежанската история. Задължение на търсещия закрила е да представи необходимите елементи за оценка на истинността на изброените факти и обстоятелства. В случая такива елементи са предоставени от ответника във връзка със заявените от него [заличен текст] и нежелание да участва във войната в Украйна. Съгласно чл. 10, § 1, б. г) от Квалификационната директива една група се счита за определена социална група, когато по-специално: нейните членове споделят една вродена характеристика или обща история, която не подлежи на изменение, или споделят характеристика или вярване, до такава степен съществени за идентичността или съзнанието, че не би следвало от лицето да се изисква да се откаже от тях, и тази група има собствена идентичност в съответната държава, защото е разглеждана като различна от заобикалящото я общество. В зависимост от условията, преобладаващи в държавата на произход, специфична социална група може да бъде и група, чиито членове имат като обща характеристика определена [заличен текст]. [заличен текст] не може да се разбира като включваща деяния, обявени за престъпления от националното право на държавите-членки. Аспектите, свързани с пола, включително и половата идентичност, се отчитат надлежно за определянето на принадлежност към дадена социална група или установяването на характерна черта на такава група. СЕС е тълкувал понятието определена социална група в решението си от 7 ноември 2013 г. по съединени дела X и Y и Z, C199/12 C201/12, в което приема, че [заличен текст] на дадено лице представлява характеристика, до такава степен съществена за неговата идентичност, че не би следвало от лицето да се изисква да се откаже от нея. АССГ с право е съобразил същността на законодателството против [заличен текст] общностите в Руската федерация, особено предвид данните, че то е възприето от Върховния комисариат на бежанците към ООН като дискриминационно. Подобно законодателство би било от естество да наруши чл. 8 ЕКПЧ, на който съответства член 7 от Хартата на основните права в ЕС, както и разрешенията, дадени от СЕС в т. 58 от цитираното решение, според което националните власти следва при преценката на фактите и обстоятелствата по реда на чл. 4 от Директивата да проверят всички относими факти, свързани със страната на произход, включително законите и подзаконовите актове на страната на произход, както и начина на тяхното прилагане в съответствие с чл. 4, § 3, б. a) от Директивата. В рамките на проверката тези власти трябва по-специално да определят дали в страната на произход на молителя предвиденото в подобно законодателство наказание лишаване от свобода се прилага в действителност. При това не е необходимо да се касае за мерки, които са били директно насочени към кандидата за закрила. Достатъчна е преценката за основателни опасения от преследване при завръщане на молителя в неговата страна на произход по смисъла на чл. 2, б. в) във връзка с чл. 9, § 3 от Директивата. Обстоятелството, че В. не е заявил публично [заличен текст] си, не означава, че от него следва да се очаква да продължи да я прикрива при завръщането му в страната на произход с цел избягване на дискриминационно отношение. Съгласно чл. 10, § 1, б. д) от Директива 2011/95 понятието политическо мнение обхваща по-специално мнение, идеи или убеждения по въпроси, свързани с потенциалните субекти на преследване, посочени в член 6, както и с техните политики или методи, независимо дали мнението, идеите или убежденията са били изразени в действия на молителя . Понятието трябва да се тълкува широко и може да обхване всяко мнение или въпрос по отношение на държавния апарат, правителството, обществото или политиката, независимо каква сила има или колко е вкоренено у молителя. От значение при преценката за преследване е не толкова какви са личните мотиви на молителя, а дали субектите на преследване считат мнението, идеите или убежденията за политически (решение на Съда на ЕС от 12 януари 2023 г., Migracijos departamentas, C280/21, т. 26 и т.27). Директивата не предписва стандарта на доказване, който се изисква, за да може опасенията да бъдат считани за основателни . В решението си по делото Y и Z (решение от 5 септември 2012 г., Y и Z, C71/11 и C99/11, т. 76 и 77/ СЕС пояснява, че когато преценяват дали молителят има основателни опасения от преследване, компетентните органи следва да определят дали установените обстоятелства представляват или не заплаха, поради която съответното лице може с основание да се опасява с оглед на личното си положение, че действително спрямо него ще бъдат извършени актове на преследване. Директивата предоставя закрила не само на лица, които действително са били преследвани, но и на лица, които са изложени на опасност от преследване. Тя също така отразява разбирането, че заплаха от преследване може да е достатъчна, за да е налице нужда от закрила. Следователно не е необходимо дадено лице да е било преследвано преди да подаде молба за международна закрила; то може да се опасява от преследване в бъдеще. Преценката дали кандидатът може, предвид индивидуалната си ситуация с основание да се опасява, че действително ще стане обект на действия на преследване при завръщане в родината си трябва да се извърши бдително и предпазливо , (цитираното решение на СЕС по съединени дела C71/11 и C99/11, т. 76 и 77). За целта трябва да се обсъдят и преценят всички относими факти, свързани с държавата на произход в момента на вземането на решение по молбата, информацията и документите, позволяващи да се определи дали молителят е бил или би могъл да бъде обект на преследване, както и индивидуалното положение и личните обстоятелства относно молителя. Съгласно уточнението в чл. 4, § 4 от Директивата фактът, че молителят вече е бил преследван, е сериозен признак за основателни опасения на молителя от преследване, освен ако съществуват достатъчни основания да се смята, че преследването не би се повторило. От съществено значение е общата достоверност на твърденията на молителя, както и обстоятелството дали чрез политическото мнение, което е изразявал или чрез дейностите, които евентуално е извършвал, за да популяризира това мнение по време на пребиваването си в държавата на произход или след отпътуването си оттам, жалбоподателят вече е привлякъл неодобрението на потенциалните субекти на преследване в тази държава. По отношение на касационната жалба в частта, насочена срещу осъдителния диспозитив на оспореното решение съдът споделя възприетото в съдебната практика (реш. по адм. д. 7318/2024 г. на ВАС) разбиране, че нормата на чл. 92 ЗУБ цели осигуряване на правото на достъп до съд на търсещите закрила лица. В производствата по глава Седма от ЗУБ те са освободени от заплащането на държавна такса, от разноски за преводач, от разноски при предоставена правна помощ. Независимо от това, те могат да направят разноски за експертизи, когато не е налице изключението на специалния закон, заплащат суми за адвокатско възнаграждение в случаите, когато не са поискали или не им е била предоставена безплатна правна помощ. Разпоредбата не създава благоприятен режим за административния орган и не го освобождава от заплащане на съдебни разноски, направени от оспорващата страна. По отношение на административния орган намира приложение общото правило на чл. 143, ал. 1 АПК. По тези съображения се налага извод, че обжалваното решение не е засегнато от наведените в касационната жалба отменителни основания и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и своевременно заявеното искане на ответника се следват разноски, каквито В. е направил за заплащане на възнаграждение в размер на 600 лв. по договора за правна защита и съдействие, сключен на 12.05.2025 г. с адв. Илиев Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 1, изр. 1, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,