Решение № 13806 от 9.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8791/2020 г.

Решение № 13806 от 9.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8791/2020 г., II о., докладчик съдията Диана Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от процесуалният представител на Й. Ангелова и М. Ангелов срещу Решение № 523/23.04.2020 г. постановено по адм. д. № 859/2015 г. по описа на Административен съд –Варна. В касационната жалба се развиват оплаквания за неправилност на съдебното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост-касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът не е обсъдил в тяхната съвкупност и взаимна връзка събраните по делото доказателства, поради което е направил своите правни изводи в противоречие със закона. Излагат се съображения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила поради събиране на нови доказателства след възобновяване на делото, както и различия в мотивите на определението по спиране на делото и съдебното решение. Сочи се, че при издаването на оспорения административен акт са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила-констативния акт не е връчен на страните по надлежния ред, административния орган не е изследвал въпроса за търпимостта на строежа. Оспорват се и изводите на съда за наличието на предпоставките на чл. 154, ал. 2, т. 6 ЗУТ. Претендира се отмяна на обжалваното решение, след което да са постанови ново с което оспорената заповед да бъде отменена. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. В с. з. касационните жалбоподатели не се явяват и не се представляват. Ответната страна не се явява в с. з. и не изпраща представител. Представя писмен отговор, с който оспорва основателността на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Предлага обжалваното съдебно решение като постановено при липса на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия си състав приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежни страни по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и в законовия срок по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу съдебен акт подлежащ на касационен контрол. Разгледана по същество същата е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд -Варна е отхвърлил жалбата на Й. Ангелова и М. Ангелов против Заповед № 0347/4.02.2015 г. издадена от Зам. кмета на Община Варна, с която на осн. чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ е разпоредено премахване на незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, съставляващ "Преустройство на паркомясто в помещение приобщено към кабинет, разположен в партерния етаж в жилищна сграда, находяща се в УПИ Х-1503, 94 в кв. 357 по плана на 10 м. р. [населено място], с административен адрес [адрес] [населено място]. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел че оспорения пред него административен акт е издаден от материално компетентен орган и в рамките на регламентираните му правомощия, както и че същия е постановен в предвидената законова форма и съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК. При издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същият е в съответствие със закона. По същество съдът е приел, че изграденото преустройство на паркомясто в помещение съставлява "строеж" по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, четвърта категория, който строеж съставлява незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. С оглед годината на извършването му същия не може да се приеме като търпим строеж. Решението е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на административен акт, подлежащ на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд, в рамките на правомощията му. Обжалваният съдебен акт не страда и от твърдяните касационни пороци. Развитите от касационните жалбоподатели съображения не се кредитират от настоящия състав и не обуславят неправилност на проверявания съдебен акт. Не се установиха допуснати от съдебния състав нарушения на съдопроизводствените правила, въпреки обратните твърдения в жалбата. Доказателствените искания на страните, направени в хода на съдебното производство са уважени с оглед техните твърдения и възражения, приетите доказателства са допустими и относими към правния спор, обсъдени са от съда, който е постановил мотивиран съдебен акт. Обстоятелството, че след възобновяване на съдебното производство съдът е събирал допълнителни доказателства-повторна единична експертиза, не съставлява нарушение на съдопроизводствените правила. Преди постановяване на своя съдебен акт съдът е длъжен да изясни делото от фактическа страна, като събере относимите към правния спор доказателства. В административния процес, за разлика от гражданския не е налице преклузия за събиране на доказателства до ход по същество. Нещо повече, съдът би могъл да назначи повторна, допълнителна или разширена експертиза по всяко време на делото, не само при направено изрично искане за това от някоя от страните, а и служебно по силата на чл. 171, ал. 2 АПК при преценка, че такава е необходима. Със събирането на допълнителни доказателства по никакъв начин не е нарушена равнопоставеността на страните в процеса. Жалбоподателите са имали възможност, при преценка че е необходимо да поискат събиране на нови доказателства, както и да оспорят заключението по повторната експертиза, което не е сторено. Проверявания съдебен акт е постановен въз основа на доказателства и отчасти на заключенията по съдебно-техническите експертиза, които са обсъдени при спазване на процесуалното правило на чл. 202 АПК, като са изложени убедителни мотиви в кои части и защо се кредитират. Не съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила и че съдът не е кредитирал показанията на част от разпитаните свидетели. От мотивите в съдебния акт и видно, че съдът е обсъдил показанията на всички свидетели, с което е спазил нормата на чл. 235, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. Съдът е изложил мотиви защо кредитира показанията на едни от свидетелите респ. не кредитира на други. Това е негово право съгласно чл. 172 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, като изложените мотиви в тази насока са логически обосновани и се споделят от настоящата инстанция. Решението на Административен съд-Варна е постановено и при правилно прилагане на закона. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, анализирал е всички факти от значение за спорното право и е извел правни изводи, които изцяло се споделят от касационната инстанция. Обосновано и в съответствие с материалния закон в проверяваното решение е прието, че оспорената пред Административен съд- Варна заповед е законосъобразна. Аргументите на касационните жалбоподатели за противното не се споделят от настоящата инстанция. Предмет на съдебен контрол пред първата инстанция е заповед на Зам. кмета на Община Варна издадена на осн. чл. 225 а ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ във вр. с чл. 154, ал. 2, т. 6 ЗУТ. Правилни са изводите на съда, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на административно производствените правила. Съставения Констативен акт от 31.10.2014 г. е бил връчен на жалбоподателите по реда на § 4, ал. 2 от ДР на ЗУТ. Но даже и да се приеме, че има нарушение в процедурата по връчването му, то същото не съставлява съществено такова по смисъла на закона. Правните последици от неизпълнението на регламентираната в чл. 225а, ал. 2 ЗУТ процедура се преценява с оглед спецификата на това производство. В случая адресатите на заповедта надлежно са упражнили правото на оспорване на административния акт, поради което в съдебния процес са могли да направят всички свои възражения. Съществено е това нарушение което би обусловило друг резултат, различен от постановения от административния орган. В случая направените от административния орган констатации определящи строежа като незаконен не са оборени в първоинстанционното приозводство. Касационната инстанция също счита че оспорената заповед е издадена в съответствие със закона. Съгласно чл. 148, ал. 1 ЗУТ строежи могат да се извършват само, ако са разрешени съгласно този закон, а съгласно чл. 137, ал. 3 ЗУТ строежите се изпълняват в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план и съгласувани и одобрени инвестиционни проекти при условията и по реда на този закон. Разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ЗУТ разпорежда, че след издаването на разрешението за строеж се допускат само несъществени отклонения от одобрения инвестиционен проект. Кои отклонения са съществени и кои несъществени е уредено в ал. 2 и ал. 3 на същата законова норма. В настоящия казус жалбоподателите твърдят, че се касае до несъществени отклонения от проектите тъй като същите не засягат конструктивната цялост и стабилност, общи части и инсталации, както и че първоначалния проект не е отговарял на законовите изисквания. От заключението на съдебно-техническата експертиза изготвена от в. л. арх. Р. Статева се установява, че извършените СМР и изградения на място строеж съставлява съществено изменение на одобрения на 1.06.2010 г. инвестиционен проект по смисъла на чл. 154, ал. 2, т. 6 ЗУТ-нарушават се предвижданията на проекта, като се променя предназначението на обекта, отнемат се или се изменят съществено общи части на строежа. В случая промяната на предназначението се състои като от паркомясто, полуоткрито са обособява склад и общо помещение, в частта на паркомястото попадащо в обема на сградата. За целта помещението е затворено към вътрешния двор, като е монтиран вратопрозорец от PVC профил, с дължина 2. 55 м., а по продължение на стената на асансьорната шахта е изградена нова преградна стена, с която прохода от сградата към вътрешния двор е затворен. Освен това тази площ е обща част за всички собственици. В тази насока е нотариален акт № 170/2014 г., с който жалбоподателите се легитимират като собственици на 11. 82 ид. части от ПИ № 10135.1503.94 с право на ползване на обособено паркомясто № 1. Настоящата инстанция приема и заключението на административния съд, че процесния строеж е извършен преди издаване на акт образец № 15. При това положение за извършеното изменения в одобрения инвестиционен проект е следвало да се спази процедурата по чл. 154, ал. 5 и ал. 6 ЗУТ, а именно съгласно първата разпоредба искане от възложителя, придружено с нотариално заверено съгласие на заинтересованите лица по чл. 149, ал. 2 въз основа на одобрен инвестиционен проект към издадено разрешение за строеж, като тези изменения се отразяват със заповед за допълване на издаденото РС и се допускат преди реализирането им. Ал. 6 на чл. 154 ЗУТ предвижда измененията в одобрения инвестиционен проект в обхвата на съществените отклонения по ал. 2, т. 5-8 да се одобряват при условията и по реда на чл. 145 ЗУТ в сроковете по чл. 144, ал. 3 ЗУТ, както и заповедта за допълване на РЗ по ал. 5 да се издава едновременно с одобряване на измененията в инвестиционния проект. Доколкото по делото не е доказано, нито се твърди от жалбоподателите изпълнение на сочената процедура, то правилно решаващият съд е приел, че обектът-предмет на премахване по процесната заповед е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Ирелевантно за настоящото производство е кой е извършител на строителството. Жалбоподателите са адресати на оспорената заповед в качеството си на собственици на процесния строеж. Съгласно § 3, ал. 1 от Наредба № 13/2001 г. за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи адресати на заповедта по чл. 225 ЗУТ са физически или юридически лица, които могат да бъдат собственика, лица с ограничено вещно право на строеж или извършителя на незаконни строеж, като правото срещу кого от тези лица да образува и приключи производството по чл. 225 ЗУТ принадлежи на компетентния административен орган. В случая жалбоподателите са едни от тези лица в качеството им на собственици. С оглед годината на извършване на строежа не са налице предпоставките установени в нормите на § 16 ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ за търпимост. В тази връзка неизлагането на мотиви в обжалваната заповед за годината на извършване на строежа не съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Във всички случаи съдът извършва проверка за наличието на предпоставки за търпимост на незаконния строеж. При тези данни правилни са изводите на решаващия съд, че оспорената заповед на Зам. Кмета на Община Варна е законосъобразна. При това положение обжалваното решение при липса на отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото и при изрично и своевременно заявената от процесуалният представител на ответната страна претенция за присъждане на разноски, касационните жалбоподатели дължат такива съставляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева определено по правилата на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ във вр. с чл. 144 АПК. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение