Решение № 7700 от 15.8.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Водоснабдяване и канализация ЕАД против Решение 5484/28.09.2021г., постановено по адм. д. 634/2019г. от Административния съд София град. С обжалваното решение е отхвърлено оспорването от Водоснабдяване и канализация ЕАД, гр. Бургас срещу Решение Ж-993/20.12.2018г. постановено от Комисията за енергийно и водно регулиране и жалбоподателя е осъден да заплати на КЕВР юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението. Навеждат се всички касационни отменителни основания по чл.209, т.3 АПК- неправилно приложение на материалния закон, съществени съдопроизводствени нарушения и необоснованост. Иска се отмяна на решението и присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Комисия за енергийно и водно регулиране чрез процесуалния си представител юрк. Иванова изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Иска отхвърлянето й и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност, в случай, че се претендира адвокатско възнаграждение. Ответниците П. Валасопуло и Д. Валасопуло оспорват касационната жалба по съображения в писмено становище, постъпило по електронна поща на 06.04.2022година. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок, срещу съдебно решение, което е неблагоприятно за касатора и подлежи на касационно обжалване. По основателността на касационната жалба, касационната инстанция приема следното: Производството пред Административен съд София-град е започнало по жалба на Водоснабдяване и канализация ЕАД, гр. Бургас, срещу решение Ж-993 от 20.12.2018 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), с което на дружеството са дадени задължителни за изпълнение указания: да отмени връчените предписания с изходящ К-2621/16.10.2018 г. и К-2621-3/06.11.2018 г. и да бъдат издавани документи с коректно цитирани разпоредби. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата, приемайки, че решението е постановено от компетентен орган, не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, правилно са приложени относимите материалноправни разпоредби. Съобразно този резултат са присъдени и разноските по делото. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение. Административният съд е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав. Производството пред КЕВР е образувано по жалбите на потребители на вода, срещу "Водоснабдяване и канализация" ЕАД, гр. Бургас по повод предписания, с които им е указано, в качеството им на собственици на сграда в гр. Бургас, да изградят в срок от 30 календарни дни след получаване на предписанието водомерна шахта с приблизителни размери 1м./1м./1м., до два метра от уличната регулационна линия, тъй като сградното водопроводно отклонение минава през дворното място на имота в съответствие с изискванията на чл. 11, ал. З от Наредба 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите, и ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Ако желаят да се възползват от другата възможност, следва в срок от 5 календарни дни да подсигурят общо помещение непосредствено след влизане на тръбата в сградата за разполагане на водомерния възел, в който случай да преработят сградната водопроводна инсталация до новото му място. С второто предписание е уточнено първото и са дадени същите предписания, но вече срока за изпълнението им е намален на 10 календарни дни след получаването му. В предписанията е вписано предупреждение, че при неизпълнение в срок, ще бъде преустановено водоподаването към имота на основание чл. 41, ал. 3, т. 1 от Наредба 4/14.09.2004 г. КЕВР с решението си е задължила ВиК оператора да отмени предписанията си и да издава документи с коректно посочени разпоредби от действащата нормативна уредба. Мотивирала е решението си със съображенията, че от материалите в преписката не се е установило несъответствие с изискванията на чл.11, ал.3 по отношение начина на присъединяване и водоснабдяване на имота, както и че с предписанията не е обоснована необходимост за отстраняване на недопустими технически и санитарни недостатъци в сградната водопроводна инсталация във връзка с водоснабдяването на имота. Административният съд, чието решение е предмет на касационен контрол е възприел решаващия извод на КЕВР, тълкувайки приложимата разпоредба на чл.11, ал.3 от Наредба 4/14.09.2004г., както и възприемайки заключението на съдебно-техническата експертиза. Съдът не е кредитирал заключението в частта, в която вещото лице е приело, че разположението на общия водомерен възел на имота, не съответства на чл.27, ал.2 от Наредба 4/17.юни 2005г. приемайки, че този извод е правен. Съдът е тълкувал посочената разпоредба, приемайки, че тя не въвежда изискване за дължината на тръбата до влизането й в сградата, нито въвежда изискване тръбата да влиза откъм улицата. Според съда, по делото е установено, че водомерният възел в имота е в леснодостъпно, затворено, защитено и осигурено с осветление помещение за общо ползване и разстояние не по-голямо от 2м след влизането на тръбата в сградата. Също така, съдът е приел, че неизпълнението на дадените от ВиК дружеството предписания не попада в хипотезата на чл.41, ал.3, т.1 от Наредба 4/14.09.12г., при която операторът е овластен да преустанови водоподаването. Решението на административния съд е правилно. Първоинстанционният съд е определил правилно спорния въпрос, на който е дал и правилен отговор. Съдът е анализирал всички събрани по делото доказателства въз основа на който анализ е приложил правилно материалния закон. Тълкуването на приложимите норми от подзаконовите нормативни актове от съда е правилно. Действително, чл.11, ал.3 от Наредба 4/14.09.2004г. предвижда две алтернативни възможности за местоположението на водомерния възел на водопроводните отклонение в урбанизираните територии. В конкретния случай, обективно и правилно е прието от административния съд, че водомерният възел отговаря на изискването на посочената разпоредба във втората предвидена хипотеза. При това фактическо положение на водомерния възел, предписанието за изграждане на водомерния възел по начин, че да е изпълнена първата хипотеза на чл.11, ал.3 от Наредба 4/2004г. е незаконосъобразно. В този смисъл, административният съд правилно е преценил като законосъобразно решението на КЕВР в т.1 от решението й. Обосновано е прието от съда, че не са налице и предпоставките на чл.41, ал.3, т.1 от Наредбата за спиране на водоподаването. Мотивите на първоинстанционния съд напълно се споделят от касационната инстанция, което прави ненужно повтарянето им. Към тях може да се добави също така и посоченото в Решение 4580/3.04.2104г. на ВАС по адм.д. 1342/14г., а именно, че водопроводните отклонения с водомерните възли са част от общите мрежи на водоснабдителните и канализационните системи съгласно чл.7, ал.3 от Наредба 4/2004г., а не част от сградните инсталации или вътрешните ВиК мрежи на потребителите, които именно касае чл.41, ал.3, т.1 от същата наредба. По тези съображения, касационната инстанция преценява обжалваното решение като правилно, поради което следва да го потвърди. Воден от горното и на осн. чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд