Решение № 4000 от 8.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12255/2014 г.

Решение № 4000 от 8.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12255/2014 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Дентален център - 1 Сливен" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Сливен против решение № 60 от 4.07.2014 г. по адм. дело № 91 по описа за 2014 г. на Административен съд - Сливен в частта, с която е отхвърлена жалбата против покана за възстановяване на суми, получени без основание, изх. № 29-04-7 от 30.12.2013 г., издадена от Директора на РЗОК - Сливен. Изложените съображения за пороци на съдебното решение релевират необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и неправилно прилагане на административнопроцесуални норми като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Районната здравноосигурителна каса, гр. Сливен, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Сливен е отхвърлил жалбата на "Дентален център - 1 Сливен" ЕООД против писмена покана изх. № 29-04-7 от 30.12.2013 г., издадена от Директора на Районната здравноосигурителна каса (РЗОК), гр. Сливен, в частта, с която жалбоподателят в качеството му на изпълнител на извънболнична дентална помощ съгласно индивидуални договори (ИД) № 200480 от 20.02.2012 г. и № 200480 от 28.02.2013 г. - е задължен да възстанови неоснователно получени суми в размер на 121.08 лв. за извършени дентални дейности в нарушение на договорения обем, заплащан от НЗОК за лечение на здравноосигурените лица в рамките на 2012 г. За да постанови решението си, Административен съд - Сливен е обосновал правилния извод за издаване на оспорения административен акт от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Неправилно посоченото правно основание за издаване на акта не представлява съществено нарушение на изискването за мотивиране по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като от изложените фактически основания, вкл. от тези в приложените документи, се извежда правилното правно основание, а именно чл. 76а, ал. 1 от ЗЗО. При безспорно установено превишение от страна на "Дентален център - 1 Сливен" ЕООД на договорения обем дентални дейности за едно ЗЗОЛ, подлежащи на заплащане от бюджета на НЗОК, получените плащания на суми за дентални дейности над договорения обем се явява без основание. Изпълнителят на първична извънболнична дентална помощ е бил длъжен и е следвало при провеждане на лечението на пациентите да провери дали преди това на същите не е оказвана дентална медицинска помощ през годината в минималния и задължителен частично безплатен за тях обем, което не е сторено, поради което е осъществено лечение на лица, по отношение на които вече не е имало основание за безплатно лечение. Така проведеното лечение е заявено за плащане и съответно е получено плащане от РЗОК за него. Обстоятелствата, които са довели до допуснатото превишение в обема дейности, заплащани от НЗОК, е без значение, тъй като за възстановяване на недължимо платената сума е достатъчно да се установи само, че тя е платена без основание, а такова основание липсва, след като ЗЗОЛ вече е получило обема дентални дейности, гарантирани от НЗОК. В този смисъл дали изпълнителят на дентални дейности е действал виновно или при изключващи вината обстоятелства, както и дали РЗОК Сливен е можела при проведен достатъчен контрол да предотврати плащането на суми за дейности, които не се покриват от бюджета на касата, е без значение, тъй като липсва правна норма, която да въздига неоснователно полученото плащане в добросъвестно получено и по този начин да изключва отговорността за връщането му. Така постановеното решение е правилно. Като неоснователни се преценяват изложените в касационната жалба подробни съображения за необоснованост на съдебното решение, неправилно прилагане на административнопроцесуални норми и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Неотносими към касационния съдебен контрол и изхода на спора са подробно описаните фактически обстоятелства във връзка с осъществените дентални дейности, съставените медицински документи, неосъществения контрол от страна на административния орган и пр. На основание чл. 76а, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) в случаите, когато изпълнителят на медицинска и/или дентална помощ е получил суми без правно основание, които не са свързани с извършване на нарушение по този закон, и това е установено при проверка от контролните органи по чл. 72, ал. 2, изпълнителят е длъжен да възстанови сумите. В разглеждания случай е проведено финансово контролно производство по реда на чл. 72, ал. 2 от ЗЗО, което е приключило със съставянето на констативен протокол № РД-13-03-76 Ф от 29.11.2013 г. и протокол за неоснователно получени суми № РД-13-03-77Ф от 29.11.2013 г., предоставени на представляващия лечебното заведение. Фактическите основания, обосноваващи издаването на писмената покана, са изложени в обстоятелствената й част и в придружаващите я документи. Не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила, опорочаващи фактическите установявания и нарушаващи правото на провереното лице на ефективна защита на законните му права и интереси. Съгласно чл. 2 и чл. 3 от сключения договор с НЗОК за 2012 г. изпълнителят на дентална помощ извършва в полза на ЗЗОЛ дентална помощ, договорена по вид, обхват, обем и качество в НРД, съгласно чл. 55, ал. 2 ЗЗО. Денталната помощ, която НЗОК заплаща по цени, определени по ред съгласно ЗЗО, се определя като основен пакет, гарантиран от бюджета на НЗОК, съгласно Наредба № 40 от 2004 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК. С чл. 8, т. 2 от ИД за 2012 г. изпълнителят на извънболнична дентална помощ се е задължил да предоставя извънболнична дентална помощ по вид, обем и качество, съответстваща на договорената. Договорната клауза е в съответствие с установеното задължение с разпоредбата на чл. 75, т. 2 от Националния рамков договор за денталните дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския зъболекарски съюз за 2012 г. (отм.). От фактическа страна е установено, че изпълнителят на извънболнична дентална помощ е отчел пред РЗОК и е получил заплащане за извършени дентални дейности над договорения обем за едно задължително здравноосигурено лице. Съгласно клаузата на чл. 30, т. 1 от ИД за 2012 г. възложителят НЗОК не дължи заплащане на изпълнителя, когато не са спазени изискванията на договора и на НРД за 2012 г. Заплатените без правно основание суми подлежат на възстановяване от изпълнителя на дентална помощ на основание чл. 76а и чл. 76б от ЗЗО. Доказано е наличието на предвиденото от закона материалноправно основание за ангажиране отговорността на изпълнителя на дентална помощ за възстановяване на неоснователно получените от него суми за дентални дейности, които не се гарантират и заплащат от бюджета на НЗОК. Оспорената писмена покана в частта за установените задължения до размер от 121.08 лв. е издадена при спазване на процесуалноправните и материалноправните изисквания за законосъобразност. Като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Сливенският административен съд е постановил правилно и обосновано решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,