Решение № 13618 от 15.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12282/2009 г.

Решение № 13618 от 15.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12282/2009 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на Величка Иванова Елшишка от с. Войводино, област Пловдив, представлявана от адв. Дуков против решение от 26.06.2009 г., постановено по адм. дело № 314/2009 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № РД-18-99/12.11.2008 г. на изпълнителния директор на Агенцията за геодезия, картография и кадастър /АГКК/ София, с която е одобрена кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на с. Войводино, община "Марица", област Пловдив, в частта й за имот с идентификатор 502.115. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК, с искане за отмяната му. Ответникът - Кръстю Николов Кръстев е депозирал писмено становище за основателност на касационната жалба. Останалите ответници - изпълнителният директор на АГКК София, Славка Борисова Атанасова, Даниела Петкова Кръстева и Милко Асенов Константинов не са взели становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени законосъобразността на оспорения административен акт, както с оглед на заявените с жалбата основания, така и служебно, в изпълнение на разпоредбата на чл. 218 от Административнопроцесуалния кодекс, предвид събраните по делото доказателства, приема за установено следното: С обжалваното решение Административен съд - Пловдив е отхвърлил жалбата на Величка Иванова Елшишка от с. Войводино, област Пловдив, срещу заповед № РД-18-99/12.11.2008 г. на изпълнителния директор на Агенцията за геодезия, картография и кадастър /АГКК/ София, с която е одобрена кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на с. Войводино, община "Марица", област Пловдив, в частта й за имот с идентификатор 502.115. По делото е установено, че със заповед № РД-16-17/8.06.2006 г. изпълнителният директор на АГКК София е открил производство по създаване на кадастралната карта и кадастралните регистри за няколко землища в област Пловдив, между които и това на землището на с. Войводино, община Марица, като заповедта е била обнародвана в ДВ бр. 55/7.07.2006 г. В срока за подаване на възражения жалбоподателката не е упражнила това свое право, като възражение е подал ответника Кръстю Николов Кръстев на 8.10.2007 г. с искане да бъде отразена правилно границата между имоти ПИ 502.115 и 502.919. Комисията е разгледала възражението и е приела, че имотната граница между цитираните имоти е отразена правилно в съответствие с границата между парцели ХV-116 и ХIV-115, 114 от кв. 16 по действащия регулационен план. Със заповед № РД-18-99/12.11.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК гр. София, е одобрил кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на с. Войводино, община "Марица", община Марица, област Пловдив, като в 30 - дневния срок от датата на обнародване в ДВ бр. 105/9.12.2008 г. жалбоподателката е оспорила същата в частта й за имот с идентификатор 502.115, с оплакване, че изготвената карта не отговаря на действителното положение на имотите, като не е взета предвид предходна заповед за отстранена допусната грешка в кадастралната основа на населеното място. Жалбоподателката се е легитимирала с нот. акт № 59/2005 г. година като собственик на 413/1011 ид. ч. от дворно място от 1011 кв. м., съставляващо УПИ ХIV-114,115 от кв. 16 по плана на с. Войводино, заедно с построената в него двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 64 кв. м. Със заповед № РД-09-467/27.06.2008 г. на кмета на община "Марица", на основание чл. 129, ал. 2 от ЗУТ е одобрено попълване на кадастралния план на с. Войводино с нанасяне на вярната имотна граница между имоти 116 и 115 в кв. 16, без промяна на регулационната линия между УПИ ХV-116 и УПИ 114,115, съгласно приложената скица в кафяв цвят. По делото е назначена съдебно - техническа експертиза, която е дала заключение, че действащият регулационен план на с. Войводино е одобрен през 1995 г. и процесните имоти 114 и 115 са обединени в УПИ- ХIV-114,115, като им е осигурен достъп до улица с тупик, като УПИ ХIV-114,115 има лице 3 метра. С цитираната по-горе заповед е одобрено попълване на кадастралния план съгласно изготвения акт за непълноти и грешки, без промяна на регулационната линия между УПИ ХV-116 и УПИ ХIV-114,115. При така обсъдените доказателства, АС с решението си е отхвърлил жалбата на касаторката срещу заповедта за одобряване на КК и КР на землището на село Войводино по отношение на процесния имот, като постановена от компетентен орган и в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, и в съответствие с материалния закон. Изложени са съображения, че административният орган правилно е приложил разпоредбите на чл. 38 и 43, ал. 1 от ЗКИР и Наредба № 3 за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, като имотната граница между имоти 502.115 и 502.919 е нанесена правилно съгласно действащия устройствен план и нанесената корекция, както правилно е нанесен и тупикът между имоти 502.109 и 502.107, осигуряващ достъп до улица на имота на жалбоподателката. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. Съгласно чл. 49, ал. 2 от ЗКИР заповедта на изпълнителния директор на АГКК подлежи на обжалване, като по смисъла на общата процесуална норма това право се поражда за заинтересованите лица, т. е. чиито права и законни интереси са засегнати от издадения административен акт. Специалният ЗКИР определя заинтересованите лица в § 1, т. 13 от ДР, като дефинира заинтересуваните лица по чл. 54, ал. 1, като собственици и носители на други вещни права на недвижими имоти, чиито права се засягат от изменението. Обосновани и правилни са изводите за неоснователност на жалбата, касаеща имоти с идентификатори 502.115 и 502.919 и решението съответства на разпоредбите на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г., по силата на която съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (наредбата), границите на поземлените имоти се установяват приоритетно от посочените в 5 точки източници, които се преценяват в изброената последователност. На първо място между тях е местоположението на имота върху терена, означено по реда на чл. 36, т. 1 и чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗКИР или от посочените от собствениците гранични точки. Последното предполага, че граничните точки следва да са посочени от собствениците в процеса на изработване на съответната кадастрална карта и кадастрален регистър, а не впоследствие, преди приемането на същите по реда на чл. 45 от ЗКИР чрез възражение до административния орган. След като в случая, границата на процесния имот със съседния на него имот не е била означена по реда на т. 1, тази разпоредба не може да бъде приложена. Доводите, че материализираните на място граници се различават от имотната граница по влезлия в сила регулационен план не могат да бъдат споделени, тъй като прилагането на петте хипотези на на чл. 14 от Наредба № 3 е приложимо само при липса на влязъл в сила регулационен план, поради което са правилни изводите на АС, че имотът, собственост на жалбоподателката е бил отразен в регулационния план на населеното място, и по отношение на него правилно е приложено изготвянето на кадастралната карта да бъде по отразената граница на влезлия в сила и приложен регулационен план на населеното място. Предвид на изложеното, решението на АС, като обосновано и постановено в съответствие с материалноправните разпоредби и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Разноски от ответниците не са претендирани, поради което такива не се присъждат в настоящето производство. Воден от горното, Върховният административен съд, пето отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК,