Решение № 3976 от 14.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 442/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Министерство на електронното управление (МЕУ) против решение 2375/10.04.2024 г., постановено по адм. д. 4793/2022 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго или да бъде върнато делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ. Подробни съображения в подкрепа на всички твърдения са изложени в касационната жалба и в открито заседание. Не претендира разноски. Ответникът П. К. И. оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор, писмена защита и в открито съдебно заседание. Претендира разноски по представен списък. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Пето отделение, намира, че касационната жалба като подадена от страна в производството, в срок е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното съдебно решение 2375/10.04.2024 г., постановено по адм. д. 4793/2022 г. по описа на АССГ е осъдено МЕУ да заплати на П. К. И. на основание чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) обезщетение в размер на 16 800 лв., ведно с законната лихва за забава от 03.05.2023 г. до окончателното му изплащане и разноски в размер на 2 855 лв. При постановяване на съдебното решение административният съд е съобразил следните обстоятелства: отмяна с влязло в сила на 03.05.2023 г. съдебно решение на Заповед ЧР-Н-86/08.02.2022 г. на председателят на Държавна агенция Електронно управление за прекратяване на служебното правоотношение на П. И.; липсата на реализирани от ищеца доходи от дейност по служебни и трудови правоотношения в период от шест месеца след уволнението (08.02.2021 г. до 08.08.2022 г.) и определеното възнаграждение, съгласно заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза в размер на 3 400 лв. При изчисляването на размера на обезщетението е приспадната получената от П. И. сума в размер на 3 600 лв. с правно основание чл. 106, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗДСл. Съдът е присъдил и дължимата законна лихва за забава върху обезщетението по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, считано от 05.10.2023 г. до окончателното изплащане. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Атакуваното съдебно решение е постановено от законен състав след надлежно сезиране с процесуално допустима жалба против подлежащ на оспорване административен акт. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Административният съд изключително задълбочено е обсъдил всички събрани по делото доказателства, които е обсъдил при правилно разпределяне на доказателствената тежест в процеса и въз основа на тях правилно е установил извършените в административното производство действия и всички относими към законосъобразността на акта обстоятелства, които е разгледал подробно в мотивите си. Изводите на първоинстанционния съд са правилни и законосъобразни и изцяло се споделят от настоящата инстанция, като в условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК препраща към тях. Обосновано, с оглед доказателствата и при правилно приложение на материалния закон, съдът е приел, че искът е доказан по основание. Съгласно чл. 104, ал. 1 ЗДСл, когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца. В случая е установено по несъмнен начин, че посочените елементи от фактическия състав на нормата на чл. 104, ал. 1 ЗДСл са налице - уволнението на служителят е признато за незаконно и е отменено, служителят не е получавал доходи от трудово или служебно правоотношение в целия шестмесечен период. Правилно и обосновано с доказателствата по делото, включително и неоспореното от страните заключение на съдебно-счетоводна експертиза, е определен размерът на обезщетението по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. Вещото лице е изчислило, че към момента на връщане на работа за съответната длъжност възнаграждението е в размер на 3 400 лв. На тази основа съдът е приел, че дължимото обезщетение по чл. 104, ал. 1 ЗДСл е в общ размер на 20 400 лв. Допълнително вещото лице е посочило и полученото от П. И. обезщетение с правно основание чл. 106, ал. 2 във вр. ал. 1, т. 2 ЗДСл, което е в общ размер на 3 600 лв. Обезщетението по чл. 106, ал. 2 ЗДСл обезщетява вреди, настъпили по повод прекратяване на служебното правоотношение в конкретно посочените в закона хипотези: при закриване на администрацията, в която е назначен държавният служител и при съкращаване на длъжността. Обезщетенията по чл. 104, ал. 1 и чл. 106, ал. 2 ЗДСл произтичат от едно и също фактическо основание, а именно прекратяването на служебното правоотношение и оставането на лицето без работа, при което обезщетяват едни и същи вреди. Следователно обосновано АССГ е приспаднал от определеното като дължимо обезщетението чл. 104, ал. 1 ЗДСл получените суми от П. И. като обезщетение по чл. 106, ал. 2 ЗДСл. Въз основа на изложеното се явяват правилни изводите на първоинстанционния съд за основателност на предявения иск като кредитирайки експертното заключение в цялост и искането на ищеца за прихващане на полученото обезщетение на по чл. 106, ал. 2 във вр. ал. 1, т. 2 ЗДСл е присъдил обезщетение в полза на П. И. в размер на 16 800 лв. Като е обосновал законосъобразни правни изводи, без допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, АССГ е постановил съдебно решение, което трябва да бъде оставено в сила при липса на наведените касационни основания за неговата отмяна и след служебната проверка за действителност, допустимост и съобразяване с материалния закон. По водене на делото пред касационната инстанция ответникът П. И. е направил разноски в размер на 2550 лв., които с оглед изхода на спора и направеното искане има право да му бъдат възстановени от бюджета на Министерство на електронното управление. По изложените съображения, Върховният административен съд, Пето отделение