Решение № 1228 от 12.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8113/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 АПК вр. чл. 160, ал. 7 ДОПК във вр. с чл. 9б във вр. с чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Образувано е по касационната жалба подадена от В. Терзиев - Кмета на Столична община срещу решение 10349 от 01.07.2024 г., постановено по адм. д. 6738 по описа на Административен съд София-град (АССГ) за 2023 г. С атакуваното решение е обявен за нищожен ревизионен акт СФД23-РД77-47 от 30.03.2023 г. издадено от Е. Костадинов на длъжност Началник отдел "Ревизии и събиране на вземания" към дирекция "Общински приходи" и Т. Райчева на длъжност главен инспектор в отдел "Ревизии и събиране на вземанията" към дирекция "Общински приходи", потвърден изцяло с решение СОА23-РД28-31/27.06.2023 г. на касатора. Според изложеното в касационната жалба първоинстанционното решение е неправилно, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на процесуалните правила, касационно основание по чл.209, т.3 АПК. Неправилно съдът е приел, че заповед СОА20-РД09-1362/14.02.2020 г. е издадена при условията на заместване и не е установено отсъствие на титуляра на длъжността. Неотносимо е позоваването на тълкувателно решение 4/2004 г. на ВАС, както и изложеното в неговите мотиви. Намира, че заповед СОА20-РД09-1362/14.02.2020 г. е издадена от компетентен орган и в подкрепа на това твърдение представя служебна бележка СБ-84/27.02.2023 г. По тези съображения се иска решението да бъде отменено, а жалбата на дружеството да бъде отхвърлена. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът Рентико ЕООД, в писмен отговор по касационната жалба и в проведеното открито съдебно заседание чрез адв.Ойсолов сочи, че при обжалването не са формулирани конкретни пороци на първоинстанционното решение. Правилно АССГ е приел, че заповед СОА20-РД09-1362/14.02.2020 г. е издадена е при условията на заместване. Отсъствието на Кмета на Столична община е мимолетно, моментно и по никакъв начин не води до обективна невъзможност за изменение на възложените му функции. При липсата на доказателства за отсъствие правилно е прогласена нищожността на ревизионния акт. Моли, в полза на дружеството да бъдат присъдени разноски по делото. Върховна касационна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор изразява становище, че касационната жалба е основателна. Аргументите на съда да прогласи нищожност на акта са неправилни и непочиващи както на закона, така и на соченото решение по тълкувателното дело. Безспорно е налице заповед за заместване издадена от кмета на Столична община, което е напълно достатъчно да се направи извод, че оправомощаването на лица с права на органи по приходите по чл.4, ал.1 ЗМДТ е направено съобразно изискванията на закона. Представя подробно писмено становище в подкрепа на заключението. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението във връзка с наведените доводи за наличие на касационни основания и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на обжалване пред Административен съд София град е бил ревизионен акт СФД23-РД77-47 от 30.03.2023 г. издаден от Е. Костадинов на длъжност "Началник отдел ревизии и събиране на вземания" към дирекция "Общински приходи" на Столична община и Т. Райчева на длъжност главен инспектор в отдел "Ревизии и събиране на вземанията" към дирекция "Общински приходи" на Столична община, потвърден изцяло с решение СОА23-РД28-31/27.06.2023 г. на кмета на Столична община. С ревизионния акт на дружеството са определени за довнасяне суми в общ размер на 29 729.84 лв. С обжалваното съдебно решение съдът е приел, че оспореният ревизионен акт е издаден в нарушение на чл. 146, т. 1 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, поради липса на материална компетентност на органа издател и го е обявил за нищожен. За да постанови този резултат, съдът е установил от фактическа страна следното: Ревизионният акт е издаден от Е. Костадинов и Т. Райчева служители в дирекция "Общински приходи" при Столична община. Длъжностните лица са определени за органи по приходите съгласно чл. 4, ал.1 от ЗМДТ със заповед СОА20-РД09-1362/14.02.2020 г. на кмета на Столична община. Съдът е установил, че посочената заповед е издадена от А. Атанасова - заместник кмета на Столична община при условията на заместване, съгласно заповед СОА20-РД15-1941/13.02.2020 г. на кмета, издадена на основание чл. 44, ал. 2 във връзка с чл. 39, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/. При тези факти и съгласно тълкувателно решение на Върховния административен съд по т. дело ТР-4/2002 г. първоинстанционният съд е приел, че заместването се основава на заповед СОА20-РД15-1941/13.02.2020 г. на кмета на СО, но от доказателствата по делото не може да бъде обоснован извод за наличието на втория елемент от фактическия състав на заместването отсъствие/обективна невъзможност на титуляря да изпълнява функциите на кмет на Столична община на конкретна дата - 14.02.2020 г. Според съда не се установява съществуването на такава обективна невъзможност за кмета на Столична община. Причината за отсъствието на кмета към посочената дата не е законен отпуск, командироване или временна неработоспособност, която да препятства изпълнението на служебните му задължения. Поради това е прието, че фактическият състав по упражняване на правото на заместване за датата 14.02.2020 г. не е осъществен и заповедта по чл. 4, ал. 4 ЗМДТ издадена от неговия заместник на посочената дата, с която са определени служителите от общинската администрация, които да изпълняват правомощия на органи по приходите, е нищожна. Същата не поражда целените правни последици и не може да бъде годна правна основа за издаването на друг акт, което води до нищожност и на оспорения ревизионен акт. Предвид констатирания порок за недействителност на оспорения ревизионен акт, съдът е приел, че не дължи проверка за съответствието на акта с материалния закон и процесуалните правила. Решението е неправилно. В чл. 9б ЗМДТ е предвидено, че установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по този закон се извършват по реда на чл. 4, ал. 1 5 ЗМДТ от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, които имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения на публични изпълнители. Съгласно чл. 4, ал.4 ЗМДТ служителите от общинската администрация с такива правомощия се определят със заповед на кмета на общината. В конкретния случай по делото е установено, че заповедта по чл. 4, ал. 4 ЗМДТ, с която издателите на ревизионния акт са определени като органи по приходите по чл.9б във връзка с чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, е издадена от кмета на Столична община при условията на заместване от А. Атанасова - заместник кмет, която в периода от 12.00 часа на 13.02.2020 г. и на 14.02.2020 г. е изпълнявала фукнкциите на кмет съгласно заповед СОА20-РД15-1941/13.02.2020 г. Принципно вярно и в съответствие с тълкувателно решение 4/2004 г. на Върховния административен съд по т.д. ТР-4/2002 г., съдът е посочил, че фактическият състав на заместването при издаване на административни актове включва следните кумулативни предпоставки: изрична писмена заповед, издадена от съответния компетентен според спецификата на случая административен орган, с която да е определено лицето, което ще изпълнява функциите на отсъстващия титуляр на длъжността и доказателства за отсъствие/обективна невъзможност за изпълнение на възложените функции. Съдът е приел, че не е доказано отсъствието на кмета на Столична община на 14.02.2020 г., когато е издадена заповедта по чл. 4, ал. 4 ЗМДТ. За да направи този извод е посочил в мотивите си, че е указал на ответника още с определението за насрочване на делото от 18.07.2023 г. за необходимостта да посочи доказателства за изпълнение на законовите изисквания при издаването на ревизионния акт. Допълнено е, че указанието се отнася не само за тези доказателства, касаещи компетентността на органа издал РА, а от гледна точка на заместването отразено при подписване на заповедта и изпълнението на фактическия състав на това заместване. От съдържанието на определението за насрочване е видно, че на страните е дадено общо указание, без да се акцентира изрично върху необходимостта от представянето на доказателства за компетентността на органа, още по-малко за такива, които установяват отсъствието на титуляра. Съдът е длъжен съгласно чл.171, ал.2 АПК да даде указания на страните, когато те не сочат доказателства за конкретни факти и обстоятелства от значение за спора. Отсъствието на титуляря кмета на Столична община е от съществено значение за установяване предпоставките на заместването. Въпреки, че не е дал указания да бъдат представени доказателства за отсъствието на титуляря, в мотивите на решението е прието, че ответникът не е доказал този факт и неблагоприятните последици от пасивното му процесуално поведение са за него. При проверка на извършените от първата инстанция процесуални действия и представените с касационната жалба писмени доказателства, настоящият съдебен състав намира, че при постановяване на решението са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.Пренебрегвайки задължението си по чл. 170, ал. 3 от АПК, съдът не е дал изрични и точни указания към страните относно разпределението на доказателствената тежест в процеса. Вярно е, че определението за насрочване на делото съдържа общо указание по отношение на фактите и обстоятелствата, които страните следва да установят, но то е бланкетно и формално и сочи общите процесуални правила относно разпределението на доказателствената тежест. В нарушение на чл. 171, ал. 5 от АПК решаващият състав е приел, че административният орган не е установил фактът на отсъствието на кмета на Столична община, но този извод е направен без преди това да са дадени указания на ответника, че за това обстоятелство и относно отсъствието на това лице, не се сочат никакви доказателства. В резултат от тези допуснати процесуални нарушения по делото е останало неизяснено дали в периода на заместване кметът на Столична община е бил в невъзможност да изпълнява функциите си поради отсъствие от общината. По делото, при разглеждането му пред настоящата инстанция е представената служебна бележка СБ-84/27.02.2023 г. на директора на дирекция Човешки ресурси при Столична община според която в посочения период кметът на СО е отсъствал, поради служебна ангажираност извън общината във връзка с посещение на делегация на кмета на гр. Охрид, Република Северна Македония. Доколко това отсъствие обосновава невъзможност да бъдат изпълнявани функциите на кмет не следва да бъде обсъждано в касационното производство. Фактически установявания относно това дали кметът на СО е отсъствал и дали тази служебна ангажираност обективно го е препятствала да изпълнява възложените му от закона функции като кмет или не, не могат да бъдат направени от касационната инстанция. Предвид изложеното настоящият състав приема, че обжалваното съдебно решение трябва да бъде отменено на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. Липсата на мотиви относно всички относими към спора обстоятелства, включително и относно фактическата обстановка по отношение на която следва да се приложат относимите правни норми, възпрепятства Върховния административен съд да осъществи пълен контрол за законосъобразност на обжалваното съдебно решение. Налице са предпоставките на чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК и след отмяна на съдебното решение, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав, който да провери освен действителността на акта, с оглед допълнително представените писмени доказателства, така и неговата законосъобразност при констатация, ако бъде установено, че е издаден от компетентен орган. При този изход на спора следва да се отмени решението и в частта на присъдените разноски. По исканията на страните за присъждане на разноски пред касационната инстанция, следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото, на основание чл. 226, ал. 3 АПК. Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на осмо отделение,