Решение № 11716 от 5.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10589/2014 г.

Решение № 11716 от 5.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10589/2014 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Величка Любенова Христозова, действаща като едноличен търговец под фирма ЕТ "Стивинекс - 97 - Величка Христозова " чрез адв. Недялко Шилев против Решение № 1525 от 27.06.2014 г., постановено по адм. дело № 3644/2013 г. по описа на Административен съд-Пловдив, в частта, с която е отхвърлена жалбата против ревизионен акт № 161301936 от 8.08.2013 г., издаден от орган по приходите в ТД Пловдив на НАП, потвърден с решение № 1154 от 5.11.2013 г. на зам. директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив при ЦУ на НАП, с който е вменена солидарна отговорност по чл. 177, ал. 2 и 6 ЗДДС в размер на 4 874,82 лева, отказан е данъчен кредит в размер на 52 406,10 лева и са начислени лихви в размер на 12 323,25 лева. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, обосноваващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени в жалбата съображения касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да бъде отменен обжалваният ревизионен акт. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив при ЦУ на НАП, редовно призован, не се явява и не се представлява. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: С решението, в частта в която се обжалва, съдът е отхвърлил жалбата на дружеството против ревизионен акт № 161301936 от 8.08.2013 г., издаден от орган по приходите в ТД Пловдив на НАП, потвърден с решение № 1154 от 5.11.2013 г. на зам. директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив при ЦУ на НАП, в частта му, в която е вменена солидарна отговорност по чл. 177, ал. 2 и 6 ЗДДС в размер на 4 874,82 лева, отказан е данъчен кредит в размер на 52 406,10 лева и са начислени лихви в размер на 12 323,25 лева. За да отхвърли жалбата, административният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Съдът е приел, че относно доставките, по които на дружеството е отказан данъчен кредит, жалбата е неоснователна, тъй като събраните доказателства както в ревизионното, така и в съдебното производство не оборват направените от приходната администрация изводи за липсата на реално извършени доставки по тях. За процесните доставки не са представени безспорни доказателства за прехвърляне собствеността върху стоките. Приел е, че законосъобразно с РА е отказано право на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС общо в размер на 52 406,10 лева по фактури, издадени "Холи флайт" ЕООД и "Ники комерс 2007" ЕООД, с предмет на доставките олио и захар. По отношение на фактурите, издадени от "Ник 97" АД, съдът е приел, че са изпълнени изискванията на чл. 177, ал. 2 ЗДДС за ангажиране на солидарната отговорност на жалбоподателката като едноличен търговец. Налице са всички кумулативни елементи от сложния фактически състав на отговорността по чл. 177, ал. 1 и 2 ЗДДС - налице са облагаеми доставки и ползване на правото на приспадане на данъчен кредит по тях, които са пряко свързани с дължимия и невнесен данък. Настоящият съдебен състав намира, че решението в обжалваната му част е правилно, като не се установяват твърдяните в касационната жалба нарушения. По доставките от "Холи флайт" ЕООД е установено, че по три фактури № 417 от 16.10.2010 г., № 616 от 30.12.2010 г. и № 665 от 31.01.2011 г., с предмет на доставка олио, Величка Христозова е приспаднала данъчен кредит общо в размер на 20 116,18 лева. По доставките от "Ники комерс 2007" ЕООД е установено, че по четири фактури № 58 от 30.09.2011 г., № 145 от 2.12.2011 г., № 266 от 10.03.2012 г. и № 274 от 31.10.2012 г., с предмет на доставка олио и захар, Величка Христозова е приспаднала данъчен кредит общо в размер на 32 289,92 лева. Обосновано е прието, че в доказателствена тежест на лицето, претендиращо право на приспадане на данъчен кредит, е да докаже при условията на пълно насрещно доказване, че са налице законоустановените предпоставки за признаване на твърдяното от него материално право. Наличието на доставка, е основополагаща предпоставка за задействане механизма както на начисляване на данък добавена стойност, така и за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит, доколкото наличието на реална доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС е кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит. Наличието на фактури, тяхното счетоводно отразяване в съответните регистри и извършването на плащане по тях не е достатъчно и необходимо условие, за да се приеме, че е налице реалност на доставките по същите. По отношение на доставките от "Холи флайт" ЕООД и "Ники комерс 2007" ЕООД съдът намира, че нито в хода на съдебното производство, нито в хода на ревизионното производство са събрани доказателства, които да доказват по безспорен начин прехвърлянето на правото на собственост върху процесните стоки от доставчиците на едноличния търговец. Представените многобройни писмени доказателства са косвени, касаят предходните доставки или последващата реализация на стока от същия вид (олио, като изобщо не се представиха доказателства относно доставката на захар) и по никакъв начин не спомагат за доказване на факта на получаване на стоките, предмет на процесните доставки, не спомагат за доказване на самите процесни доставки - предмет на проверка в ревизионното производство. Правилно съдът е приел, че предмет на сделките по процесните фактури са родово определени вещи и съгласно чл. 24, ал. 2 от ЗЗД собствеността върху същите се прехвърля с определянето им по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени. В случая обаче нито в хода на административното производство, нито в съдебното производство РЛ не изложило съображения в тази насока, не е представило доказателства във връзка с индивидуализирането на стоките и прехвърлянето на собствеността. За обективно осъществени факти, при които би следвало да е участвало и ревизираното лице е нормално да са оставени обективни следи (доказателства), с които данъчнозадълженото лице да разполага и да ангажира като доказателства в процеса по установяване на декларираните от него права. В настоящия случай липсват доказателства както за отделянето, така и за предаването. След като не е доказано прехвърлянето на правото на собственост, това означава, че не е доказано осъществяването на данъчно събитие. След като не е настъпило данъчно събитие, не е имало основание за издаване на фактури и за начисляване на данък по тях. т. е., обоснован и правилен е изводът на първоинстанционния съд, че данъкът по процесните фактури, издадени от "Холи флайт" ЕООД и "Ники комерс 2007" ЕООД, е неправомерно начислен и следва да бъде отказан на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС. В редица свои решения СЕС приема, че правото на приспадане следва да се признае не просто защото данъкът е вписан във фактурата. Това право се ограничава до действително дължимите данъци, т. е. тези, отговарящи на облагаема сделка или платени, доколкото са дължими /т. 53 от решение с дата 19.09.2000 г. на СЕО /сега СЕС/ по дело № С-454/98 г./. В посочения смисъл е и решение по дело № С-285/11 на СЕС в т. 31, от което е прието, че за да се установи, че доставките на стоки са основание за право на приспадане е необходимо да се провери дали доставките са били реално осъществени. В същия смисъл е и т. 33, според която, ако се установи, че доставките на стоки са реално осъществени по принцип правото на приспадане не би могло да бъде отказано. В т. 20 от решението е посочено, че са налице доказателства, установяващи осъществяването на доставките. Посочените т. 31 и т. 33 от цитираното решение на СЕС потвърждават трайната практика на СЕО в решението по дело С-152/02 г., че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит е необходимо наличие на фактура за доставка и осъществяване на доставката по тази фактура. От друга страна в т. 37 съдът допълва, че националните административни и съдебни органи следва да откажат да признаят право на приспадане, ако въз основа на обективни данни се установи, че се прави позоваване на това право с измамна цел или с цел злоупотреба. Това е така, когато самото данъчнозадължено лице извършва данъчна измама. Действително в такъв случай не са изпълнени обективните критерии, на които се основават понятията за доставка на стоки или услуги, извършена от данъчнозадължено лице в това качество, и за икономическа дейност /т. 38/. Съгласно т. 39 за нуждите на Директива 2006/112 данъчнозадължено лице, което знае или е трябвало да знае, че с покупката си участва в сделка, част от измама с ДДС, трябва да се счита за участник в тази измама, и то без значение дали извлича печалба от препродажбата на стоките или от използването на услугите в рамките на извършените от него впоследствие облагаеми сделки. В случая логично е да се приеме, че ако данъчно задълженото лице получава фактура от неговия доставчик без посочените стоки да са му доставени, то самото извършва данъчна измама, ползвайки данъчен кредит по тази фактура и намалявайки по този начин дължимия за внасяне ДДС за съответния данъчен период. Позоваването на практиката на СЕС не освобождава данъчно задълженото лице от изискванията по ЗДДС да установи наличие на предпоставките за признаване правото на приспадане на данъчен кредит, първата от които е осъществяване на доставка на стоки в случая. Правото на Европейския съюз не съдържа правила относно преценката на доказателствата за осъществяване на доставките, като националните съдилища прилагат националните си процесуални правила при преценката настъпило ли е данъчно събитие по фактурата, издадена на ревизираното лице, както правилно е постъпил административният съд в случая. При задължение на ревизираното лице, което следва при условията на пълно и главно доказване да установи реалността на доставките, по които претендира право на приспадане, такива доказателства не са ангажирани. Следва да бъде изрично подчертано, че органът по приходите е отказал правото на приспадане на данъчен кредит не поради липса на доказателства за произхода на стоките (т. е. липса на доказателства за предходните доставки) или за тяхната последваща реализация, а поради липса на доказателства, установяващи по безспорен начин реалното осъществяване на процесните доставки, по които се претендира правото на приспадане. В настоящия случай не се доказва фактическото получаване на стоката от Величка Христозова, затова правото на данъчен кредит е отказвано. Напълно във възможностите на получателя при извършване на стопанската дейност и получаване на съответните количества стоки е да изисква съставяне на необходимите транспортни документи, с които да удостовери получаването на стоките и то между посочените в данъчния документ страни. Това в процесния случай очевидно не е сторено. Относно фактурите, издадени от "Ник 97" АД, съдът е приел, че са изпълнени изискванията на чл. 177, ал. 2 ЗДДС . За "Ник 97" АД е установено, че има невнесен ДДС за данъчни периоди м. 06.2011 г. - 148 822,53 лева; м. 09.2011 г. - 136 733,05 лева; м. 11.2011 г. - 18 841,13 лева; м. 01.2012 г. - 19 764,43 лева; м. 03.2012 г. - 22 742 лева; м. 04.2012 г. - 15 330,57 лева; м. 05.2012 г. - 9 048,84 лева. ЕТ "Стивинекс - 97 - Величка Христозова" е приспаднал през тези периоди данъчен кредит общо в размер на 4 874,82 лева по 13 фактури, издадени от това дружество, с предмет на доставка: стоки и материали. Както правилно е отбелязал съдът, спорният момент относно предпоставките за приложението на чл. 177 от ЗДДС е: знаел ли е и бил ли е длъжен да знае ревизираният субект, че ДДС по доставките няма да бъде внесен. Съгласно чл. 177 от ЗДДС регистрирано лице - получател по облагаема доставка, отговаря за дължимия и невнесен данък от друго лице, доколкото е ползвало право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък. Като отговорността по ал. 1 се реализира, когато регистрираното лице е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен, и това е доказано от ревизиращия орган по реда на чл. 117 - 120 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Правилно е прието, че ревизираното лице би могло да знае за това обстоятелство. В конкретния случай, основателно както органите по приходите, така и първоинстанционният съд са преценили, че е налице фактическият състав на чл. 177, ал. 2 и ал. 6 от ЗДДС. Налице са всички кумулативни елементи от сложния фактически състав на отговорността по чл. 177, ал. 1 и 2 ЗДДС - налице са облагаеми доставки и ползване на правото на приспадане на данъчен кредит по тях, които са пряко свързани с дължимия и невнесен данък. Не са ангажирани доказателства за заплащане на данъка от доставчика "Ник 97" АД, установени при проверка в информационната база на НАП, налице е също презумпция за знание, тъй като едноличният търговец и представляващият дружеството са свързани лица (роднини по права линия). От направени проверки в информационната база на НАП е установено, че Величка Любенова Христозова и синът й живеят на един и същи адрес, който е адрес по чл. 8 ДОПК на ЕТ "Стивинекс - 97 - Величка Христозова", а адресът за кореспонденция на ЕТ "Стивинекс - 97 - Величка Христозова" и "Ник 97" АД също е един и същ. В конкретния случай, основателно както органите по приходите, така и първоинстанционният съд са преценили, че е налице фактическия състав на чл. 177, ал. 2 и ал. 6 от ЗДДС. Предвид гореизложеното, съдебното решение, в обжалваната му част е правилно постановено и не са налице сочените от касатора нарушения и затова следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора разноски по делото не се дължат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,