Решение № 12633 от 10.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7252/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса /РЗОК/ Велико Търново, чрез процесуалния представител старши юрисконсулт Х. Ангелов срещу решение 106/15.04.2021 г., постановено по адм. дело 776/2020 г. по описа на Административен съд Велико Търново. Въвеждат се доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, като се претендира неговата отмяна. Претендират се и присъждане на направените разноски пред двете инстанции. Ответникът по делото ИППМП Медиана ЕООД, представлявано от д-р П. Латев, чрез адв. Димова изразява становище с писмени бележки за неоснователност на касационната жалба. Прилага списък с разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и законосъобразност на обжалвания съдебен акт. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, след като съобрази доводите в касационната жалба и прецени събраните по делото доказателства, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно, и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил по жалба на ИППМП Медиана ЕООД писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание 29-04-52/114/23.11.2020 г. на директора на РЗОК Велико Търново, с която е поканено доброволно да възстанови неоснователно получена сума в размер на 2326.00 лева и РЗОК Велико Търново е осъдена да заплати на ИППМП Медиана ЕООД съдебни разноски в размер на 442.82 лева. Съдът е приел, че административният акт е незаконосъобразен, поради съществено нарушение на административнопроизводствени правила, противоречие с материалноправните разпоредби и е в несъответствие с целта на закона отменителни основания по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК. Решението е правилно. Първоинстанционният съд правилно е приел, че оспорената покана е издадена от компетентен административен орган директора на РЗОК, с оглед правомощията му по чл. 76а, ал. 3 от ЗЗО, притежава изискуемото от закона съдържание, в което са изложени фактическите и правни основания за издаването й, но при неправилно приложение на материалния закон и несъобразяване с целта на закона. Установено от фактическа страна по делото е, че по заповед на директора на РЗОК Велико Търново е извършена тематична проверка във връзка с писмо от управителя на НЗОК относно изпълнението на индивидуален договор 041080/10.02.2020 г., сключен с НЗОК/РЗОК Велико Търново, както и относно отчетната дейност на д-р П. Латев в периода на ползване на обезщетения от Национален осигурителен институт /НОИ/ за временна неработоспособност за периода от 01.03.2020 г. до 29.07.2020 г. След извършената проверка е изготвен протокол, в който са обективирани констатации относно постъпили на името на д-р Латев в НОИ два броя болнични листи за временна неработоспособност за периодите от 24.03.2020 г. до 31.03.2020 г. 8 дни по болничен лист Е2020601165 и от 03.04.2020 г. 3 дни по болничен лист Е2020601166. Двата болнични листа са издадени с водеща диагноза [диагноза] с МКБ код М53.1. Констатирано е също, че за периода 24.03.2020 г. 03.04.2020 г. са отчетени 440 амбулаторни листа /АЛ/ за извършени медицински прегледи на здравноосигурени лица /ЗОЛ/. За периодите от 01.03.2020 г. до 29.07.2020 г. е съставен протокол за неоснователно получени суми 101/28.09.2020 г., като общата сума възлиза на 2326.00 лева. На същата дата е издадена и заповед за налагане на санкция РД-09-1141/23.11.2020 г. от директора на РЗОК Велико Търново на основание чл. 76, ал. 3 и чл. 74, ал. 4 от Закон за здравното осигуряване /ЗЗО/. Видно от представена квитанция за възстановяване на парично обезщетение за временна неработоспособност, д-р Латев възстановява сумата от 713.04 лева като неправомерно получена. Първоинстанционният съд е събрал и анализирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, установил е значимите за спорното право факти и обстоятелства, и е извел обосновани правни изводи за материална незаконосъобразност на оспорения пред него акт, съображенията за които се възприемат от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт е постановен при точното прилагане на относимите материалноправни разпоредби и при спазване на съдопроизводствените правила. В конкретния случай като основание за издаване на административния акт е посочено, че са заплатени суми за извършена медицинска дейност /помощ/ от общопрактикуващ лекар /ОПЛ/ в периода на отпуск поради временна неработоспособност на лекаря. Този факт сам по себе си е от значение за осигурителното правоотношение и не е посочено и не е ясно от писмената покана как се е отразил на извършването и заплащането на извършената реално дейност от ОПЛ. Дейността на ОПЛ и заплащането на сумите от НЗОК /РЗОК/ се урежда в сключения между страните договор. Дали изпълнителят е бил в отпуск поради временна неработоспособност, а всъщност е работил като изпълнител по договора с РЗОК при установена реално извършена медицинска дейност в този срок, няма отражение в отношенията между страните по договора и не е основание да бъде отказано заплащане, респективно да се иска възстановяване на заплатената сума. В тази връзка безспорно е установено по делото, че д-р П. Латев е бил в болнични, но е продължил да работи и да изпълнява задълженията си по сключения договор за оказване на извънболнична медицинска помощ. В случая предпоставките, изискуеми от административния орган за събиране на суми получени без правно основание не са налице. Съгласно чл. 30, т. 1 и т. 2 от НРД МД за 2020-22 г. изпълнителят на медицинска помощ се задължава да осигурява на ЗОЛ договорената медицинска помощ и да изпълнява правилата за добра медицинска практика съгласно условията на НРД, както и да предоставят медицинска помощ по вид, обем и качество, съответстваща на договорената., като осъществява дейността си съгласно изискванията на ЗЛЗ, ЗЗО, ЗЗ, Кодекса на професионалната етика, ЗЛПХМ, подзаконови нормативни актове и НРД /чл.27 от НРД/. Съгласно чл.28 от същия, изпълнителите на медицинска помощ имат право да получат в срок и в пълен размер договореното заплащане за извършените дейности при условията и по реда на глава седемнадесета, раздели VІІ и VІІІ, глава осемнадесета, раздел VІ и глава деветнадесета, раздели VІІІ и ІХ. Съгласно чл. 122, ал. 3 от НРД за МД/ 2020 2022 г., при отсъствие изпълнителят на медицинска помощ е длъжен в срок до три работни дни, считано от деня на отсъствието, да уведоми РЗОК за отсъствието си писмено или по електронна поща, подписано с електронен подпис. Отсъствието следва да бъде обявено на видно място в амбулаторията на изпълнителя на медицинска помощ. В настоящия случай посочените предпоставки не са налице, тъй като органът нито твърди, нито доказва изпълнителят на медицинска помощ да е отсъствал, а единствено визира, че е бил във временна неработоспособност в периода 01.03.2020 г. до 29.07.2020 г., за което са издадени болнични листи. Последното не се приравнява на отсъствие, защото д-р Латев е изпълнявал задълженията си по договор 041080/10.02.2020 за оказване на извънболнична медицинска помощ и е обслужвал здравноосигурените лица, което се потвърждава от описаните в Поканата и приложени по делото амбулаторни листи за диспансерни прегледи на ЗОЛ и за инцидентни прегледи на ЗОЛ за месец март и април. Поради това при липсата на отсъствие изпълнителят на медицинска помощ не е бил длъжен в срок до три работни дни, считано от деня на отсъствието, да уведоми РЗОК за отсъствието си писмено или по електронна поща, подписано с електронен подпис. Наличието на издаден болничен лист не е елемент от фактическия състав на нарушението и само по себе си не поражда задължението за уведомяване при липса на фактическо отсъствие и реално изпълнение на задълженията по сключения договор за оказване на извънболнична медицинска помощ. Противно на приетото от първоинстанционния съд, настоящата инстанция намира, че оспореният административен акт е издаден при спазване на административно-производствените правила, разписани в чл. 76а, ал. 1 - ал. 3 от ЗЗО. Неправилни са изводите на съда, че след като за констатирано нарушение директорът на РЗОК Велико Търново е издал Заповед за налагане на санкции, която подлежи на съдебен контрол, то едновременното издаване и на поканата за възстановяване на суми, е преждевременно. В случая е неприложима разпоредбата на чл. 76б, ал. 2 от ЗЗО, съотносима към хипотезата на чл.76б, ал. 1, т.к. не се касае за издаване на писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание в резултат на извършено нарушение по този закон или на НРД. Изискването за влязла в сила заповед за налагане на санкция за лечебното заведение като условие за възникване на задължение за възстановяване на заплатена вече от НЗОК сума за извършени медицински дейности е свързано с установяване на допуснато нарушение на НРД или ЗЗО, каквото в случая не е налице. Неправилните констатации на първоинстанционния съд за наличие на съществени процесуални нарушения, обаче, не променят крайния му извод за незаконосъобразност на ИАА като издаден в противоречие с материалния закон и в несъответствие с неговата цел. С оглед гореизложеното, Административен съд Велико Търново е постановил правилно и обосновано решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на ответника за присъждане на направените разноски изразяващи се в адвокатско възнаграждение е основателна и следва да бъде уважена, в размер съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и пълномощно в което е договорено възнаграждение от 500 лева и направено отразяване, че същите са платени в брой. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предп. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,