Решение № 9204 от 16.8.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1504/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) срещу решение 1867 от 02.12.2020 година, постановено по адм. дело 421/2020 година по описа на Административен съд Благоевград, с което е отменен негов Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 Агроекология и климат по Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 година за кампания 2018 година с изх. 01-6500/2661 от 23.05.2019 година, делото му е върнато като преписка за ново произнасяне и ДФЗ е осъден да заплати разноските по делото. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено и да се постанови ново, с което жалбата срещу оспорения административен акт да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът А. Андреев, в постъпил писмен отговор на касационната жалба, подаден чрез процесуалния му представител адв. Д. Табутова, излага съображения за нейната неоснователност. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните и в рамките на правомощията си по чл. 218 АПК намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Производството пред Административен съд- Благоевград е образувано по жалба на А. Андреев срещу Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 Агроекология и климат по Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 година за кампания 2018 година с изх. 01-6500/2661 от 23.05.2019 година, издаден от Заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с който в съответствие с чл. 63, т. 1 във връзка с чл. 77, т. 4, б. "в" от Регламент (ЕС) 1306/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и на основание чл. 18, ал. 3, т. 1 и чл. 52, ал. 1 от Наредба 7/24.02.2015 г. е прекратен поетия от А. Андреев ангажимент по мярка 10 Агроекология и климат с направление Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство, поради неподаване от Андреев на заявление за плащане през кампания 2018 година. Съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентния административен орган при условията на делегиране на правомощия и е в предвидената от закона форма, но при издаването му са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което на основание чл. 146, т. 3 от АПК е отменил административния акт като незаконосъобразен. Решението е валидно и допустимо, но е неправилно. Съгласно чл. 172а, ал. 2 АПК, към решението си съдът следва да изложи мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Обжалваното решение е издадено в нарушение на това изискване, защото в неговите мотиви не се съдържат фактически и правни изводи относно направените пред първоинстанционния съд възражения за допуснати от административния орган съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на оспорения административен акт и противоречието му с материалноправни разпоредби. Направеният от съда извод за допуснато нарушение от органа, касаещо неуведомяването на оспорващия за започване на административното производство се опровергава от доказателствата по делото. Второто констатирано от съда нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се липса на мотиви в административния акт, също не е обсъдено подробно, като съдът е следвало сам да изложи мотиви и съображения, относно обстоятелството, дали подаването на заявление за плащане от правоприемника на Андреев по направление Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство, води до неизпълнение на агроекологичния ангажимент и подаването на това заявление от страна на ГД Струма ЕООД противоречи ли на законовите разпоредби, както и води ли това обстоятелство до материална незаконосъобразност на акта. В тази насока мотиви от съда не са изложени. Освен това съдът е допуснал и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не е изискал административната преписка по издаване на оспорения акт в цялост, въпреки изричните изявления на страните за това, че преписката е непълна. В нарушение на чл. 152, ал. 4 и чл. 171, ал. 4 от АПК не са изискани материали и събрани доказателства, относими към спазване на процедурата по чл. 14, ал. 4 от Наредба 5/2009 година, вкл. относно произнасянето на ДФЗ, което не е направено. Изясняването на посочените обстоятелства има съществено значение за преценка на законосъобразността на оспорения административен акт, с оглед на приложението на чл. 18, ал. 3, т. 1 и др. от Наредба 7/2015 година, тъй като доказателствата за прехвърляне на стопанството и заявлението за прехвърляне на поетия ангажимент от жалбоподателя на ГД Струма ЕООД би могло да има правно значение, само ако е налице одобрение от ДФЗ при изпълнена процедура по чл. 14, ал. 4 от Наредба 5/2009 година. В противоречие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не е обсъдил всички основания по чл. 146 от АПК за отмяна на акта, изложени в жалбата от оспорващия. Поради това направеният в решението краен извод за незаконосъобразност на административния акт се явява необоснован, а съдържанието на обжалваното решение не отговаря на изискването на чл. 172а, ал. 2 АПК. Липсата на мотиви по съществени за изхода на административноправния спор въпроси по аргумент от чл. 172а, ал. 2 от АПК представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което винаги води до отмяна на съдебния акт. След като съдът не е разгледал наведените в жалбата основания за оспорване по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК, касационната инстанция не може за първи път да излага доводи в тази насока, с оглед на забраната на чл. 220 от АПК. Процесуалните правила относно съдържанието на съдебния акт са съществени, а нарушаването им го опорочава - чл. 209, т. 3, предл. 2 от АПК. Отхвърлянето на жалбата на А. Андреев против процесния административен акт, при липса на обосновани правни изводи на съда относно доводите за нарушения на административнопроизводствените правила, съответствието на акта с материалноправните разпоредби и с целта на закона препятства възможността на съда да извърши проверка на правилността на първоинстанционното решение относно приложението на материалния закон. Преценката на доказателствата и излагането на изводи по същество за първи път в касационната инстанция би довело до ограничаване правото на участие на страните в делото, съответно би ги лишило от същинска касационна проверка относно законосъобразното провеждане на съдебното производство по оспорване на административния акт. Това налага съдебното решение да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, с оглед спазване императивното изискване на чл. 168, ал. 1 от АПК и принципа за двуинстанционност на съдебния административен контрол. При новото разглеждане на делото съдът следва да изложи мотиви по всички правнорелевантни факти и конкретни съображения относно законосъобразността на оспорения пред него административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, в съответствие с изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК, включително налице ли са посочените от жалбоподателя нарушения на административнопроизводствените правила, и при установени такива, дали са от категорията на съществените. На основание чл. 226, ал. 3 от АПК въпросът за разноските пред настоящата инстанция следва да се реши от първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение