Решение № 2346 от 24.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13786/2016 г.

Решение № 2346 от 24.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13786/2016 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 237 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на "П. Л." ЕООД, ЕИК *********, гр. В., представлявано от управителя П. Н. Н., за отмяна на влязлото в сила решение № 15302 от 16.12.2014 г. по адм. д. № 6367/2014 г. по описа на Върховния административен съд, с което е отменено решение № 783 от 2.04.2014 г. по адм. д. № 3763/2013 г. на Административен съд - В., и вместо него е отхвърлена жалбата на "П. Л." ЕООД срещу ревизионен акт № МД-РА-006/26.06.2013 г., издаден от орган по приходите към Дирекция "Местни данъци" при О. В., в частта, в която на дружеството е отказано възстановяване на сумата от 5 576,96 лв., като недължимо платени задължения за данък превозно средство по подадено искане от дружеството по реда на чл. 128 от ДОПК. Молителят релевира основание по чл. 239, т. 1 от АПК, като твърди, че е налице ново обстоятелство от съществено значение за делото. Представя решение № 359/14.01.2016 г. по наказателно дело № 1214/2015 г. на Върховния касационен съд, с което е оставено в сила решение № 139/17.07.2015 г. по внохд № 126/2015 г. на Апелативен съд - В.. С решението въззивната инстанция е изменена присъда № 26 на Варненския окръжен съд по нохд № 35/2015 г. по описа на същия съд, постановена на 6.03.2015 г. на подсъдимата К. А. П., в наказателната й част, като е отменено приложението на чл. 66, ал. 1 от НК и е постановено общо наказание в размер на две години лишаване от свобода на осн. чл. 59, ал. 1 от ЗИНЗС, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип, а в останалата част присъдата е потвърдена. Позовавайки се на решението на ВКС, дружеството претендира съдебното решение, постановено от Върховния административен съд да бъде отменено. Ответникът - кметът на О. В., не е изразил становище по молбата за отмяна. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, като обсъди доказателствата по делото и доводите, изложени в молбата за отмяна, приема за установено следното: Искането за отмяна е допустимо, като подадено от лице по чл. 238, ал. 1 от АПК и в сроковете по чл. 240, ал. 1, предл. 1-во и ал. 2, предл. 1-во от АПК. Разгледано по същество, е неоснователно. С решението на Върховният административен съд по адм. д. № 6367/2014 г., чиято отмяна се иска, и което е влязло в сила, е отменено решението на Административен съд - В. и е отхвърлена жалбата против ревизионен акт № МД-РА-006/26.06.2013 г., издаден от орган по приходите към Дирекция "Местни данъци" при О. В., в частта, в която на дружеството е отказано възстановяване на сумата от 5 576,96 лв., като недължимо платени задължения за данък превозно средство по подадено искане от дружеството по реда на чл. 128 от ДОПК. За да постанови този резултат Върховният административен съд е приел, че жалбата, подадена от административния орган е основателна, т. к. представените от дружеството документи за извършено плащане на данъци за 2008 г., 2009 г. и 2010 г., издадени от К. П. - инспектор в дирекция "Местни данъци и такси" на О. В., не притежават материална доказателствена сила и не удостоверяват по задължителен за съда начин плащане на данъка, тъй като от длъжностната характеристика на посочения служител не се установява да му е предоставена компетентност да приема плащане на данък и издаване на удостоверителен документ за това, поради което процесните документи не са официален свидетелстващ документ. Посочено е още, че ревизията се е позовала на доклад на комисията изх. № 1783/23.04.2010 г., след извършена проверка на банковите извлечения по бюджетната сметка на О. В. и дневната листа на всички касиери за датите, на които са твърди, че са платени данъците, но не се е установило плащане за данък върху превозните средства - предмет на ревизионния акт за 2008 г., 2009 г. и 2010 г. нито по банков път, нито в касите на общината, като съдебният състав се е позовал и на нормата на чл. 2 от ЗМДТ, според която местните данъци се заплащат в брой в касите на общината, а не в сградата на общината. Приложението на извънредния способ за отмяна на порочни, влезли в сила съдебни решения по чл. 237 от АПК е допустимо само, когато е налице някое от изчерпателно посочените в чл. 239 от АПК отменителни основания. Както се посочи по-горе, в молбата, по която е образувано настоящото производство се твърди наличие на основание по чл. 239, т. 1 от АПК. Съгласно тази разпоредба съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Цитираната норма визира непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната. Нови "обстоятелства" по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти, и които, независимо че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо. Нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдяни в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, т. к. заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора, без това да се дължи на липсата на нормално дължимата грижа за доброто водене на делото. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска. В конкретния случай подателят на молбата за отмяна е представил влязло в сила решение от 14.01.2016 г. по наказателно дело № 1214/2015 г. по описа на Върховния касационен съд, за да докаже възникването на ново обстоятелство от съществено значение за правилното решаване на правния спор във връзка със законосъобразността на ревизионни акт № МД-РА-006/26.06.2013 г., издаден от орган по приходите към Дирекция "Местни данъци" при О. В., в частта с която е отказано на дружеството възстановяване на недължимо платена сума за местен данък. В молбата за отмяна се твърди, че с влязлата в сила присъда № 26 от 6.03.2015 г. на ВОС по нохд № 35/2015 г. е признал подсъдимата К. А. П. (на която дружеството е твърди, че е заплатило данъци за превозни средства за 2008 г., 2009 г. и 2010 г.) за виновна в извършване на престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 3, пр. 1 от НК. В мотивите на съдебния акт, съдът е посочил, че в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. "б" от НК е възбудила и поддържала у много граждани заблуждение, че чрез предоставеното именно на нея на парични суми, ще заплатят дължимите от тях, от техни близки, както и от представлявани от тях юридически лица местни данъци и такси и по този начин гражданите, плащащи паричните суми оставали с убеждението, че дължимите данъци са заплатени по надлежния ред. Изложени са доводи, че с влизането в сила на присъдата на К. А. П. на 14.01.2016 г. е налице ново обстоятелство, което няма как да е известно по време на делото пред касационната инстанция, и това ново обстоятелство променя фактическата, а от там и правната страна при решаване на делото, доколкото установява добросъвестно плащане на дължимите от дружеството данъци към О. В., тъй като платецът е заблуден от длъжностно лице при общината. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, намира, че фактите приети за установени от наказателния съд, а именно, че служителката в О. В. е създала заблуждение по отношение на плащането на данъци от страна на дружеството, не са "нови обстоятелства" и факти от значение за делото по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК. Всички тези факти се потвърждават с приложената присъда, но не са били спорни по делото. В решение № 15302 от 16.12.2014 г. по адм. д. № 6367/2014 г. на Върховния административен съд са изложени подробни мотиви, че в конкретния случай длъжностната характеристика на заблуждаващата служителка не е позволявала приемането на данък и издаване на удостоверителен документ за това. Както правилно е приел Върховният административен съд в цитираното решение, от подробно установената фактическа обстановка се констатира, че данъкът не е заплатен на предвиденото в закона място - касата на О. В., съответно сумата, която е дадена, не е на касиер в общината, а на лице което е служител в самата община, поради което няма как да получи официален документ от некомпетентно за извършване на плащане на местен данък длъжностно лице, което да удостоверява постъпване на съответната сума в общината, т. к. въз основа на тази фактическа обстановка, не може да се иска възстановяване на повторно внесени без основание суми, при ненадлежно внасяне на данъка от страна на данъчно задълженото лице. Както бе посочено по-горе отмяната е средство за защита срещу влезли в сила порочни, обективно неправилни решения, т. е. искането за отмяна, позоваващо се на ново обстоятелство и ново писмено доказателство, би било основателно, ако тъй като то не е било взето предвид от съда, неговото решение се явява обективно неправилно. Настоящият случай обаче, не е такъв, поради факта, че изложените в молбата за отмяна основания и посочените нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са били могли да бъдат известни на страната, са били известни на съда по постановяване на решението. От мотивите на посочената присъда се установява по безспорен начин, че наказателният съд е установил идентични факти и обстоятелства, които са установени и при проведените административно и съдебно производство при обжалване на издадения ревизионен акт. Ето защо влязлата в сила присъда в случая не представлява ново писмено доказателство или ново обстоятелство по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК, нито съставлява основание за отмяна на влязлото в сила съдебно решение. Липсват предпоставките за отмяна на атакуваното съдебно решение на релевираното правно основание, поради което молбата следва да се отхвърли. С оглед горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия,