Решение № 8936 от 29.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1780/2021 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс ( АПК). Образувано е по касационна жалба от ЧЕЗ Електро БългарияАД и касационна жалба от Комисията за енергийно и водно регулиране ( КЕВР), срещу Решение 4206 от 27.07.2020г., постановено от АССГ по адм.д. 9914/19 година. Искат отмяна на съдебното решение и отхвърляне на жалбата срещу решението на КЕВР. КЕВР претендира разноски по делото. Ответникът В. Желязкова чрез своя процесуален представител оспорва касационните жалби по съображения в писмени отговори. Иска потвърждаване на обжалваното решение. Претендира разноски. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационните жалби като допустими, тъй като са подадени от страни по делото, в срока по чл.211, ал.1 ГПК, срещу съдебно решение, подлежащо на касационно обжалване и неблагоприятно за касаторите. По основателността на касационните жалби касационната инстанция приема следното: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба от В. Желязкова против решение Ж-385/17.07.2019г. на КЕВР. Видно от самото оспорено решение на КЕВР е, че то е второ по административната преписка, образувано пред КЕВР по жалбата на В. Желязкова с вх. Е-04-02-268/08.09.2016 година, тъй като първото решение на КЕВР Ж-147/01.06.2017г. по тази жалба е било отменено с влязло в сила съдебно решение и преписката е върната на Комисията за ново произнасяне. С обжалваното решене ( второто по преписката) КЕВР отново прекратява административното производство, образувано по жалбата на Желязкова срещу ЧЕЗ Електро БългарияАД. Крайният резултат от административното производство е обоснован с извода, че В. Желязкова е абонат на ЧЕЗ Електро България АД за обект, находящ се в гр. Плевен, ул.[улица][номер], вкл. и за периода на въпросинте две издадени фактури, въпреки че тя е продала собствеността си в този имот на 12.07.2007г., но не е уведомила енергийното дружество за тази промяна. Установено е от комисията, че Желязкова не е ползвала имота през периода, за който са издадени фактурите, както и че през този период е имало прекъсване на електрозахранването за обекта, но са установявани самовключвания. Решаващият извод на КЕВР, за да приеме оспорения резултат е, че в правомощията й не влизало задължението за разследване и установяване на нарушения във връзка с нерегламентирано потребление на ел. енергия, както и продължителността и времето на пребиваване на живущите лица в имота. С обжалваното пред настоящата инстанция решение, АССГ отменя по жалбата на Желязкова оспореното решение на КЕВР и изпраща преписката на Комисията за ново произнасяне, като последната е осъдена да заплати на жалбоподателката направените от нея по делото разноски. Съдът е постановил този резултат след подробен анализ на указанията, дадени на КЕВР с първоначалното съдебно решение по спора и тяхното изпълнение от КЕВР при връщането на преписката. В резултат на този анализ, административният съд е стигнал до заключението, че указанията на съда, дадени с решението, с което първоначалното решение на КЕВР е отменено и преписка е върната за ново разглеждане, не са изпълнени. Конкретно, съдът е посочил, че КЕВР не изпълнила указаниата за конституиране в административното производството на С. Цанков, който е собственик на имота през въпросния период и от който е ползвана ел.енергия, не е извършена проверката за установяване на фактите по спора, не са анализирани действията на оператора за съотвествието им с правилата, приети в ПРПЕУ. В резултат на неизпълнение на тези указания, съдът е приел, че и при второто разглеждане на преписката, не са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като правилно. Съгласно чл.22, ал.1, т.2 от Закона за енергетиката, КЕВР разрешава спорове между клиенти и доставчици на енергия. По аргумент от чл.147, ал.1 и чл.144, ал.1 от Наредба 3/21.03.2013г. за лицензиране на дейностите н енергетиката ( наричана за краткост по-долу Наредба 3), КЕВР образува административно производство по редовна и допустима жалба, и събира доказателства за изясняване на обстоятелствата по нея. Следователно, в правомощията на КЕВР в хипитазата на чл.22 ЗЕ влиза предприемането на необходимите процесуални действия включително и служебно, за установяване на обективната обстановка, за да може правилно да разреши спора между спорещите В конкретния случай, в жалбата на Желязкова се твърди, че ЧЕЗ е допуснала сериозни нарушения след като е констатирала проблеми с ползването и заплащането на електрическата енергия за имот в гр.Плевен, ул. [улица][номер], който тя е продала още през 2007 година, включително и чрез неуведомяването й за възникнали проблеми, в резултат на което отказва да заплати суми за ел. енергия, която тя не е консумирала. Становището на ЧЕЗ Електро България АД, така както е отразено в отговора от 10.11.16г. е, че е налице договор с Желязкова за обекта ,находящ се на посочения адрес. Задълженията са плащани до м.септември 2009г., като след това енергийното предприятие многократно е възлагало на електроразпределителното дружество да бъде прекъснато електроснабдяването на обект, но въпреки това отново е отчитана консумация, извършено е преустановяване на снабдяването с демонтаж на електромера на 16.11.11г., след което е установено самовключване. Отправена е покана към С. Цанков купувач на имота, за изясняване на действителния ползувател на ел. енергията, на която той не се е отзовал. От съдържанието на жалбата и отговора става ясно, че за разрешаването на спора, е било необходимо да се установят редица факти и обстоятелства от значение за случая, за чието установяване именно преписката е върната отново на КЕВР от съда след отмяната на първоначалното прието от нея решение. От съществено значение за спора е събирането на информация от купувача на имота Цанков, във връзка с което съдът е указал необходимостта от участието му в административното производство, което не е изпълнено от КЕВР. Не е изяснено и обстоятелството, кога ( на кои дати и по какъв начин) ЧЕЗ Електро България АД е поискало от електроразпределителното дружество да бъде прекъснато електроснабдяването на обекта, за да се прецени, дали това е направено своевременно. Не изяснено и дали ЧЕЗ Електро България АД е уведомило Желязкова за установеното самовключване и ако не е, защо. Сигнализирани ли са също така компетентните органи, които могат да проведат разследване за установеното самовключване и извършителя му. Съгласно чл.144, ал.1 от Наредба 3, при проверката на подадената жалба се събират всички необходими доказателства за изясняване на обстоятелствата по нея. След като няма ограничение за допустимите пред КЕВР доказателства в производствата по чл.22, то не е съществувала пречка да се изясни и действителния ползувател на имота през съответния период, както чрез изискване на информация за регистрираните на адреса лица, така и чрез сведения от трети неучастващи в производството лица ( съседин на имота), които да се съберат служебно от КЕВР по аргумент от чл.36, ал.1 АПК вр. с чл. 44 и сл. АПК. Липсва и категоричен извод в решението на КЕВР, приема ли Комисията, че през въпросния период Желязкова не е ползвала имота или не, и ако приема, че не го е ползвала, защо счита, че тя трябва да заплати консумираната ел.енергия за същия период, след като са установени и нарушения с нерегламентирано потребление на ел. енергия за обекта. След като всичко посочено по-горе не е изяснето, основателно е преценено от първоинстанционния съд, че повторно не е извършено изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. Решението на първоинстанционния съд като правилно следва да се остави в сила. Желязкова, чрез процесуалния си представител е направила искане за присъждане на разноски по делото, за които е представила списък ( лист 42 от касационното дело), както и доказателство, че са направени - договор за правна защита и съдействие между адв. Волева и Желязкова, с договорено и платено възнаграждени в размер на 800 лева ( гърба на лист 26 от касационното дело). Процесуалният представител на КЕВР е направил възражение за прекомерност на претендираните разноски, което настоящият съдебен състав преценява като неоснователно предвид минимлния размер на предвиденото адвокатско възнаграждение съгласно чл.8, ал.3 от наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Желязкова чрез процесуалния си представител е депозирала по делото два отговора на касационни жалби като е била и представлявана от адвокат в проведеното по делото съдебно заседание. Всеки един от касаторите следва да възстанови на Желязкова по 400 лева, направени разноски за адвокатско възнаграждение. По тези съображения и на осн . чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд