Решение № 4677 от 17.5.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба от К. Вълчева, чрез процесуален представител Н. Вълчев, против Решение 1493 от 15.10.2021 г., постановено по административно дело 1103 по описа за 2021 г. на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата й против Решение Ц1012-02-65#11/10.07.2020 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) Бургас, с което е оставено в сила Разпореждане 2/08.05.2020 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване на ТП на НОИ Бургас и са присъдени разноски. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на обжалваното първоинстанционното решение и отмяна на обжалвания административен акт, а при условията на алтернативност, при установени нарушения от страна на административния орган, които не могат да бъдат отстранени в хода на съдебното производство, административната преписка да бъде върната на ТП на НОИ Бургас за отстраняване на допуснатите нарушения. Претендира се присъждане на направените съдебно деловодни разноски пред двете инстанции. Ответникът - директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) Бургас, е оспорил касационната жалба в писмен отговор, излагайки подробни съображения. Релевирана е претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Бургас е Решение 1493 от 15.10.2021 г. на директора на ТП на НОИ Бургас, потвърждаващо Разпореждане 2/08.05.2020 г. на ръководителя на ПО при ТП на НОН Бургас, с което на К. Вълчева, на основание чл. 10, ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 63, ал. 3 от КСО в минимален размер, съгласно чл. 70, ал. 13 от КСО до определяне на пенсията в действителен размер по реда на КСО, добавка по чл. 84 и наследствена пенсия по чл. 82, ал. 2 от КСО. От фактическа страна е установено, че с депозирано заявление с вх. 1019-02-142/25.02.2020 г., К. Вълчева навежда оплаквания относно решение с изх. 94К-3019-7/06.11.2014 г. на директора на ТП на НОИ Бургас и потвърденото с него разпореждане [номер]/26.08.2014 г. на ръководителя по пенсионното осигуряване в ТП на НОИ Бургас, с което, на основание чл. 95, ал. 2 от КСО, е спряна личната й пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 4, ал. 1 ПЗР на КСО за период от шест години. В мотивите си директорът на ТП на НОИ Бургас излага, че при извършена проверка на обстоятелствата по спиране изплащане на отпуснатата пенсия и на документите за осигурителния стаж и доход на Вълчева, съдържащи се в пенсионната преписка, е установено несъответствие между твърденията в нейната жалба за положен труд в СО Вагоностроене Червено Знаме Бургас (по представени Заповеди с 297,208 и 835) за периода от 01.01.1974 г. до 31. 08. 1988 г. и заверен трудов стаж в Трудова книжка 1702 за същия период от Железопътен завод Георги Димитров София, потвърден с УП-30, изх. XIV 200/11.04.1990 г.). В заявлението от 25.02.2020 г. са формулирани три различни искания: да бъде възобновено изплащането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и на добавката по чл. 84 КСО от наследствената пенсия на съпруга й, считано от датата на спирането й; отпуснатата пенсия за осигурителен стаж и възраст да бъде трансформирана в наследствена пенсия, респективно да бъде отпусната полагащата й се пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 КСО, както и полагащата се към нея добавка по чл. 84 КСО от пенсията на починалия съпруг. С възражение, вх. 1054-02-16 / 01.04.2020 г. до директора на ТП на НОИ Бургас, във връзка с писмо изх. 1029-02-10170 / 20.03.2020 г. от н-к сектор Отпускане на пенсии , оспорващата изразява волята си, като заявява, че претендира възобновяване на отпусната й пенсия по заявление вх. МП 41780 / 11.11.2013 г. и възразява заявление с вх. 1019-02-142 / 25.02.2020 г. да се възприема като ново самостоятелно искане за отпускане на нов вид пенсия. След сезиране с горното заявление от 25.02.2020 г., пенсионният орган е приел, че в конкретния случай не са отпаднали основанията, довели до спирането на пенсията, но е настъпило основание за отпускане на пенсия по чл. 68, ал.3 от КСО. Във връзка с горното е издадено Разпореждане 1054-02-16#2/30.04.2020 г. на ръководител по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Бургас, с което, на основание чл. 97, ал.1 КСО, спряната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по §4, ал.1 ПЗР на КСО и добавката по чл. 84 КСО на К. Вълчева е възобновена от 01.09.2014 г., като на основание чл. 99, ал.1, т.2 КСО е отменено Разпореждане 3/08.01.2014 г. относно отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по §4, ал.1 ПЗР на КСО и добавка по чл. 84 КСО и всички последващи го. Преди изтичане на едномесечния срок за обжалване на горното разпореждане пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт по реда на чл. 117, ал. 2 КСО, при липса на данни за надлежното му съобщаване на страната, ръководителят на пенсионно осигуряване в ТП на НОИ Бургас е издал Разпореждане 2 от 08.05.2020 г., с което, на основание чл. 10 , ал. 2 от НПОС, е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3от КСО в минимален размер, съгласно чл. 70, ал. 13 КСО, до определяне на пенсията в действителен размер по реда на КСО, добавка по чл. 84 КСО и наследствена пенсия по чл. 82, ал. 2 КСО. Посочено е, че при право на получаване на повече от една пенсия, на основание чл. 101 КСО, е преценен най благоприятният вариант за оспорващата, респ. личната пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 КСО и добавка по чл. 84 КСО спрямо наследстветната пенсия по чл. 82, ал. 2 КСО, като последната, на основание чл. 95, ал. 1, т. 4 КСО, е спряна като по неблагоприятна. Следва да се посочи, че в изпълнение на указанията на Върховния административен съд, дадени с Решение 5785 от 13.05.2021 г., по адм. дело 3272/2021 г., тричленен състав на шесто отделение, административният съд при повторно разглеждане на делото е изискал информация от директора на ТП на НОИ Бургас относно това на коя дата е било връчено на жалбоподателката Разпореждане 1054-02-16#2/30.04.2020 г. на ръководител на ПО при ТП на НОИ Бургас и дали същото е било обжалвано в законоустановения срок. По този повод е постъпило на 02.06.2021 г. писмо от директора на ТП на НОИ Бургас, ведно с доказателствата към него, от които се установява, че разпореждане е връчено на Н. Вълчев на 12.05.2020 г. (л. 150 от адм. дело 1582/2020г. на Административен съд Бургас), както и че същото не е било обжалвано в срок обстоятелство, което не е оспорено от жалбоподателката. С жалба, вх. 1012-02-65 / 12.06.2020 г. до директора на ТП на НОИ Бургас, оспорващата обжалва Разпореждане 2/08.05.2020 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване в ТП на НОИ Бургас, като навежда доводи за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Релевирани са оплаквания за липсата на произнасяне по отношение на спряната, на основание чл. 95, ал.2 КСО, лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от 01.09.2014г. с разпореждане с изх. 530424 / 26.08.2014 г. на ръководител ПО при ТП на НОИ Бургас, оставено в сила с Решение 94К-3019-7/06.11.2014 г., липса на произнасяне по спряната добавка от лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на С. Вълчев и липса на произнасяне относно дължимата на самостоятелно основание в определен размер дължима добавка от лична пенсия по чл. 84 КСО за времето от 01.09.2014 г. до датата на постановяване на разпореждането 08.05.2020 г. Изложени са съображения, че административният орган не е изследвал и не е изяснил относимите факти и обстоятелства, като е посочено, че в срок от 6 години (от 2014 г. до 2020 г.) липсва произнасяне по спряната й пенсия и / или добавки към нея. Посочено е, че пенсионният орган е издал обжалваното разпореждане без да извърши нужните проверки, като в потвърждение на горното са представени удостоверение УП 2, изх. 066 / 28.05.2020 г. и удостоверение УП 3, изх. 067/28.05.2020 г. от ДГ Яна Лъскова Несебър. С оспореното в първоинстанционното производство Решение Ц1012-02-65#11/10.07.2020 г. на директора на ТП на НОИ - Бургас е оставено в сила Разпореждане 2/08.05.2020 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване в ТП на НОИ - Бургас. Първоинстанционният съд е преценил, че обжалваното решение е издадено от материално и териториално компетентен орган, при липса на нарушения на административнопроизводствените правила. Обоснован е извод относно спазване на изискуемата от закона форма, като са изложени фактически и правни основания, кореспондиращи с разпоредителната част на акта. Изложени са съображения досежно правилно приложение на материалния закон и съответствие с целта му при наличие на нормативно установените предпоставки да бъде отпусната определена по основание и размер пенсия. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Спорът се свежда до това дали жалбоподателката е имала право да й бъде възстановена отпуснатата пенсия по §4, ал. 1 от ПЗР на КСО и дали правилно, с оспореното решение, е потвърдено разпореждане на ръководителя на ПО, с което вместо това й е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на друго основание чл. 68, ал. 3 от КСО и добавка по чл. 84 от КСО от пенсията на починалия й съпруг. С Разпореждане 32/08.01.2014 г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ Бургас на К. Вълчева е признато правото на пенсия по §4, ал. 1 от ПЗР на КСО, на добавка по чл. 84 от КСО от лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74 от КСО на съпруга й и право на наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Изплащането е спряно, на основание чл. 95, ал. 1 , т. 4 от КСО, а впоследствие с Разпореждане 1054-02-16#2/30.04.2020 г., горецитираното разпореждане е отменено на основание чл. 99, ал. 1, т. 2 от КСО. От данните по делото се установява, че Разпореждане 1054-02-16#2/30.04.2020 г. не е било оспорено от жалбоподателката по отношение на неговата законосъобразност в законоустановения срок, поради което същото е влязло в сила и е породило последиците си на стабилен административен акт. При тези факти, първоинстанционният съ, правилно е преценил, че въпросът дали жалбоподателката има право на пенсия на основание §4, ал. 1 от ПЗР на КСО, считано от 01.09.2014 г., или на наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване не подлежи на пререшаване. В допълнение към горното, с Определение 1202 от 08.06.2021 г. по адм. дело 1103/2021 г. по описа на Административен съд Бургас и указанията, дадени в Решение 5785 по адм. дело 3272/2021 г. по описа на Върховния административен съд, директорът на ТП на НОИ Бургас се е произнесъл със свое Решение 1054-02-16#4/02.07.2021 г. по наведените доводи за нищожност на влязло в сила Разпореждане 1054-02-16#4/30.04.2020 г., като е приел същите за неоснователни и е оставил жалбата без уважение. Решението, с което се оставя без уважение жалбата в частта, с която се иска обявяване на нищожността на разпореждането от 30.04.2020 г. е връчено лично на госпожа Вълчева на 06.07.2021 г., същото не е обжалвано в законоустановения срок и е влязло в сила. Със заявление 1019-02-142/25.02.2020 г., К. Вълчева е изразила желание да бъде отпусната полагащата й се пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО, както и полагащата й се добавка по чл. 84 КСО от пенсията на починалия й съпруг. На основание чл. 68, ал. 3 от КСО, в случай, че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31 декември 2016 г., те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на [възраст] възраст. Съотнасяйки установените данни към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд правилно е счел, че К. Вълчева е навършила изискуемата от чл. 68, ал. 3 от КСО възраст от [възраст] на [дата] и че към тази дата е придобила минимално изискуемия от цитираната норма действителен осигурителен стаж от 15 години обстоятелство, което се потвърждава от представените документи с административната преписка. Предвид това е отпусната пенсия на жалбоподателката, на основание чл. 68, ал. 3 от КСО, считано от датата на подаване на заявлението, съобразно чл. 94, ал. 1 от КСО, като административният орган е съобразил факта, че двумесечният срок от придобиване на правото [дата] е изтекъл към датата на подаване на заявлението 25.02.2020 г. С оглед изложеното в настоящите мотиви се приема, че първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон, а изводите му са обосновани с доказателствата по делото и с действащата нормативна уредба. Поради липса на касационни основания, оспореното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, на ответната страна следа да бъдат присъдени сторените по делото разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,