Решение № 14507 от 29.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8056/2019 г.
ВАСI отделение29.10.2019 г.докладчик т Емилия Миткова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 883 от 2.05.2019 г. по адм. дело № 850/2018 г. по описа на Административен съд – Варна, което е отхвърлена жалбата на "БАЛЕВ БИО" ЕООД, против решение рег. № 32-58452/23.02.2018 г., издадено от и. д. началник на Митница-Варна, с което е коригирана кл. ЗЗ в MRN N 17 BG002002 H0070298/12.06.2017 г. и е определен тарифен код 3924 10 00 11 и са взети под отчет допълнителни държавни вземания - мито в размер на 4276, 43 лв. и ДДС в размер на 855, 28 лв., както и в частта за разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА: Отменя по жалбата на "БАЛЕВ БИО" ЕООД, решение рег. № 32-58452/23.02.2018 г., издадено от и. д. началник на Митница-Варна, с което е коригирана кл. ЗЗ в MRN N 17 BG002002 H0070298/12.06.2017 г. и е определен тарифен код 3924 10 00 11 и са взети под отчет допълнителни държавни вземания - мито в размер на 4276, 43 лв. и ДДС в размер на 855, 28 лв. ОСЪЖДА Агенция "Митници" да заплати на "БАЛЕВ БИО" ЕООД съдебни разноски за двете съдебни инстанции в общ размер от 4055, 05 лв. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 14507 от 29.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8056/2019 г., I о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "БАЛЕВ БИО" ЕООД чрез адв. Якимов и адв. Айдарова срещу решение № 883 от 2.05.2019 г. по адм. дело № 850/2018 г. по описа на Административен съд – Варна (АС - Варна), с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение рег. № 32-58452/23.02.2018 г., издадено от и. д. началник на Митница-Варна, с което е коригирана кл. ЗЗ в MRN N 17 BG002002 H0070298/12.06.2017 г. и е определен тарифен код 3924 10 00 11 и са взети под отчет допълнителни държавни вземания - мито в размер на 4276, 43 лв. и ДДС в размер на 855, 28 лв. С решението "БАЛЕВ БИО" ЕООД е осъдено да плати в полза на ТД "Северна морска" при Агенция "Митници" юрисконсултско възнаграждение в размер на 586 лева. В касационната жалба се поддържат всички касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за неправилност на решението - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Конкретните оплаквания се отнасят до незаконосъобразност на потвърденото от съда тарифно класиране на процесната стока – бамбукови чаши, като се твърди, че то не съответства на характеристиките на стоката. Посочва, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че обяснителните бележки към Комбинираната номенклатура (КН) съдържат императивно правило - теглото на свързващите вещества на стоките да не надвишава 15 %. Излага, че обяснителните бележки към КН не са източник на правото, позовавайки се на решения на Съда на Европейския съюз (СЕС). Твърди, че така извършеното класиране е в остро противоречие с правилото на 3/б на Общите правила за тълкуване на КН, тъй като от съдебно-химическите експертизи (СХЕ) не се установява кой е определящият характера на чашата материал. Посочва, че от обжалваното решение не става ясно защо меламиновата смола е приета за определяща характера на чашата материал, тъй като бамбуковата чаша съдържа около 25 % от нея и над 50 % - дървесни влакна. Искането е за отмяна на решението. Претендират се разноски. Ответникът – директорът на Териториална дирекция (ТД) "Северна морска", изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираните от касатора разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти съгласно чл. 220 от АПК, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС - Варна е било решение рег. № 32-58452/23.02.2018 г., издадено от и. д. началник на Митница-Варна (към настоящия момент директор на ТД "Северна морска"). От фактическа страна е установено, че с MRN N 17 BG002002 H0070298/12.06.2017 г. е оформен режим "допускане за свободно обръщение" на стока бамбукови чаши – 34 000 броя от Китайската народна република (Китай) с получател "БАЛЕВ БИО" ЕООД. За стоката в кл. ЗЗ от митническата декларация е деклариран ТАРИК код 4419190000 и мито по отношение на трети страни 0 %. В кл. 47 са посочени държавни вземания за ДДС в размер на 13 457, 49 лв., при данъчна основа 67 287, 44 лв. И. д. началник на Митница-Варна е издал оспореният административен акт, с който не е приел декларирания тарифен код, определил е нов ТАРИК код 3924100011 за по MRN N 17 BG002002 H0070298/12.06.2017 г. при ставка мито – 6, 5 % и задължения за доплащане: мито – 4276, 43 лева и ДДС – 855, 28 лева. За да постанови обжалваното решение съдът е изложил мотиви, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, поради което същият не страда от пороци, водещи до неговата нищожност. Посочил е, че в хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения и правото на защита на дружеството е било гарантирано. За безспорно съдът е приел, че процесната стока декларирана като бамбукови чаши 34 000 броя, с тарифен код 44191900 представлява композитен материал, съдържащ два основни компонента – растителни влакна и смола меланин. Установил е, че съдържанието на меланиновата смола е в границите на 25 %, видно от работилите по делото СХЕ, представения в хода на административното производство протокол от определяне на състава на продукт от Лесотехнически университет, Изследователски сектор, включително и от представената декларация на производителя. Съдът е констатирал, че от заключенията на вещите лица няма яснота по въпроса кой от двата компонента придава основния характер на чашите. Според вещото лице Тулешков, когато полимерът е над 12 % има композитен материал, а смолата ще е водещ материал, ако е повече от 60 %. Съдът е изложил, че с Международна конвенция по Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките /съставена в Брюксел на 14 юли 1983 година, обн., ДВ, бр. 15 от 17.02.2006 г., в сила за Република България от 1.01.1992 г./ са приети общи правила за тълкуване и класирането на стоките в номенклатурата. В обяснителните бележки към позиция 44. 19 е посочено, че артикулите в тази позиция могат да бъдат, както от дървен материал, така и от плочи от дървесни частици или от подобни плочи от дървесни влакна, от слоест или от така наречения "уплътнен" дървен материал. Плочите от дървесни частици и подобни плочи от дървен материал или от други дървесинни материали, дори агломерирани със смоли или с други органични свързващи вещества са включени в позиция 4410 от Комбинираната номенклатура. Тълкувайки обяснителните бележки към тази подпозиция, административният съд е достигнал до извода, че теглото на свързващите вещества и най-вече на термо-активната смола не следва да надвишава 15 %. Установил е, че съдържанието на смолата в процесните артикули, включително видно и от съдържанието на представените от дружеството документи, варира в границите от 24, 7 % до ЗЗ % т. е. превишава процентното съдържание от 15 %. При тези данни съдът е приел, че се изключва класирането на изделието като изработено от дървен материал. В тази насока съдът е приел, че състоящите се от различни материали изделия не спадат пряко към някоя позиция на КН, поради което се класират като се прилага раздел I, посветен на общите правила, дял А, озаглавен "Общи правила за тълкуване на КН" правило 3/б според определящия характера им материал. Административният съд е изложил, че действително по отношение на обема преобладават растителните влакна, но тъй като синтетичната пластмаса е над 15 %, за целите на тарифирането изделието не представлява "изделие от дървен материал". С оглед на това е приел, че другият основен компонент, който определя неговия вид е синтетичната пластмаса - т. е. изделието следва да се класира според другия основен елемент и според митническата тарифа представлява "съд от пластмаса". По така изложените съображения административният съд е приел, че от страна на митническите органи е обосновано определянето на код по ТАРИК за стоката 3924 10 00 11 и вземане под отчет на допълнителни задължения за мито – 4276, 43 лв. и ДДС - 855, 28 лв. Решението е валидно, допустимо, но неправилно. Както правилно е посочил съдът, предмет на спора е тарифното класиране на стоката, внесена от "БАЛЕВ БИО" ЕООД с MRN N 17 BG002002 H0070298/12.06.2017 г., с който е оформен режим допускане за свободно обръщение на стока – бамбукови чаши – 34 000 броя с произход Китай. Обвързващата националните съдилища практика на СЕС в преюдициалните му заключения сочи критериите за класиране на стоките по позициите от комбинираната номенклатура. Така според т. 27, 28 и 29 от Решение на Съда от 11 януари 2007 г. по дело C-400/05 (B. A. S. Trucks BV срещу Staatssecretaris van Financien) решаващият критерий за тарифното класиране на стоките трябва по правило да се търси в техните обективни характеристики и качества, определени в текста на позицията по КН, както и в забележките към разделите или главите. Обяснителните бележки във връзка с КН, изготвени от Комисията, а тези относно ХС — от Световната митническа организация, значително подпомагат тълкуването на обхвата на различните позиции, без обаче да имат правнозадължителна сила. Предназначението на продукта може да бъде обективен критерий за класиране, доколкото то е вътрешно присъщо за този продукт, като последното трябва да се прецени в зависимост от обективните характеристики и качества на продукта. Административният съд цитира уводните разпоредби на КН, а именно раздел I, посветен на общите правила, дял А, озаглавен "Общи правила за тълкуване на КН. За да достигне до становище за законосъобразност на решението на административния орган съдът се е позовал на общите правила 3/б като е посочил, че състоящите се от различни материали изделия не спадат пряко към нито една позиция на КН, те се класират според определящия характера им материал. Касационната инстанция намира този извод за незаконосъобразен. Както съдът сам е цитирал съгласно 2/б от общите правила, всяко упоменаване на някой материал в определена позиция се отнася за този материал, било в чисто състояние, било когато той е смесен или свързан с други материали. Също така всяко упоменаване на изделия от определен материал се отнася и до изделията, съставени изцяло или частично от този материал. Класирането на артикули, съставени от повече от един материал, се извършва съгласно правило 3. Съгласно правило 3, когато стоките биха могли да се класират в две или повече позиции чрез прилагане на правило 2/б или поради други причини, класирането се извършва по следния начин: а) Позицията, която най-специфично описва стоката, трябва да има предимство пред позициите с по-общо значение. Въпреки това, когато всяка от две или повече позиции се отнася само до една част от материалите, съставящи смесен продукт или сложен артикул или само до една част от артикулите, в случаите на стоки, представени като комплект за продажба на дребно, тези позиции следва да се считат, по отношение на този продукт или този артикул, като еднакво специфични, дори ако една от тях дава по-точно или по-пълно описание. б) Смесените продукти, изделията, съставени от различни материали или съставени от различни компоненти и стоките, представени в комплекти, пригодени за продажба на дребно, чието класиране не може да бъде осъществено чрез прилагането на правило 3 а), се класират съгласно материала или компонента, който им придава основния характер, когато е възможно да се установи това. в) В случаите, когато правила 3 а) и 3 б) не дават възможност за извършване на класирането, стоката следва да се класира в последната по ред на номериране позиция от тези, които могат да се вземат предвид. От тези разпоредби е видно, че следва да се премине към правило 3/б само в случай, че е неприложимо правилно 3/а. Административният съд не е посочил конкретна причина, която да обосновава неприложимост на правилно 3/а. Съгласно изр. 1 от правило 3/а позицията, която най-специфично описва стоката, трябва да има предимство пред позициите с по-общо значение. С оглед на това правилно е посочено в касационната жалба, че неправилна е преценката на решаващия орган, че продуктът, предмет на процесния внос представлява пластмасов съд за сервиране – чаша, изработена от меламин – формалдехидна смола и съдържаща бамбукови влакна и царевично нишесте като пълнител. Правилно жалбоподателят застъпва становището, че за да бъде класирана бамбуковата чаша под тарифен код 3924100011, следва да е изработена от пластмаса или поне този материал да е преобладаващ. Видно от неоспорените заключения от СХЕ процентното съдържание на синтетична смола в състава на чашата е в границите от 24, 7 до ЗЗ %, дървесни влакна от 61,5 до 69,8 % и минерални пълнители от 2 до 5, 5 %. Не е спорно между страните, че данните по представените от производителя сертификати се потвърждават от извършените изследвания на Лесотехническия университет, Институт по целулоза и хартия, Институт по полимери - БАН и Централната митническа лаборатория. Вещото лице е изложило, че разминаванията в количествените определяния се дължат на различните химически и инструментални методи, с които е работено. Процесното изделие е произведено от композитен материал, който се състои от омрежена смола с голяма съдържание на дървесни частици, като всеки от компонентите има своя принос за свойствата на материала. Според показанията на вещото лице Тулешков продуктът не може да се класифицира като пластмасов, тъй като пластмасов би следвало да се нарече, ако беше повече от 60 %, но в случая се касае за композитен материал. Вещото лице е посочило, че при композитния материал всичко има значение, всички елементи от състава дават конкретното приложение и с това композитният материал е ценен и се разработва за конкретно приложение. Ако съставът значително се промени, би станал неприложим за конкретното предназначение. Вещото лице е посочило, че за водонепропускливост полимерния компонент е водещ, а за голямото термично съпротивление водещ е целулозния компонент. Касационната инстанция намира, че при тези характеристични данни (неоспорени от страните) не може да се приеме извода, че чашата предмет на внос е изработена от пластмаса. За да бъде определена тази чаша като изделие от пластмаса, тя следва да е изработена от пластмаса или поне този материал да е преобладаващ, а не както в случая да е едва от 24, 7 до ЗЗ% от състава на изделието. Административният съд не е взел предвид, че съгласно правило 2/б от общите правила всяко упоменаване на някой материал в определена позиция се отнася за този материал, било в чисто състояние, било когато той е смесен или свързан с други материали. В случая материалът бамбук, макар и свързан с друг материал меламин-формалдехидна смола, е материалът, който е водещ в количествено отношение и определя позицията, която най-специфично описва стоката. Именно поради това попада в раздел IX "Дървeн материал и изделия от дървен материал; дървени въглища; корк и изделия от корк; тръстикови и кошничарски изделия", Глава 44 "Дървен материал и изделия от дървен материал; дървени въглища" от КН. Правилно жалбоподателят е класирал стоката в позиция 4419 "Съдове и прибори за сервиране или за кухня от дървен материал", подпозиция 4419 19 00 – Други. С оглед изложеното неправилно и необосновано както административният орган, така и първоинстанционният съд, са приели, че класиране не може да бъде осъществено чрез прилагането на правило 3 а). Настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е неправилно постановено и подлежи на отмяна и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК следва да се постанови друго решение по същество, с което да бъде отменено решение рег. № 32-58452/23.02.2018 г., издадено от и. д. началник на Митница-Варна, с което е коригирана кл. ЗЗ в MRN N 17 BG002002 H0070298/12.06.2017 г. и е определен тарифен код 3924 10 00 11 и са взети под отчет допълнителни държавни вземания - мито в размер на 4276,43 лв. и ДДС в размер на 855,28 лв. На отмяна подлежи и решението и в частта за разноските. Предвид изхода на делото и направеното искане в касационната жалба, на касатора следва да се присъдят разноски за двете съдебни инстанции в общ размер от 4055, 05 лв., съобразно представените разходооправдателни документи. Възражението за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като минимумът, изчислен съгласно чл. 8, ал. 1, т. 2 на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в размер на 589, 22 лв. Договореното и заплатено възнаграждение в случая не е прекомерно, предвид правната сложност на спора. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение