Решение № 9760 от 17.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11362/2017 г.
ВАСIII отделение17.07.2018 г.докладчик Албена Радославова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4931 от 20.07.2017 г., постановено по адм. дело № 629/2017 г. по описа на Административен съд- С. град Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 9760 от 17.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11362/2017 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от заместник председателя на Държавна агенция за бежанците /ДАБ/ чрез юриск. Д. П. срещу решение № 4931 от 20.07.2017 г., постановено по адм. дело № 629/2017 г. по описа на Административен съд- С. град. К. твърди неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съда да отмени съдебното решение със законните последици. Редовно призован за датата на съдебно заседание, касаторът се представлява от юриск. М., която поддържа касационната жалба, а по същество твърди основателност на същата, съответно - неправилност на съдебното решение по изложените в нея съображения. Представя справка за актуалното състояние в Иран. Ответникът, М. Ф. Б., редовно призована, се явява лично и с процесуалния си представител адв. Ж., който оспорва жалбата, а по същество твърди правилност на атакувания с нея съдебен акт по съображения, подробно развити устно в хода по същество. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ е отменил решение № 5238 от 12.08.2014 г. на заместник председателя на ДАБ при МС, с което е постановен отказ за предоставяне на хуманитарен статут на М. Ф. Б., гражданка на Иран и преписката е върната на органите на ДАБ за ново разглеждане в съответствие с указанията, дадени в мотивите на същото. За да постанови решението си, съдът е приел, че актът на зам. председателя на ДАБ, макар постановен от компетентен орган и при спазване на изискванията за форма, е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в това, че при постановяването му административният орган не се е съобразил със задължителните указания, съдържащи се в мотивите на съдебното решение, с което предходно административно решение на орган на ДАБ е отменено и преписката е върната в ДАБ за ново произнасяне. Видно от съдържанието на Решение № 5238/12.08.2014 г. на зам. председателя на ДАБ, същото е постановено, след като с влязло в сила съдебно решение на АССГ по адм. д. № 758/2013 г. предишен административен акт - решение № 817/04.12.2012 г. на председателя на ДАБ е отменен в частта му, с която на М. Б. е отказан хуманитарен статут и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. В касираното пред ВАС съдебно решение АССГ е приел, че, въпреки формалното посочване на решението по адм. д. № 758/2013 г. по описа на АССГ като основание за издаване на административния акт, от мотивите на същия е видно, че при постановяването му не са спазени задължителните указания, съдържащи се в този съдебен акт. Административният съд, обсъждайки указанията, дадени на органите на ДАБ в мотивите на решението по адм. д. № 758/2013 г. по описа на АССГ, допълнени и с мотивите на ВАС при оставянето му в сила, е групирал същите в пет точки: 1. Да бъде обсъдено доказателството, имащо отношение към търсената от М. Б. закрила по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ - Удостоверение 025/08.06.2009 г. на центъра за подпомагане на хора, преживели изтезания; 2. Да се обсъди гласуваната в рамките на Третия комитет на ОС на ООН на 27 ноември 2012 г. резолюция за ситуацията по правата на човека в Иран и предхождащите я констатации на този форум в същата връзка; 3. Да се изследва въпросът: ако на чужденката се откаже предоставяне на хуманитарен статут не биха ли се нарушили правата на детето й с оглед разпоредбите на чл. 24 от Хартата "Права на детето", основана на Конвенцията за правата на детето от 20 ноември 1989 г. - в частност чл. 3, чл. 9, чл. 12 и чл. 13 от нея.; 4. Да издаде акта си в светлината на чл. 8 от Конвенцията за правата на човека и основните свободи като, при евентуален отказ за предоставяне на хуманитарен статут, да изложи мотиви защо намира, че в случая не би била нарушена разпоредбата на чл. 8 от ЗКПЧ и принципа на пропорционалност.; 5. Административният акт да се съобрази с практиката на СЕС, считано от Решение по дело Stauder / дело 29/69, точка 7/ до Решение по дело Mangold / дело С-144/04, точка 75/ АССГ е приел, че нито едно от тези указания не е изпълнено при постановяване на процесното решение № 5238 от 12.08.2014 г. на заместник председателя на ДАБ при МС. В мотивите на административния акт не е обсъдено нито Удостоверение 025/08.06.2009 г. на Центъра за подпомагане на хора, преживели изтезания, нито представеното по адм. д. № 758/2013 г. /АССГ писмо от Секретариата на Р. П. от 28.07.2009 г., което според административния съд също е относимо към предмета на административния акт. Липсват каквито и да било мотиви по обстоятелствата, вързани с масовото нарушаване на човешките права и свободи в Иран. Не е обсъден и въпросът, ако на чужденката бъде отказан хуманитарен статут, не биха ли се нарушили правата на детето й по чл. 24 от Хартата "Права на детето", както и нейните права по чл. 8 от ЕКЗПЧ. Не са изтъкнати каквито и да било мотиви във връзка с указанията на съда по обсъждане на цитирани от него във времеви диапазон решения на СЕС по подобни въпроси. Според АССГ, макар горните пропуски да не водят до нищожност по смисъла на чл. 177, ал. 1 от АПК, същите обуславят незаконосъобразност на решението на зам. председателя на ДАБ като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. По горните съображения, както и поради обстоятелството, че административният орган не бил съобразил наведените от жалбоподателката основания за възникнал у нея страх от завръщането й в страната по произход, АССГ е отменил решението на зам. председателя на ДАБ и е върнал административната преписка на административния орган за ново произнасяне. Съдебното решение е правилно. Настоящата касационна инстанция споделя изцяло развитите от АССГ правни доводи за това, че при постановяване на административния акт не са изпълнени указанията, съдържащи се в мотивите на съдебния акт, с който преписката е върната за ново произнасяне и които са задължителни за зам. председателя на ДАБ по аргумент от чл. 177, ал. 2 от АПК. Макар, доколкото в случая приложима е разпоредбата на чл. 173, ал. 1 от АПК, правилно АССГ да е приел, че неспазването на тези указания не води до нищожност на несъобразения с тях административен акт, правилно административният съд е приел, че неспазването им води до незаконосъобразност на същия, обуславяща отмяната му. Обосновано АССГ е заключил, че след отмяна на административното решение и връщането му за ново произнасяне на административния орган, същият следва да изпълни пунктуално всичките пет указания, дадени му в мотивите на решението по адм. д. № 758/2013 г. по описа на АССГ, първото - допълнено и с обсъждане на документа на л. 47 от адм. д. № 758/2013 г., като изложи подробни и задълбочени мотиви по всяко едно от тях. Наред с горното административният орган при следващото си произнасяне по молбата на М. Б. за предоставяне на хуманитарен статут следва да съобрази и актуалната ситуация в страната по произход - Иран във връзка с разпоредбите на чл. 9, ал. 1 и от ЗУБ. С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2,предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение