Решение № 7920 от 14.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1540/2010 г.

Решение № 7920 от 14.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1540/2010 г., I о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по реда на чл. 208 от АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Хун екс - Унгария" ООД, подадена чрез адв. Владимир Скочев, срещу Решение № 2015 от 26.11.2009 г. по адм. дело № 142/2009 г. на Административен съд - Варна, III отделение, 24 състав, с което е отхвърлена жалбата на дружество против Акт за установяване на публично общинско задължение № 005/11.08.2008 г. на орган по приходите към Община Варна Дирекция "Местни данъци", потвърден с Решение № РД-08-7710/04.12.2008 г. на Областен управител на област Варна. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно - постановено в противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По съображения подробно изложени в жалбата касаторът моли да бъде отменено решението на АС - Варна и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменен процесният акт за установяване на публично общинско задължение. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - кметът на Община Варна, в писмен отговор от 13.01.2010 г., изготвен от юрк. Цветан Цанков, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по същество на делото. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. За да отхвърли жалбата на дружеството против АУПОЗ, административният съд е установил следното: Основният спор по делото е относно това дали извършените ремонтни работи в хотел "Т. " в периода 2000 - 2007 г. са текущ или основен ремонт. За установяване на тези обстоятелства по делото са изслушани ССЕ и комплексна Съдебно-счетоводна и техническа експертиза. Съдът е кредитирал заключението на ССЕ в частта, в която вещото лице потвърждава, че извършеното преустройство на бившите хладилни камери на хотела в кафе-сладкарница представлява основен ремонт на стойност 175018.47 лв. В останалата част, в която вещото лице заключава, че разходите на стойност 807134,73 лв., неправилно са отчетени към балансовата стойност на актива, съдът не е кредитирал заключението. За да достигне до това становище съдът е преценил, че в заключението липсват мотиви, защо тази сума трябва да бъде извадена от балансовата стойност на актива. В заключението се твърди, че през проверявания период разходите за основен ремонт на сградата са само разходите извършвани за строеж на сладкарницата в размер на 175018.47 лв. Всички останали разходи в размер на 807134.73 лв. според вещото лице трябва да бъдат признати за разходи за текущ ремонт, т. к. разходите по сметка 207 не били водени аналитично за всеки обект. Съдът е приел, че жалбоподателят не може да се позовава на недобросъвестното си поведение /че не е водил разходите си аналитично/ за да твърди, че не може да се докаже какъв е бил вида на ремонта извършен от него. В заключението по назначена комплексна счетоводна и техническа експертиза си, вещите лица са потвърдили заключението на счетоводната експертиза, като са определили извършеният ремонт състоящ се в демонтаж на мокет и дървени плотове, замяна с други настилки, подмяна облицовки и настилки в баните, подмяна дървена дограма на стаите и сервизните помещения, подмяна на санитарното оборудване, подмяна на стара В и К и ел. инсталация, сваляне стари бои по стени и тавани в стаите и коридорите и нанасяне на нови, като текущ ремонт. Съдът не е кредитирал заключението в тази му част, т. к. е счел, че извода за вида на ремонта е относно правен въпрос. Съдът е приел, че в конкретния случай описаните ремонтни работи следва да се приобщят към понятието основен ремонт, т. к. с тях е удължен полезният срок на годност на сградата, както и същите са довели до икономически по-изгодна промяна във функционалното предназначение на актива. Посочено е, че изводите за увеличаване балансовата стойност на актива, до които е стигнал административният орган се базират на счетоводните документи представени от самия жалбоподател. Видно от представените по делото оборотни ведомости, сумите с които органа е приел, че е увеличена балансовата стойност на актива са посочени от самия жалбоподател, като суми за придобиване на ДМА. Оборотната ведомост представлява частен документ издаден от жалбоподателя и той не би могъл да оспорва неблагоприятни за него обстоятелства, които е удостоверил сам. С оглед изложеното по-горе, АС - Варна е обосновал извода, че обжалваният акт е законосъобразен, при издаването му не са допуснати нарушения на процесуални правила и материалноправни норми, поради което е отхвърлил жалбата като неоснователна. Така постановеното решение е правилно. Възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. От правилно установените факти съдът е направил обосновани правни изводи, които се споделят изцяло от настоящия състав на ВАС. Не са допуснати процесуални нарушения от съда при разглеждане и решаване на делото. Основният спорен въпрос в случая е правен и е свързан с изясняване характера на извършените ремонти. Както правилно е посочил административният съд разходите за ремонт на амортизируеми активи се разделят в две групи: 1/ разходи за ремонт, чрез които се възстановява състоянието на материални дълготрайни активи за нормалното им функциониране, които се признават като текущи разходи и 2/ разходи за ремонт, водещи до увеличаване на очакваната икономическа изгода спрямо първоначално оценената стандартна ефективност на съществуващите активи, като в тези случаи разходите за подобрения на собствените активи се явяват амортизируем актив, който за данъчни цели се отнася към категорията на актива, за който се прави подобрението и се амортизира с амортизационната норма за същата категория активи. Правилен е изводът на съда, че в случая се касае за извършване на основен ремонт, тъй като с него е удължен полезният срок на годност на сградата, както и същият е довел до икономически по-изгодна промяна във функционалното предназначение на актива. Като е стигнал по същите съображения до изводи за законосъобразност на обжалвания АУПОЗ, административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения следва да бъде прието, че решението на административния съд не страда от пороците, изложени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на касатора не се следват разноски по делото, а на ответника също не следва да бъдат присъдени, тъй като не се е представлявал пред касационната инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, I А отделение