Решение № 9990 от 3.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5305/2013 г.

Решение № 9990 от 3.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5305/2013 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, съответно от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез пълномощника юрк. Д. Петрова, и на ЗПК "Каблешково", със седалище гр. Каблешково, общ. Поморие, представлявана от управителя В. Господинов, подадена чрез процесуалните представители адв. Д. Потерова и адв. Я. Димова, против решение № 1100 от 18.02.2013 г., постановено по адм. д. № 850/2012 г. по описа на Административен съд София - град, с което, по жалба на ЗПК "Каблешково", е отменено като незаконосъобразно Уведомително писмо изх. № 02-020-2600/3730 от 02.10.2011 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания по Общо заявление за плащане на площ за кампания 2010 г. в частта на отказано изплащане на субсидии по Схемата за единно плащане на площ и по Схемите за национални доплащания на площ, като преписката е върната на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. С касационните жалби са инвокирани доводи за неправилност на обжалваното решение на трите касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, като в първата жалба то е атакувано изцяло, вкл. в частта на присъдени в полза на оспорващата кооперация разноски в размер на 1150 лева, а във втората жалба - само в частта за неприсъдените изцяло, в поискания размер разноски. Първият касационен жалбоподател счита за незаконосъобразни изводите на съда по отношение на допустимите за подпомагане земеделски блокове, в която връзка намира, че "съдът се е предоверил" на вещото лице, поради което ДФЗ не следвало да бъде задължен да изплаща субсидия за такава площ. Намира, че дори да е допуснал нарушение на административно-производствените правила при издаване на оспореното писмо, то не е съществено. Прави и възражение за несъобразяване на разноските в първоинстанционното производство в размер от 1000 лева, присъдени в полза на оспорващата кооперация, с фактическата и правна сложност на делото. Моли решението да се отмени в обжалваните части, като вместо него се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата против оспорения административен акт, както и да се намали размера на адвокатското възнаграждение на 450 лева. Претендира разноски за двете инстанции. Вторият касационен жалбоподател намира решението в частта относно редуцирания размер на разноските в негова полза за несъобразено с факта, че уведомителните писма от ДФ "Земеделие" представляват индивидуални административни актове с материален интерес, в случая - със значителен. Моли постановеното съдебно решение да се отмени в обжалваната част, и се присъди пълния претендиран размер от 2000 лева за адвокатско възнаграждение в първата инстанция. Претендира и разноски за настоящата инстанция. В откритото съдебно заседание пред ВАС първият касационен жалбоподател не изпраща процесуален представител, в писмен отговор поддържа жалбата, а вторият-чрез чрез процесуалните си представители адв. Д. Потерова и адв. Я. Димова моли за отхвърляне на първата касационната жалба като неоснователна, съответно съдебното решение в тази част да бъде оставено в сила, като поддържа своята жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите с доводи, че в обжалваните части не са налице нарушения на материално-правните норми и съдопроизводствените правила, както и че съдът е формирал обосновани правни изводи. Намира, че съдът е изяснил релевантните факти, като обсъдил доказателствата, възраженията и относимата правна уредба. Счита мотивираният извод за основателност на оспорването на уведомителното писмо за отказано финансово подпомагане по двете мерки за съответстващ на фактически установеното и го намира за изведен при правилно приложение на регламента по ЗПЗП. Посочва, че изводът за законосъобразност на обжалваното решение се налага от съвкупната преценка на доказателствата по делото, включително съдебно-техническата експертиза. Намира и мотивирания извод за редуциране размера на разноските по чл. 143, ал. 1 от АПК за постановен при спазени правила и правилно приложени норми. По тези съображения счита доводите на касаторите за неоснователни и че не са налице касационни основания за отмяна, като предлага решението да бъде оставено в сила изцяло. Касационните жалби са подадени в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежни страни, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, са неоснователни. Производството пред Административен съд София - град е образувано по жалба на ЗПК "Каблешково", подадена против Уведомително писмо изх. № 02-020-2600/3730 от 02.10.2011 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция в частта, с която на кооперацията е отказано изплащане на субсидии по Схема за единно плащане на площ (СЕПП) в размер на 47 123,11 лева и по Схемите за национални доплащания (СНДП) в размер на 21767,03 лева. Оспорващият възразил против констатациите на извършени проверки досежно състоянието на стопанисваната земя, поради което не е следвало да му се отказва субсидия по двете мерки, като твърдял, че административният акт е издаден, без да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая, т. е. при непълнота на доказателствата, респ. при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и нарушения на материалния закон. От писмените доказателства по приложената административна преписка и тези, представени от страните, които подробно е обсъдил, съдът приел за установено, че административното производство е образувано по подадено от жалбоподателя общо заявление за подпомагане на площ № 0221051050924 от 25.05.2010 г. за кампания 2010 г. по посочените две мерки. От приложената към заявлението таблица установил, че по тях са заявени и декларирани 138 бр. БЗС, като в относимата за случая част заявителят се отказал от два БЗС и частично е потвърдил 4 БЗС, а с оглед приложените към оспореното писмото таблици недопустимата за подпомагане площ по СЕПП е в размер на 79.84 ха, а по СНДП - 72.5 ха. Съдът съобразил представените по делото договори за отдаване на земеделска земя за съвместно ползване, като доказателства за ползваните земеделски земи. Съдът е направил обстоен преглед на приложимата нормативна база, регулираща административното производство по схемите за директни плащания. На първо място съобразил наличие на компетентност на издалия административния акт орган. По възраженията за нарушаване на материалния закон и за изясняване на спора съдът е допуснал и изслушал съдебно-техническа експертиза, която кредитирал като неоспорена от страните. С нея установил, че жалбоподателят е заявил по процесните схеми 134 БЗС, за всеки от които вещото лице посочило размера на допустимата и недопустимата площ вкл., като за всяко БЗС е посочило недопустима площ или некоректно изчертани граници, въпреки данните, че парцелът се обработва, като на кандидата не са правени проверки на място, нито теренни проверки, а извършените от ДФЗ административни проверки на заявлението на жалбоподателя са осъществени след получаване на окончателния допустим слой от Министерство на земеделието и храните. Съдът съобразил изводите си със заключението на вещото лице в частта на посоченото, че ответникът не е спазил допустимия толеранс при определяне на допустимите площи за подпомагане по отношение на парцелите, заявени от жалбоподателя, както и че при отчитане на този толеранс, съобразно предвиденото в Регламент 1122/2009 г., недопустимата площ по СЕПП е 31.32 ха, а по СНДП - 31.31 ха, съответно 1.90 % за СЕПП и 2.05 % за СНДП. С оглед горното приел е, че данните от съдебно-техническата експертиза и писмото на МЗХ са достатъчни за извод, че процесното уведомително писмо е постановено без да бъдат изяснени от страна на административния орган всички релевантни обстоятелства, което преценил като съществено нарушение на административнопроизводствените правила, с оглед засягане правата и интересите на заявителя. На трето място посочил, че административният орган носи тежестта да докаже наличието на фактите и обстоятелствата, послужили като основание за издаване на акта, което в случая приел, че не е направено. Въз основа на тези съображения съдът извел правен извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт в посочените части и го отменил. Упражнил е правомощието си по чл. 173, ал. 2 от АПК и върнал преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона, включително да съобрази при изчисленията относно наддекларираната площ правилото на чл. 58 от Регламент 1122/2009 г. С оглед изхода на спора присъдил в полза на оспорващия част - 1150 лева, от претендираните от него разноски в общ размер на 2150 лв., от които 50 лв. внесена държавна такса и 100 лв. депозит за съдебно техническа експертиза, като на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, вр. с чл. 144 АПК намалил възнаграждението за адвокат от 2000 лв. - на 1000 лева. Така постановеното решение е правилно. Не е допуснато нарушение на материалния закон, предвид следното: Съгласно чл. 32, ал. 1 от ЗПЗП, кандидатите за подпомагане, които съгласно § 1, т. 18 от Допълнителни разпоредби на ЗПЗП са земеделски стопани и други физически или юридически лица, които могат да участват в схеми за подпомагане по Общата селскостопанска политика, подават до териториалните структури на Разплащателната агенция /РА/ заявление за подпомагане по образец. Относимата за случая разпоредба на чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП посочва, че Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по Схемата за единно плащане на площ, когато кандидатът е заявил площи, които не стопанисва, като съобразно препращащата разпоредба на ал. 4 от същия законов текст Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по посочената по-горе алинея съгласно критериите, установени в законодателството на Европейския съюз. Наред с това съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП Разплащателната агенция намалява размера или отказва плащане по схеми за национални доплащания, когато кандидатът е заявил повече площи от установените при проверката по ал. 1, а именно за спазването на изискванията на схемите за национални доплащания. Предвид изложеното по-горе, съдът не е допуснал нарушения на материално-правните норми и е формирал обосновани правни изводи. Неоснователно е основното възражение в първата касационна жалба за допуснато от съда нарушение на материалния закон в частта на мотивите, че определени части от посочените БЗС са допустими за подпомагане и че при новото произнасяне административният орган следва да ги приеме за такива. Тези изводи на първостепенния съд са правилни, предвид констатациите на приетата и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза и данните по таблиците към оспореното писмо. Развитите по-нататък в касационната жалба аргументи са неоснователни, включително по съображения, изложени в посоченото в нея с твърдение за обратното решение № 625 от 15.01.2013 г. по адм. д. № 8931/2012 г., IV отд. на ВАС. Противно на твърдяното в тази жалба, правилна е преценката на съда, че административният орган е бил длъжен да изследва относимите обстоятелства служебно в съответствие с принципите на чл. 7 и чл. 9 от АПК, и като не е направил това, е нарушил разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 от АПК. Обоснован е и изводът, че административният орган не е изпълнил задълженията си по чл. 26, 28 и 34 от АПК, тъй като в хода на административното производство не е предоставил възможност за участие на жалбоподателя, включително да се запознае с допустимия слой, и да представи доказателства за поддържането на заявените БЗС в добро земеделско състояние. Правилен е изводът, че фактите и обстоятелствата, които са били от значение за осъществяването на преценка по подаденото заявление, не са били изяснени, в противоречие с приложимите административнопроизводствени правила и принципите за достъпност, публичност, прозрачност, последователност и предвидимост. Освен това следва да се посочи, че с оглед доказателствата по делото, се налага еднозначният извод, че ако не бяха допуснати посочените по-горе нарушения, би могло административният орган да достигне и до други изводи. Съдът е съобразил изводите си с практиката на ВАС - така напр. в решение № 15682/10.12.2012 г. по адм. д. № 12406/2012 г. на ВАС, IV отд. Решението в частта на присъдените съдебно-деловодни разноски е също правилно: Последният довод в първата касационна жалба, че размерът на присъдените разноски, в частта за адвокатско възнаграждение, е прекомерно завишен, съдът преценява за неоснователен. Законосъобразен е изводът на съда, че направеното искане за присъждане на адвокатско възнаграждение е основателно, доказано и своевременно заявено - преди приключване на устните състезания, с приложено адв. пълномощно за изплатено възнаграждение, освен платежен документ за депозита за вещо лице - 100 лева и д. т. от 50 лева. Съдът обосновано преценил искането за допустимо и частично основателно, в която връзка правилно е съобразил и направеното от ответната страна в първоинстанционното производство, чрез нейния процесуален представител възражение за прекомерност, съобразно нормата на чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. Правилно приел прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото, като съобразил правилото на чл. 143, ал. 1 от АПК и това на § 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, определящ, че в случаите по чл. 64 от Гражданския процесуален кодекс (отм.), както и в случаите на чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс присъденото възнаграждение не може да бъде по-ниско от трикратния размер на възнагражденията, посочени в тази наредба. По доводите във втората касационна жалба: Постановеното решение е правилно в частта за редуцираното адв. възнаграждение, с оглед становището на юрк. Гачев /л. 96 по делото/, съдържащо възражение на прекомерност, депозирано преди приключване на устните състезания в този съд. Тази процесуална възможност е предвидена в чл. 78, ал. 5 от ГПК, и с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът намира, че АССГ правилно и в съответствие с чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, е преценил сумата от 1000 лева за адв. възнаграждение, поради което и втората касационна жалба се явява неоснователна. Не отговаря на действителното положение твърдението, че съдът е съобразил размера присъденото възнаграждение само с посочената по-горе наредба предвид факта, че е уважил, макар и частично искането в размер далеч над 450 лева. Горният извод се налага от нормите на чл. 36, ал. 2 от ЗА, във връзка с чл. 8 и чл. 7, ал. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В този смисъл напр. решение № 8704 от 18.06.2012 г. по адм. д. № 599/2012 г., IV отд. на ВАС. Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че решението на административния съд е правилно, постановено при спазване на материалния и процесуалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационните жалби пороци, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора искането на касаторите за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 228 АПК е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,